*ПРАХ И ШИШЕНЦЕ МАСТИЛО*

[ShtrudeL]

— Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милионите и милиони звезди, стига ти да погледнеш звездите, за да бъдеш щастлив. Мислиш си: „Моето цвете е там някъде…“ Но ако овцата изяде цветето, за тебе сякаш всичките звезди угасват! И това не било важно, така ли?

[ShtrudeL]

— Ах, едва се събудих… Моля да ме извините… Цяла съм разрошена…
Малкият принц не можа да сдържи възхищението си:
— Колко сте хубава!
— Нали — отговори нежно цветето. — И се родих едновременно със слънцето.
Малкият принц веднага долови, че то не беше много скромно, но пък предизвикваше такова вълнение!
— Сега, струва ми се, е време за закуска — прибави то веднага, — бъдете добър и помислете за мене…
И малкият принц, съвсем смутен, отиде да потърси една лейка с прясна вода, за да нагости цветчето.

[ShtrudeL]

„Не трябваше да го слушам — призна ми той един ден, — човек никога не бива да слуша цветята. Трябва да ги гледа и да вдъхва аромата им. Моето цветче изпълни с благоухание цялата ми планета, но аз не умеех да се радвам на това. Ония думи за ноктите, вместо да ме раздразнят, трябваше да ме трогнат…“

И ми довери още нещо: „Тогава аз нищо не можех да разбирам! Би трябвало да го преценявам не по думите, а по делата му.

То ме изпълваше с благоухание и със светлина. В никакъв случай не биваше да бягам! Зад жалките му хитрини трябваше да доловя неговата нежност. Цветята са изпълнени с толкова противоречия! Но аз бях много млад и не знаех как трябва да го обичам!“

[ShtrudeL]

— Сбогом — рече той на цветчето. Но то не му отвърна.

— Сбогом — повтори той.

Цветчето покашля. Но то не беше от настинка.

— Аз бях глупава — каза най-сетне то. — Моля те да ми простиш. Дано бъдеш честит.

Той се изненада, че нямаше укори. И остана така, объркан, с похлупака в ръце. Той не проумяваше тая кротка нежност.

— Да, разбира се, аз те обичам — каза цветчето. — По моя вина ти нищо не разбра. Това няма никакво значение. Но и ти също така беше глупав като мене. Дано бъдеш щастлив… Остави този похлупак на мира. Не го ща вече!

— Но вятърът…

— Аз не съм толкова настинала… Хладният нощен въздух ще ми помогне. Аз съм цвете.

— А животните…

— Ако искам да видя пеперуди, ще трябва да изтърпя две-три гъсеници. Изглежда, че пеперудите са много хубави. Ако не са те, кой ще ме посети? Ти, ти ще бъдеш далеч. А пък от големите животни не се боя. И аз имам нокти.

И просто душно показа четирите си бодли. Сетне добави:

— Не се бави така, неприятно е. Решил си да заминеш. Върви.

Защото не искаше той да го види, че плаче. То беше много гордо цветче…

[fear4o]

Пишеш много хубави текстове. Мога ли да те помоля да не спираш?

[cunt]

opa sry не беше за тукаа

[ShtrudeL]

Боже, боже...колко ного се намирам в тая приказка..

[ShtrudeL]

— Но какво значи „ефемерно“? — повтори пак малкият принц, който никога през живота си не оставяше да не му се отговори, щом е задал някой въпрос.

— Това значи „нещо, което е застрашено от скорошно изчезване“.

— И моето цветче ли е застрашено от скорошно изчезване?

— Разбира се.

„Моето цветче е ефемерно — каза си малкият принц — и има, само четири бодли, за да се брани срещу целия свят! Д аз го оставих съвсем самичко там!“

Това беше първата му проява на съжаление. Но той се окуражи:

— Де ще ме посъветвате да отида? — попита той.

— На планетата Земя — отговори му географът. — Тя се ползува с добро име…

И малкият принц си отиде, мислейки за своето цветче.

[ShtrudeL]

Какво значи „да опитомяваш“?

— То е нещо отдавна забравено. То значи „да се свържеш с другите“.

— Да се свържеш с другите ли?

— Разбира се — каза лисицата. — За мене сега ти си само едно момченце, което прилича досущ на сто хиляди други момченца. И не си ми потребен. А и аз също тъй не съм ти потребна. За тебе аз съм една лисица, която прилича досущ на сто хиляди други лисици. Но ако ти ме опитомиш, ние ще сме си потребни един на друг. За мене ти ще бъдеш единствен в света. За тебе аз ще бъда единствена в света…

— Започвам да разбирам — каза малкият принц. — Има едно цветче… мисля, че то ме е опитомило.

— Възможно е — каза лисицата. — На земята могат да се видят най-различни неща…

[ShtrudeL]

— Трябва да бъдеш много търпелив — отговори лисицата. — Отначало ще седнеш малко по-далечко от мене, ей така, в тревата. Аз ще те гледам с крайчеца на окото си и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки нов път ти ще можеш да сядаш малко по-близко… На другата сутрин малкият принц пак дойде там.

