Цитирай Първоначално написано от LosingMyWay
Благодаря ви за отговорите на всички.

Concordia, специални благодарности и към теб за компетентното мнение, което някак ме накара да се почувствам по-добре.
За всичко си права.
За ревността... не бих казала. Просто явно е... перфекционист и смята, че заслужавам нещо по-добро. Не е ревност - сестра ми, например, си има приятел (пак от няколко години), на който баща ми в началото намираше известни кусури, но беше за кратко и после го прие напълно + не я е карал да се разделят никога. Не я е поставял в това положение и не е имало никакви лекции...
Аз лично не възнамерявам и не искам да имам нещо повече с приятеля ми от това, което имаме в момента... Просто нормална връзка и то без такива родителски пречки.
Донякъде го разбирам баща ми... все пак всеки родител, ако нещо не му хареса, ще си го покаже, но начина, по който го прави е затормозяващ... сякаш нямам право на избор, а задължително трябва да го послушам, а той в противен случай няма да ме разбере.
Той не е лош баща - добър е, грижовен... Но..когато нещо наистина не одобрява - трудно е да му се противоречи. Просто положението, в което ме поставя е ужасно неприятно.

Доколкото до майка ми... тя си го харесва приятеля ми и няма нищо против. Но нищо не би могла да направи, за да промени мнението на баща ми, който преувеличава много.

Ами за сега няма да предприемам нищо, просто ще оставя нещата така... Пък каквото стане - дано нещата да се променят към по-добро.

Благодаря ви!
Човек трябва да е принципен. Не да бъде горделив, инат и егоист,, разбира се, но да има принципи и да ги съблюдава. Ако ги погазва, мислейки си, че по този начин се жертва "благородно" за другите, с това само ги приканва да злоупотребяват с него. Да живееш принципно докарва много проблеми, но човек е с чиста съвест и достойнство, а от това по-хубаво няма. Не става дума да се противопоставя грубо и да ги ранява, карайки ги да мислят, че се инати, но просто да не преминава една граница, която чувства като много важна за себе си.

Доколкото виждам (и дано не греша), реакцията на баща ти е емоционална, незряла, ирационална. Май всеки от нас има една такава слаба точка, където, ако го бъзнат, се държи като дете.
Но трябва да се обичаме всякакви. Това е.

Отношението ти към баща ти само ти прави чест.

Благодяря и доскоро,

Конкордия