"Не искам всеки път, когато затварям телефона, да ми се изреждат "обичам те , липсваш ми , да знаеш, че не мога да живея без теб, целувки"-в такава последователност, с малки интервали от време , за да мога и аз да кажа " и аз теб, и ти на мен, целувки и на теб " и чак тогава да затворим телефоните....Тези думи нямат вече за мен онази магия, те за мен са просто думите , които ако не кажа , ще последва второ обаждане ,за да ми бъдат казани. Задушава ме всичко това... побърквам се , искам те да излизат от устата ми, когато имам нужда да го кажа, а не когато съм задължена...НЕ МОЖЕ ЛИ просто да приключим разговора с едно "чао, до после" , за да може когато чуя "обичам те" просто без да зная, да ми стане приятно ?! " Искам да крещя за куп неща, които ме дразнят в последно време в моя приятел...Не е само това.. Зная , че мн сега ще кажат "коя не си мечтае за тези думи всеки път? " ---АЗ... Идват ми в повечее... и нз как да се контролирам , за да не избухна някой път....