Това ми е нещо като болна тема на мен.
Преди години бях твърдо решена да се занимавам професионално с фотография. Бях обаче прекалено малка и на нашите дори не им се слушаше. За това и си карах 2-3 години с една сапунерка, на която до толкова свикнах, че никой не ми вярваше, че снимките ми са правени с нея. Тогава сигурно и реших, че не е важна машинката, а окото и самият усет към обектите.
Преди около 2 (може и малко повече) години пък реших, че ще ходя на курсове. Да, обаче не успях да преодолея това, че някой друг ще ми казва как да снимам. За мен фотографията е изкуство, което всеки разбира и вижда сам за себе си. Та и там нищо не стана.
Малко след това попаднах случайно на някакъв сайт, в който имаше обявен конкурс в града. Второ място.
И от тогава пускам снимки по конкурси, качвам в сайтове, блогове, пращам насам и натам.
За жалост цялата тази работа ще си остане просто хоби.
Първо, че не виждам светло бъдеще като фотограф.
Второ, че наистина няма да преживея курсове, лекции и т.н.