Нали затова си любов?

[JustaLittleKid]

Не те пожелавам, любов,
даже на враговете си черни.
За такава болка кой е готов?
С нищо не може да се измери...
Нито с усмивки, нито със сълзи,
нито с викове, нито със шепот,
бавно убива, бавно, не бърза,
като въглен почерня душите полека...
В длани държа я, стискам я в шепи,
тази любов-убийца коварна,
дето сърцето на парчета разцепи...
и нарани ме с болка кошмарна.

Но, въпреки всичко, любов, те обичам.
Нали затова си любов?
Прощавам ти... прощавам ти всичко.
За още дори съм готов.

[valll]

много е хубаво, за пръв път харесвам стихотворение публикувано тук!

[wasch0]

Наистина прекрасно!

[VaMpiRKaTaaa]

Много отдавна не бях се разчувствала така..
Мога само да кажа,ПРЕКРАСНО е.