радвам се, че ти е харесало
Ето дванадесета част:

И ето, че пак се връщаме към живота на момичето в тази история...:
- Аш, Аш! - тя крещеше, но той бе изчезнал. След като разбра, че то няма да се върне се захвана да анализира всичко : "Събудих се. Станах. Взех подаръка. Колата щеше да ме блъсне. Прибрах се. Легнах си. Заспах. Видях любимият си, той крещеше името ми. После изчезна."
Тогава тя си спомни това, което бе изпитала, а именно - чувство за недовършеност и лекота.
Изведнъж всичко изплува в съзнанието и - катастрофата, хората, които дойдоха след минути и лицето на Аш, който щам я видя падна сякаш безжизнен на земята. Всичко и стана ясно. Реши да потърси момчето, за да вади какво е станало с него. Вече чувстваше сърцето си като птица, затворена в кафез...

кратичко,и все пак нещо : )