Намирате се сред огромно равно и зелено поле, по което слънчевата светлина на залеза се плъзва по тревите му, като ги прави да изглеждат с искрящи златни връхчета...връхчета...връхче таааа. Наоколо не се чува нищо освен трептенето на високоволтов ток по безкрайните грамадни и дълги жици,които излизат от безконечието на хоризонта и се вливат в него пак, висящи на грамадните и високи стълбове,които отвеждат енергията в далеееечни далееечни страни. Залеза догаря като последните жарки в небето с цвят на нежна пепел.
Ненадейно едно ефирно облаче се премята в прегръдките на вятъра, профуча, сякаш само за да го мернете и за да се изумите от красотата му, и след това продълължава своя път. То и жиците сякаш ша със сродна съдба- пътници през полето които идват и отвиват от и в нищото. скитници из безкрая...