*ПРАХ И ШИШЕНЦЕ МАСТИЛО*

[ShtrudeL]

Every relationship is messed up. What makes it really perfect is if you still want to be there when things suck. <3

[MrCreeper]

[xJawz]

КУРЗАЛЕВСКИ!!!!!!!!!!!!!!!!

[FunkyPie]

Забележете дори колко съм добричко. Моля ви, вместо да се възползвам от звездичките си и да ви озвездя с розова мощ. мхм

[ShtrudeL]

въй въй ^^

[FunkyPie]

издразних ли тее : )

[KadifWerewolf]

дяя

[ShtrudeL]

— Ха. Ха, ха. Като толкова обичаш Земята, знаеш ли, че тя е куха? Земята е куха, Лей-Чери. Вътре в кълбото има телено колело и една катерица тича в него. Една малка катерица, която си изкарва джигера за теб и мен. Вечер, преди да заспя, чувам тази катерица, чувам лудото тракане, чувам как бие малкото й сърце, чувам скърцането на катеричата клетка — колелото е старо, раздрънкано и разядено от ръжда. Катерицата върши цялата работа. А ние само трябва отвреме навреме да смазваме колелото. Какво според теб смазва колелото, Лей-Чери?

[Grudi_SeXa]

Джигер е доста арт дума. Джигер 4 LiFe!

Представих си как каката от аватара ми го повтаря. Аввв, колко артЪ.. <3 <3 <3

[ShtrudeL]

[FunkyPie]

ъп на тая тема
как се сетих за нея идея нямам

[ShtrudeL]

ъп на тая тема
как се сетих за нея идея нямам

awwww

благодаря ти.

[ShtrudeL]

[OnlyGirl]

ъп :<<

[Luidgie]

Как ти е пиърсингчиту бе Щруди?

[ShtrudeL]

Чудесно както винаги. Благодаря, че се интересуваш.

[Luidgie]

Е чи как... УбичЪм продупчини мадами...

[tori]

И тъкмо бях пронизан от човечност,
когато стана да се облече.
Отиваше си. Чух я как изрече:
Да знаеш, че си готино вълче!
Настигнах я. Способен бях на всичко.
...Дори на смърт, за да остане тук.

Изядох я, защото я обичах.
не можех да я споделя със друг.



Двуцветко не само че гледаше на света през розови очила. Ринсуинд знаеше — той също така го наблюдаваше и чрез розов мозък и го слушаше през розови уши.

Съжалявам, че пиша във темата ама искам да питам чие е това стихотворение и името му. Мерси предварително.

[ShtrudeL]

[ShtrudeL]

Tъжно ми е.

[ShtrudeL]

[ShtrudeL]

Дали съм ти по силите? Не знам...
Аз даже и на себе си съм трудна.
Живея някъде на края на света
в едно забравено от всички пълнолуние.

Събуждам изгревите. Някъде към пет.
И после ги разхождам над морето.
От мидички направих си сърце.
(Понякога намирам перли в него.)

Понякога се влюбвам. Все във тебе.
И ставам истинска. Досущ като момиче.
И даже мъничко съм по-вълшебна.
Обаче си мълча, че те обичам.

Защото ме е страх, че ще се счупиш
от любовта, натрупана във мене.
А аз така не искам да те губя.
И си мълча накрая на вселената..