Навярно сте чели мойта тема и знаете моя проблем не искам дасе повтарям.Започвам да си мисля че единственото спасение е да сложа край на живота си.Но майка ми,какво ще й причиня,тя ще е много зле,не си го представям даже.Тя е единственото нещо,за което живея.Не искам да й го причиня,но пе искам и да живея.Този свят не е за мен,не е за такива слаби,тъжни като мен.Той е за силни и смели хора,който знаят как да се справят с проблемите си и го правят.Какво да правя,моля се на Господ по-бързо да ме прибере при себе си.Всяка нощ заспивам и си казвам дано не се събудя утре и на сутринта...всичко си е постаро му,а болката тя е още по-голяма. И на психолог ходя..но тя не може да го върне пък и не си говорим за това и никога няма да разбера какво е да си приятел с него,да си говоря с него.Бясна съм и в същото време някка си никога няма да си простя,че не се запознах с него.Звъня на телефона му,който вече е неактивен.Всеки ден звъня и се надявам да чуя сигнал свободно.Пиша му по скайпа,кел файда.Той няма да го прочете.Чувствам се ужасно.Само смъртта е решение,но пък какво ще причиня на майка ми?