Губили ли сте роднина?

[SmilezZz]

Губила съм,естествено..
Преди 3 години.. На 1 април 2008 година загубих дядо си.. Бях супер привързана към него и просто доста трудно ми беше да проумея,че него вече го няма и да свикна с липсата му.. Но се свиква..

Преди 2 години.. загубих и чичо.. За съжаление си отиде доста млад.. Но се надявам сега да са на по-добро място и да са щастливи.. ((Макар,че не вярвам в задгробния живот,в рая и в ада))..

Губила съм и приятелка.. Кофти си беше.. Пък и на толкова млади години.. Да не говорим,че не беше по нейна вина,но явно е трябвало така да се случи.. Доста трудно го преживях.. Благодарна съм на един човек,който отново ме накара да бъда силна и да вярвам в живота..

Естествено,ако имате човек до себе си по-лесно се преживява.. Иначе да,времето също лекува.. Спомените избледняват..

[cyclops]

баща ми и сестра ми. няма какво друго да кажа, освен че още не мога да го преглътна

[Ssummerjam]

Два пъти.

[Grommash]

Губили ли сте роднина? Близък човек? Приятел?
Как сте преживяли смъртта му?

Да. Първият винаги е най-болезнен, след това се свиква и го приемаш по-леко. (малко странно звучи, но е неизменна част от живота ни)

[Naasko]

Преживях всичките баби и дядовци които имах, но татко ми не скоро ще станат 4 месеца от загубата му аз още не мога да повярвам, че него го няма

[Shiny94]

Не мисля, че първия изгубен роднина се преживява най-трудно. Като бях на 7г. почина единия ми дядо... Не бяхме много близки, малка бях и не разбирах много много... Лятото на 2008 починаха чичо ми и дядо ми В огромен шок бях тогава. Чичо ми беше млад, но много болен. На легло беше и общо взето се очакваше. Един ужасен, но пък слънчев и спокоен ден отидохме на планина с наще. По едно време ни звъннаха, че чичо бил много зле и всеки момент...Отидохме да го видим уж за последно... Когато се прибрахме вечерта бях много разстроена и плачех, още в болницата плачех... Тъкмо щях да лягам да спя когато чух плача на майка ми от другата стая... Съвсем ненадейно и неочаквано дядо бил починал. Беше най-коравия човек, който познавах. Имал е тумор на мозъка преди мн години, едвам са го спасили, после колко пъти се е разминавал и накрая..толкова нелепо...Не бях на себе си няколко дни. Веднага заминахме за родния ми град на погребение на дядо. Беше ми близък, мама много го обичаше, въпреки, че си имаме една семейна драма... Останах в родния си град... Чувах се с наще всеки ден... Един ден изведнъж се присетих за чичо и си представих как пътувам за погребението му... В същия този ден е починал, макар че разбрах 2 дни по-късно когато баба се изпусна... Наще не ми бяха казали... Бях ужасно разстроена... Сънувам го често... Иначе съм губила и две прабаби и един прадядо.

Не искам и да си представям какво им е на хората, загубили още по-близки роднини като родители, братя, сестри, деца, съпрузи...

[garfi94]

Ох, губила съм и баба и дядо ( и двамата от страна на тате) в рамките на две години... Беше много тежко, пък и бях на 9-11 години. В момента много ми липсват, но за огромно съжаление не мога да ги върна...

[Different97]

Мдаа и то съвсем наскоро.

[ccdesigns]

Преди време почина един приятел. Били са си играли на страх с въже от верига за колело на врата. До колкото забрах нещо се е заклещил и се е задушил...

Днес почина една баба, която ми се води някаква роднина, но не съм сигурен каква. Майка е на мъжа на сестрата на майка ми.. И от всички май само на мен не ми е тъжно като почине близък. Мисля си, че съм безчувствен в такива моменти. Само аз си мисля, че смъртта е нещо нормално и, че може би човек отива на по-добро място.

[ams92]

Аз загубих дядо ми на когото съм кръстена, преживях го много тежко и не знаех къде се намирам...,а преди около година почина един приятел..
Когато разбрах за смъртта му (на този ми приятел) не можах да повярвам..
защото предния ден имахме уговорка да излезем за по кафе, а той не се появи.. и аз му писах гадно СМС-че и ми е кофти защото това може би му е бил последния СМС ;(

[Tiin]

Да, единия ми дядо

[twoqtotalno1936]

Да, единия ми дядо,вуйчо .. и моята прекрасна баба , която почина преди месец. Много ми липсват, но живота продължава. Тежко е,боли много,особенно ако си го обичал много. Но на всеки му едва времето рано или късно.

