Какво да предприема?

[spakal]

Ще го кажа направо - харесвам едно момиче от нашия клас. Тя е много красива, умна, възпитана и добра, скромна, не е някоя лигла. Аз съм момче на 16 години. Много я харесвам и много искам нещата с нея да потръгнат. По принцип с нея сме приятели, но всеки път, когато ме заговори се притеснявам много да не се изложа пред нея и усещам, че се изчервявам. Усещам, че и тя се чувства малко нервна, когато говори с мен, и това сигурно означава, че навярно изпитва някакви симпатии към мен, но кой знае (ако не друго, поне знам, че ме смята за умен - едно момиче, което стои в часовете до нея, ми каза, но не знам дали това е голям плюс). Забелязвам, че напоследък ме заговаря по-често, сяда близо до мен в междучасията, изявява желание да се включи, ако правя нещо, например да играя карти с другите момчета от класа. На няколко пъти дори съм я хващал, че ме гледа без някаква конкретна причина. Често пътуваме заедно в автобуса и ми се струва, че тя иска да си поговорим, но... как да го кажа, просто се притеснявам (и да, знам, че няма от какво).
Истината е, че много я харесвам и искам да бъда с нея. И се нужда от съвет - как смятате, дали и тя изпитва същото към мен? И какво следва да предприема?

[bratignat]

Ама и аз се чудя, кат съм с момиче како да кажа? Абе какво казват псовете на кучките (не в лошия смисъл на думата)? Нищо не им казват. Просто я придърпваш към себе си и я целуваш. От там е лесно - или сватба или брадва. Какво толкова има да й говориш?!

[djipsito]

Сигурно чака ти да направиш първата крачка. Покани я на разходка или да играете билярд и я "научи" как се играе и как да хваща щеката

Нищо, че се притесняваш, с времето ще свикнеш и ще почнеш да се поотпускаш, ама няма да стане ако стоиш и мълчиш.

[TheNewReligion]

От срам никой нищо не е спечелил. Личен опит. Ако успееш да се отпуснеш и да я поканиш някъде, ще е добре...

[spakal]

Може би действително така ще е най-добре. Ще опитам. Благодаря.

[concordia]

Ще го кажа направо - харесвам едно момиче от нашия клас. Тя е много красива, умна, възпитана и добра, скромна, не е някоя лигла. Аз съм момче на 16 години. Много я харесвам и много искам нещата с нея да потръгнат. По принцип с нея сме приятели, но всеки път, когато ме заговори се притеснявам много да не се изложа пред нея и усещам, че се изчервявам. Усещам, че и тя се чувства малко нервна, когато говори с мен, и това сигурно означава, че навярно изпитва някакви симпатии към мен, но кой знае (ако не друго, поне знам, че ме смята за умен - едно момиче, което стои в часовете до нея, ми каза, но не знам дали това е голям плюс). Забелязвам, че напоследък ме заговаря по-често, сяда близо до мен в междучасията, изявява желание да се включи, ако правя нещо, например да играя карти с другите момчета от класа. На няколко пъти дори съм я хващал, че ме гледа без някаква конкретна причина. Често пътуваме заедно в автобуса и ми се струва, че тя иска да си поговорим, но... как да го кажа, просто се притеснявам (и да, знам, че няма от какво).
Истината е, че много я харесвам и искам да бъда с нея. И се нужда от съвет - как смятате, дали и тя изпитва същото към мен? И какво следва да предприема?

И аз мисля, че трябва да я поканиш на кратка разходка, или да я придружиш донякъде, където отива.

От всичко, което казваш изглежда, че имаш много добри възможности и че тя не е равнодушна към теб. Но със сигурност няма да направи първата крачка. Това съответства на теб.


Поздрав,

Конкордия