*ПРАХ И ШИШЕНЦЕ МАСТИЛО*

[awerw]

излагаш се, абе днес с кецове ли беше, че взех нещо нещо много да се припознавам

[ShtrudeL]

Да. Бели. :>

[awerw]

светлосини дънки ?

[ShtrudeL]

По-скоро сиви. :>
Не е честно да ме виждат не'познати/полупознати, пък аз тях не. >.<

[awerw]

нагоре как беше ? искам да съм сигурен, че си била ти

[ShtrudeL]

Черно яке :>

[awerw]

ТИ СИ БИЛА !

[FeelMyPain]

с прашки или с бикини беше
и какъв цвят

[ShtrudeL]

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=8A7YIyPmIQ0&list=LL1pUNdC5kPVBJ2c2h4wqVkw& index=7[/youtube]

[ShtrudeL]

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=y8AWFf7EAc4&ob=av2e[/youtube]

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=3XPO7SFQJTc&feature=related[/youtube]

[ShtrudeL]

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=ScSHEnFNRck&ob=av2n[/youtube]

[ShtrudeL]

Искам да кажа, че ако съм честна, живея единствено заради себе си. Освен тогава, когато броячът цъка и някакъв фотограф крещи:
Дай ми учудване, миличка.
Светкавица
Дай ми брутална честност.
Светкавица
Дай ми самообладание.
Светкавица
Дай ми втори шанс. Дай ми романтика, търпимост, разбиране. Дай ми спокойствие, дай ми сдържаност.
Светкавица
Дай ми почивка.

[ShtrudeL]

Искам да използвам темата си и за "Душелейка". Знам, че никой не я чете, но още по-добре, защото ми е трудно да кажа това, което искам да кажа.
*след 2 минути*
Не... не мога. пф
*Обикновено като ми се случи нещо бързам да го разкажа, за да ми олекне, но смятайй Миш, колко ми е странно и лично случващото се, за да не мога да кажа и две думички.

Мисля, че все повече си разширявам дупчицата за бягство от ''затвора'', в който се намирам.

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=LJ7qXHjxj_0&ob=av2e[/youtube]

[flo0pY]

до колко ли страници може да стигне

[ShtrudeL]

[ShtrudeL]

[ShtrudeL]

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=GtoTkGmbqo0&feature=related[/youtube]

[ShtrudeL]

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=Q8Tiz6INF7I&feature=related[/youtube]

[yakuza_]

с кво бельо си ?

[ShtrudeL]

Якуза, толкова ли си незадоволен и загорял?
Жал ми е вече. : (

[yakuza_]

с кво бельо си ?

[ShtrudeL]

"Винаги, когато съм изпращал някого на летището най-кофти момент за мен е прегръдката за довиждане, раздялата. Мъчно е.
В изчакването женският глас на информационната система в терминала да привика пътниците за качване на борда винаги ми е било много неловко. Делят ме минути от раздялата със скъп човек. Не ми се говори, тягостно ми е. Забелязал съм, че и останалите хора си говорят пълни безсмислици - колко часа е полета, има ли часова разлика, как е времето и други тъпотии. В един момент тези разговори се прекъсват от монотонният глас "Молим пътниците за еди кой си полет да се отпарвят за еди къде си". Помъкват се куфари и чанти към гишетата, претеглят се, товарят се на лентата и изчезват.
Започва мъчното сбогуване. "Лек полет", "И умната там", "Взе ли си вода" "Взе ли си не знам си к'во си" и т.н. безсмилици, които всички сме чували и отвратително маскират истинските чувства. Прегръдки, мили думи, понякога сълзи и заминаващият се отправя за регистрация на документите с паспорт и билет в ръка към вратата указана от монотонният женски глас. Тя се затваря зад него, а той изчезва. Не се вижда човекът, с когото до преди малко не съм искал да се разделям, за мен той е заминал вече.
Тръгвам си. Бавно. Поглеждам таблото със светещ надпис на полета, който ще го отведе далеч. Не изчаквам докато самолета излети. Тръгвам си от летището с "топка на гърлото". На път за в къщи си мисля за това какво сме преживели, къде отива, какво ще види и как ще го завърти животецът. Абе тягостно...
Скоро изпратих отново скъп и то МНОГО скъп за мен човек, който дори не знаеше, че го изпращам. Просто знаех часа на полета и не отидох до терминала, а от другата страна на летището, тоест перона (там където паркират самолетите).
Гледах как товарят багажа на борда, пълненето с гориво, качването на пътниците. Всичко, което се случва в подготвката за полет. Бях сам с мислите си. Милсли за човек, който сега е на борда и му обясняват как се диша с маските за кислород и как се използва спасителната жилетка под креслото, докато крилото продължаваше да се пълни с керосин, а в задният багажник сложиха последният куфар и го затвориха.
Беше тихо. Бях сам. Нямаше го неловкото мълчание, безсмислените разговори от изпращането на перона. Но усещането, че някой там на борда заминава е много по-силно, тъй като се наблюдава цялата подготовка на полета.
Всички обслужващи коли и хора си свършиха работата, пилотите се качиха и започна буксирането. Самолета премина покрай мен и продължи по рульожката стигайки мястото за излитане. Спря. Имаше други за кацане, след което се завъртя и застана на старта на пистата посока Запад. Гледах го отдалече и си мислих как милото човече е затегнало коланчето, тръпнещо в очакване. Старт - най-готината част от полета. Отначало се движеше доста бавно, но ускорението е страшно в комбинация с тътена на двигателите. Към средата на пистата се отлепи носовият колесник, а след секунди и целият самолет се понесе плавно над пистата. Представях си усещането в този момент, когато корема ти натежава и ти се гади. Прибраха се колесниците, самолета се отдалечаваше бързо и ставаше на точка. Виждах как милото братовчедче се отдалечава с една машина, към една страна, към нещо незнаино, нещо ново, нещо което я чака, нещо неоткрито. Отива да откривателствува
Самолета стана толкова малък, че почти не се виждаше. Нямаше раздяла. Но, по-мъчно изпращане няма! Прибрах се и продължих работа разсеян от мисълта за раздялата."