— Ще бъде по-добре да дохождаш по едно и също време — каза лисицата:

— Ако дохождаш например в четири часа следобед, аз още от три часа ще почна да се чувствувам щастлива. Колкото по наближава времето, толкова по-щастлива ще се чувствувам. В четири часа вече ще се вълнувам и безпокоя; аз ще узная цената на щастието! Но ако дохождаш в различно време, никога не ще зная за кое време да приготвя сърцето си…

[ShtrudeL]

Така малкият принц опитоми лисицата. И когато наближи часът на заминаването, лисицата каза:

— Ах! … Аз ще плача.

— Ти си виновна — каза малкият принц, — аз не ти желаех никакво зло, но ти поиска да те опитомя…

— Разбира се — каза лисицата.

— Но ще плачеш! — каза малкият принц.

— Разбира се — каза лисицата.

— Но тогаз ти не печелиш нищо!

— Печеля — каза лисицата — поради цвета на узрялото жито.

И добави:

— Иди да видиш отново розите. Ти ще разбереш, че твоята е единствена в света. Сетне ще се върнеш да си вземеш сбогом и аз ще ти подаря една тайна.

Малкият принц отиде да види пак розите.

— Вие никак не приличате на моята роза, вие не сте още нищо — каза им той. — Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Вие сте сега такива, каквато бе моята лисица. Тя беше лисица, подобна на сто хиляди други лисици. Но аз я направих мой приятел и сега тя е единствена в света.

И розите се почувствуваха много смутени.

— Вие сте хубави, но празни — каза им малкият принц. — За вас не може да се умре. Разбира се, някой обикновен минувач ще помисли, че моята роза прилича на вас. Но тя сама има много по-голямо значение, отколкото вие всички, защото тъкмо нея съм поливал аз. Защото тъкмо нея съм поставял под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея съм пазил с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за да излязат пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали или дори понякога да мълчи. Защото тя е моята роза.

[ShtrudeL]

— Мило мое, нали всичко това — змията, срещата и звездата — е само лош сън…

Но той не отговори на въпроса ми. Той ми каза:

— Същественото не се вижда с очи…

— Разбира се…

— То е — както с цветчето. Ако обичаш някое цветче, което се намира на някоя звезда, приятно е да гледаш нощем небето. Всички звезди са цъфнали цветя.




— Нощем ти ще гледаш звездите. Там, дето живея аз, е много мъничко и затуй не мога да ти покажа де се намира моята звезда. Но тъй е по-добре. За тебе моята звезда ще бъде една от всички звезди. И тогава тебе ще ти бъде хубаво да гледаш всички звезди… Те всички ще бъдат твои приятелки. Освен това аз ще ти направя един подарък…

Той пак се засмя.

— Ах, мило мое, мило мое, колко обичам да слушам тоя смях!

— Тъкмо това ще бъде моят подарък… както бе с водата…

— Какво искаш да кажеш?

— Хората имат звезди, които не са едни и същи. За някои, които пътуват — звездите са пътеводители. За други — те са само малки светлинки. За трети, които са учени — те са проблеми. За моя бизнесмен те бяха злато. Но всички тия звезди мълчат. А ти — ти ще имаш звезди, каквито никой друг няма…

— Какво искаш да кажеш?

— Тъй като аз ще живея на някоя от тях, тъй като аз ще се смея на някоя от тях — когато погледнеш нощем небето, на тебе ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!

И той пак се засмя.

— И когато се утешиш (човек винаги се утешава), ще бъдеш доволен, че си ме познавал. Ти винаги ще бъдеш мой приятел. Ще ти се поиска да се смееш заедно с мене. И понякога ще отваряш прозореца си ей така, само за да ти бъде приятно… И твоите приятели много ще се чудят, когато видят, че се смееш, загледан в небето. А ти ще им кажеш: „Да, звездите винаги ме карат да се смея!“ И те ще те помислят за побъркан. Аз ще ти изиграя един много лош номер…

И пак се разсмя.

— Все едно, че вместо звездите съм ти дал куп малки звънчета, които знаят да се смеят…

И отново се разсмя. Сетне стана сериозен.











И тогава съм щастлив. И всички звезди се смеят тихичко.

Друг път си казвам: „Човек е разсеян понякога и това е достатъчно! Някоя вечер е забравил стъкления похлупак или пък овцата е излязла безшумно…“ Тогава всички звънчета се превръщат в сълзи! …

Това е една голяма загадка. За вас, които също като мене обичате малкия принц, нищо от вселената не е същото, щом там някъде, неизвестно де, една овца, която не сме виждали, е изяла или не е изяла една роза…

Погледнете небето. Попитайте се: овцата изяла ли е или не цветчето? И ще видите как всичко се променя…

И никой възрастен човек никога не ще разбере колко голямо значение има това!


