Цитирай Първоначално написано от LosingMyWay
Здравейте.

На 18 съм, приятеля ми е на 20 и ходим от доста дълго време... от години. Въпросът е, че напоследък родителите ми, всъщност само баща ми започна да изразява недоволството си, че съм с него. "не бил за мен" и подобните приказки, които не мога да понасям и които не разбирам, тъй като момчето е умно и точно. Налагало се е да крия, че съм била с него, за да няма гадни 'лекции".... Оказа се, че това занапред ще е немалка пречка за нас с приятеля ми, как бихме могли да ходим на почивки заедно, например. или дори елементарни неща... като баща ми ще е пречка за това. Тъй като той е амбициозен и маалко строг човек.. репликите от сорта на "не е твоя работа", "остави ме на мира", "аз си преценявам" не минават... :X
Не бих казала на приятеля си за това негово мнение... Просто понякога стават неловки ситуации, в които все от някого трябва да скрия нещо, за да няма проблеми.... Просто мисля, че не би била нормална връзка така... И въпреки че имаме малко проблеми сега, не бих искала да късаме и то заради нещо такова... Просто защото се налага и то не по мое желание - обичаме се.
Е, проблема може да ви се стори инфантилен или глупав, но... просто за мен това представлява пречка за да бъде връзката с приятеля ми пълноценна и безпроблемна поне в този аспект.

Вие как бихте постъпили и какво мислите по въпроса? Бихте послушали родителя си, защото знаете защо го правят и го правят за ваше добро или това няма да ви повлияе по никакъв начин въпреки всичко...
Разбирам те. Положението, в което се намираш не е леко, но е един от видовете житейски уроци. А такива винаги идват, под един или друг вид.

Все пак фактът, че не се бунтуваш и не обиждаш баща си говори много в твоя полза...явно цениш и факта, че ти е баща, и добрите му качества. Уважението към родителите е абсолютно условие за нормален живот.


Много неподходящи връзки и бракове са се завързали или разрушавали от послушание към амбициозни родители. Същото е ставало и от непослушание към разумни родители.


Имаобаче едно неотменимо начало - че ние всички сме хора със свободна воля. Никой няма право да се налага на другия, дори да го вижда, че прави нещо според него нередно - стига, естествено, да не бъде разрушително за други хора, най-общо казано. До осемнадесетгодишна възраст опеката съответства на родителите, а оттам нататък всеки има пълното право на избор и то не бива да бъде пренебрегвано.

В твоя случай, ти имаш задължение като дъщеря, но ако наистина смяташ да заложиш на връзката си с този твой приятел, и ако, естествено, няма някакви явни пороци, за които ти си сляпа, а родителите ти - не, тогава си в правото си да водиш съвсем нормалени и открит живот с него (нямам предвид предбрачни полови отношения, притив съм тях).

Има неща, за които се отива на по-висша нравствена инстанция от родителската. Много е мъчно да се каже, но много родители днес не заслужават категорията си на родители. Не казвам, че твоите са такива, просто искам да подчертая, че понякога от незрялост, инат, амбиции и ревност застават на пътя на децата си и не зачитат законната свободна воля, за която говорихме.

(Нека горното не послужи като повод за някои незрели и недорасли личности с гореща кръв да решат с лека ръка, че родителите им са някакви отживели мърморковци, които "погазват" свободите им. Говоря за конкретния случай, където момичето е над 18 годишно).

Според мен, баща ти ревнува. И някой друг да беше, и него щеше да ревнува, не се безпокой. Това е обикновена реакция сред обичащи бащи.

Действай смело, колкото и да се натегнат нещата. Ако родителите ти те обичат истински, а не собственически, ще им мине и скоро нещата ще се уталожат. Непрекъснато им засвидетелствай любовта си, както и да се държат.

Дано само приятелят ти се окаже на висотата на положението. Щом мислиш, че е така, действай свободно.Не се крий и не скривай връзката от баща си. Когато избухва, опитвай се да му обясниш. Ако не слуша, напиши му го. Ако нагнетява сблъсъка изкуствено, не се поддавай. Действай като свободен човек.

Не знам какво ще стане в бъдеще, но никога не приемай натяквания от рода на "Аз казах ли ти?", когато си действала независимо и според тебе, правилно.

Според мен не бива да замесваш приятеля си във всичко това. Ако трябва да се окаже участник, това ще покажат обстоятелствата.

До каква степен може майка ти да поговори с баща ти на тази тема? Разисквали ли сте я с нея?


Благодаря,


Конкордия