A когато говориш с възхищение за един човек, кйто не присъства в момента измежду събеседниците ти, как се нарича?

Избираш приятели и познати, съдейки по техните качества и недостатъци. Съзнавайки, че човек е съвкупност от тях, приемайки даден човек за приятел, за мен не е неетично да обсъждаш с него, без него личността му, характера му, навиците му, живота му. Дори в процентно съотношение минусите да са по-малко от плюсовете, тях ПРОСТО си ги има, ВИНАГИ. И винаги се забелязват и коментират (налии.. не само те).

А другото е, че щом се говори - значи има за какво.

Неспособността да разкриеш цялостно мнението си за даден човек, се дължи и на това, че човек винаги може да извлече полза от познанството си с някого. Нека сме честни, не всеки търпи критика очи в очи. А възможността да развалиш познанството си с човек, казал ти право в очите за колко некадърен те смята, е голяма. (обърнете внимание на изречение първо от посл. абзац )