; (

[ShtrudeL]

Ако билетите струват по хиляда долара единия, ще платим, без да ни мигне окото. А ако нямаме достатъчно пари, ще се промъкнем гратис. След това ще хапнем „Хоустес Туинкийс" и ще изпием кана вино. А ако бисквитите и виното са прекалено скъпи, ще засеем зърно и грозде и сами ще си направим. А ако конфискуват нашата малка лозница и нашето парцелче „Туинки", тогава ще откраднем това, което ни е нужно от онези, които го имат в излишък. Ех, Лей-Чери , животът е прекалено кратък, за да позволяваме на онези тъжни , болни андроиди, които контролират законите и икономиката, да ни лишават от неговите радости.

Руши се всичко, дори и недокоснато,
във пепел се превръща туй, що си съградил,
с любов мечтаното намираш проснато
във кал и по очи, обръгнато в живот немил.

[ShtrudeL]

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=s4_4abCWw-w[/youtube]


Една нощ е нужна, за да се разстроя.
Една нощ, за да ускоря истината.
Бяхме си дали обещание,
4 ръце... и след това се отдалечихме.

И двамата сме под въздействие.
Имахме божественото усещане,
да знаем какво да си кажем.
Споменът е бръснач!

Да призовем за ръце от небесата,
на които да се уповаваме.
Те не ще бъдат достатъчно добри
за мен, не!

Една нощ на вълшебно ухажване.
Начало на непринудено докосване.
Една нощ е нужна за да продължа, да изкрещя
и след това облекчение.

Десет дни в пълна хармония,
обагрени в щастие и мъка.
Бяхме си дали обещание,
бяхме влюбени!

Да призовем за ръце от небесата,
на които да се уповаваме.
Те не ще бъдат достатъчно добри
за мен, не!

И ти, ти познаваше властта на дявола.
И ти, с вълчи зъби ни държеше будни,
споделяйки необикновени вълнения
в една нощ.

Да призовем за ръце от небесата,
на които да се уповаваме...
Те не ще бъдат достатъчно добри
за мен, не!

[ShtrudeL]

"Не си ли оглеждала от седлото на коня някой град и не ти ли е напомнял за мравуняк,населен със слепи твари,които се заблуждават,че техният нищожен свят на досадните дреболии съществува наистина?Виждаш осветените прозорци и искаш да мислиш,че зад тях са скрити интересни истории.Знаеш обаче,че там има само скучни,много скучни душици,окаяни гълтачи на храна,които смятат инстинктите си за чувства.Заблуждават се,че в мижавия им животец въпреки всичко има повече смисъл,отколкото в шепота на вятъра."

[ShtrudeL]

Кое е най-чистото и прекрасно вълшебство,за което се сещаш?Нещо мъничко,което е в състояние да вдъхне цветен живот и на най-мрачния пейзаж? Знам,че задавам труден въпрос за хора с ампутирано въображение,затова ще подскажа съвсем мъничко...
Представи си пеперуди.А сега си представи как размахват нежните си криле в грациозен полет над пустата действителност.Те не летят на високо,но на теб ти се струва,че докосват небето и то става по-шарено.
Тези крехки,безпомощни,красиви и недостижими,мънички,но много важни за човека,който се вглежда в наистина важните неща, същества не ти ли напомнят на мечтите,които хвърчат над забързания ти свят,но ти дори не ги забелязваш.Мечтите,които даряват наивна надежда за по-добър живот.Не можеш лесно да се докоснеш до магическото,но веднъж хванеш ли пеперуда,осакатяваш крилете й.Веднъж сбъднеш ли мечта,тя става нещо обикновено и се нуждаеш от нова,за да продължиш съществуването си.
Чувал ли си поверието,че ако хванеш пеперуда,една твоя мечта ще стане реалност.Не е ли жалко,чe хората са толкова глупаво-егоистични? Убиват прекрасното,за да превърнат вълшебството в ежедневие...

[ShtrudeL]

[ShtrudeL]

Мило мое, мило мое...

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=kk81rXOw5Lw[/youtube]

[ShtrudeL]

I'm a big big girl
In a big big world
It's not a big big thing if u leave me
But I do do feel
That I do do will
Miss u much
Miss u much

; (

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=gIT_836Hqc0[/youtube]

[yeeee]

много хубава тема

[ShtrudeL]

Ного ясно <3

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=ySLvQ9jmKoY[/youtube]

[Bianc0]

[ShtrudeL]

Ще съм усмихнато и слънчево, и детско, и приказно пък.
И ще съм по-силно и няма да дам на никой да ме прави тъжно. И темата ми е най-шарената, и най-чистата и най-хубава, защото си е моя.

[ShtrudeL]

[Вчера по никое време] Човече: Трябва да имаш силата да виждаш как умира.




...и да вземеш най-красивото и положителното, и приказното, и прекрасното <3

[ShtrudeL]

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=rFEMf8_iWfE[/youtube]