Плачещите върби не винаги плачат. Но никога не се усмихват.Плачещите върби са любимите на дъждовете. Разтърсват дълги красиви коси пред облаците и привикват бурите. Казно по друг начин... търсят си го. Те от мъката живеят. И като заплискат тия ми дъждове по улици и покриви... като се завихрят по града... като заплачат тея върби.. едва се сбират после.
и градове, и улици........
ако трябва да съм честен, по ти харесвам нещата написани в този стил, в сравнение с нещо написано като стихотворение. обаче съм пристрастен към специално такъв тип.. писания..няма значение... харесвам го..много...някак си въпреки наличието на многоточия (както и в моите постове) е завършено.. цяло, поне на мен така ми се струва.