*Днес ми казаха, че съм глезла и не ставам за нищо. (не с обиден тон) В първия момент казвам си аз, включително и на глас: "Няма такова нещо." понеже се обичам. Обаче нали съм си бавна, започнах да размишлявам над значението на "глезла" и за това дали наистина ставам за нещо. И ...О, мисля, че съм като развалено уредче, което трябва да го удариш, че да заработи.

[ShtrudeL]

Светещите ми шест звездички, които си лепнах на тавана не светят. Явно не са стояли достатъчно на светло. А се надявах като си легна да гледам звездите.
Не всичките, но шест. Шест, но само за моите очички.



[00:21:35] - Обич: ami nishto ne moga da pravq kato horata ;<
[00:22:12] - Обич: moga da obicham <3
[00:22:19] - Обич: no ne e dostatu4no
[00:22:46] Приятелче: v smisul
[00:23:53] - Обич: m
[00:23:57] - Обич: nqma znachenie
[00:24:38] Приятелче: kaji mi bebe
[00:26:38] - Обич: m... ne moga da se opravqm v materiqlniq svqt... s bitovoto... s ne6tata, koito pravqt golemite hora... otdalO sum si se na nqkakwi dushevni ne6tica, krasivi v koito si v vqrvam, a sum gola i bosa v realniq svqt i... vse edno sum otglejdana izkustveno pod lampa kato pilencata ; (
[00:27:01] - Обич: sigurno sum naistina glezena/ligava i mrunkashta i drazneshta
[00:27:25] - Обич: i nai loshoto e 4e ne zznam kak da se spravq s tova...
[00:34:05] Приятелче: vij milo
[00:34:08] Приятелче: tova nqma znachenie
[00:34:15] Приятелче: za kakvo si me4taesh
[00:34:15] Приятелче: to si e za teb
[00:34:20] Приятелче: spodelqi go
[00:34:30] Приятелче: s horata s koito mislish 4e zaslujavat
[00:34:37] Приятелче: vseki si ima takuv svqt
[00:34:42] Приятелче: prosto pri nqkoi e po golqm
[00:34:55] - Обич: znam, no samo s mechti ne stava... ne mojesh da stupvash vurhu oblaci postoqnno : (





Пак стана 1 часа...

[goGu]

ето една нежна и хубава песен

http://www.youtube.com/watch?v=FMar1ifzdmk

[ShtrudeL]

О, мерси.



Сега се сетих, че когато ми е хубавичко и все едно имам пърхащи пеперуди в главата, които се блъскат и искат да излязат и гъделичкат. Или все едно нечие лице е застанало до твоето и пърха с мигли и те гъделичка. <3