Здравейте.

На 18 съм, приятеля ми е на 20 и ходим от доста дълго време... от години. Въпросът е, че напоследък родителите ми, всъщност само баща ми започна да изразява недоволството си, че съм с него. "не бил за мен" и подобните приказки, които не мога да понасям и които не разбирам, тъй като момчето е умно и точно. Налагало се е да крия, че съм била с него, за да няма гадни 'лекции".... Оказа се, че това занапред ще е немалка пречка за нас с приятеля ми, как бихме могли да ходим на почивки заедно, например. или дори елементарни неща... като баща ми ще е пречка за това. Тъй като той е амбициозен и маалко строг човек.. репликите от сорта на "не е твоя работа", "остави ме на мира", "аз си преценявам" не минават... :X
Не бих казала на приятеля си за това негово мнение... Просто понякога стават неловки ситуации, в които все от някого трябва да скрия нещо, за да няма проблеми.... Просто мисля, че не би била нормална връзка така... И въпреки че имаме малко проблеми сега, не бих искала да късаме и то заради нещо такова... Просто защото се налага и то не по мое желание - обичаме се.
Е, проблема може да ви се стори инфантилен или глупав, но... просто за мен това представлява пречка за да бъде връзката с приятеля ми пълноценна и безпроблемна поне в този аспект.

Вие как бихте постъпили и какво мислите по въпроса? Бихте послушали родителя си, защото знаете защо го правят и го правят за ваше добро или това няма да ви повлияе по никакъв начин въпреки всичко...