Две капчици дъжд

Небето ми прати две капчици дъжд,
мънички по размер и изящни.
Взрях се в тях. Изведнъж
що е любов започнах да схващам.

Не бе любов нито цялата болка,
която таяхме в душите си,
нито тъгата ни, черна и болна,
струяща все от очите ни.

Не бяха любов и грубите думи
и презрението, скрито в тях,
ни песента от китара без струни,
ни сълзите, които пролях.

Любов са двете капчици дъжд,
в кожата ми вече попили.
Осъзнах го просто така, изведнъж...
С две капчици дъжд най- красиви.

Илияна Дадарова