В кутия с форма на сърце
заключих всички болки и тъги
и пожълтяла снимка с твоето лице,
която някога ти ми подари.

И хиляди измачкани листи,
неизпратени до теб писма,
съкровени прошепнати мисли,
а почеркът - изпълнен с тъга.

Сълзи изплакани по гаснещ спомен,
откраднати усмивки и изгубен смях,
любовите, изчезнали без помен
и ангели, окъпани в грях.

Частици от душата разпиляна
на грешница с присъдата „любов”,
изгорена на пламтяща клада...
и последният прощален зов

на ранена птица феникс,
гаснеща в прокълнато поле...
Скрих в кутията самата себе си,
ключа изхвърлих, но не знам къде.