[Djenka]

Губила съм дядо, баба, прадядо, чичо, още един чичо..



Понякога ги сънувам.

[kantonecApetur4]

Трима дядовци ,вуйчо и леля.
Смъртта на всички я приех леко,освен на единия ми дядо на който съм кръстен (Филип) на 20 юли стават 3 месеца от както почина.Той ми беше много близък ,беше електротехник и ме е научил на всичко което знае.Много си го обичах. ;(

[MojoJojo88]

Губили ли сте роднина? Близък човек? Приятел?
Как сте преживяли смъртта му?

Губила съм
Преди много време изгубих най-добрата си приятелка.
Преди една седмица точно, почина и баба ми.
Няколко дни преди нея почина едно приятелче.
Преживява се много трудно, с много болка, но живота продължава и трябва да живеем и за тях.

[hayely]

Единия ми прадядо е починал още преди аз да се родя..
След това когато съм била на 1-2 годинки е починала и прабаба ми ..
Като бях на 3-4 единия ми дядо Бях малка и не го помня добре, но много ми липсва..
През 2009 година почина другия ми прадядо ..
Тази година починаха брата на дядо и жената на брата на баба /чичото и вуйната на мама/ . И двамата бяха болни от рак. Баба Виолета /така се казваше/ почина на 22 април, а дядо Иван на 3 юни. Горките, много се мъчеха преди да починат

[LLori]

Преди почти 11год. почина баба ми.. бях много малка ( на 5 ) и го преживях леко.. но сега сетя ли се за нея сълзите ми тръгват.. Също така преди около 3 години загубих близък приятел.. живееше в моя блок.. на моят етаж.. и така и не доживях да ме води на дискотека.. както ми обещаваше всеки път щом го видех да излиза късно вечер.. беше страшно свестно момче.. не можех да повярвам , когато прочетох във вестника , че е катастрофирал.. до последно мислех , че не е той и се надявах да е станала някаква грешка.. но УВИ.. ДА ПОЧИВАТ В МИР И ДВАМАТА !

[TheCrimson]

Всъщност миналата година изгубих чичо си. Беше ми тежко, макар че не бяхме много близки...И също..това много не се счита, но ми беше страшно тъжно...Леля ми изгуби бебето си, преди още да го бе родила. Много ми е трудно да го превъзмогна. Това е живот дявол да го вземе. Това са милиарди мечти, усмивки, сълзи..и са изгубени..Трудно е да се продължи напред..

ве4е станаха 2 години откакто дядо ми по4ина ;( но се 4увствам сяка6 бе6е в4ера.Немога да го преглътна ........ бях на 10, знаех деня в който това се слу4и но майка ми не бе6е наясно 4е аз съм разбрала и ми каза 4ак след 10 дни. болката ми стана о6те по-голяма!

[Concussion]

Не, единствено пра-дядо ми почина много скоро на 92 години, но не го преживях толкова тежко а и най-накрая се отърва, защото само се измъчваше така.

[dessyfreak]

да, за съжаление

[chemist9009]

кой не е

[kitty02]

На мен не ми се е случвало такова нещоо..

[terii]

Аз загубих баща си Все още ми липсва (не вярвам с времето да се промени този факт). Приех го много тежко и трудно, но за мое щастие имаше хора, който в този тежък период за мен не ме оставиха сама. Xубавите ни моменти заедно бяха толкова много и може би заради
това не мога да приема факта,че вече го няма, че няма да видя лицето му, няма да чуя гласа му. Много е трудно наистина да свикнеш с мисълта, че никога няма да видиш човек, който си обичал и който е бил зад теб във всичко, което правиш. Иска ми се да можех да го видя да му кажа всичко, което не успях, да му благодаря за всичко, което е направил за мен, за всички грижи, да му кажа колко много го обичам и колко празно ми е без него. Вярвам, че той е с мен където и да съм и никога няма да ме остави каквото и да става с мен. Винаги ще ми остане спомена за един човек, който ме е отгледал с много,много обич.

[GD]

Да... за съжаление.. всеки губи близък...........