- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Eдна, не особено забавна история
Ще постна темата тук, защото цялата случка е истински шедьовър.
Петък вечер. Пак боза, скука. Нищо за правене. Шматкам се безцелно в парка до нас и мисля върху дълбоко философски въпроси от рода на "Що пия кафе без захар, като не обичам такова...?" Възрастен човек и жена му си разхождат кучето което тича напред-назад като лудо. А мустакатия мъж с тумбак с размера на бъчонка от пет литра го укорява "Недей да отиваш толкова надалеч в тъмното, че ще те загубим." Все едно те разбира...
В един момент чувам Chorus Guy от WTF Collective...готина песничка. А, да това е телефона ми. Поглеждам с неприязън от рода на "Кой кретен, и какво иска?" О, чудо - Стефи! Вдигам със самодоволна усмивка и още преди да съм казал "Здравей" отсреща се чува "Трябва да се видим утре." Като един виден идеот се съгласявам с блажена охота, неподозирайки какво ме чака. Уговорихме се накратко, че ще дойде още утре. Прекрасно! По-добра новина не можех да очаквам. Тук е момента да спомена и какви са отношенията ми със въпросната госпожица и защо бях толкова доволен. Не, Стефи не ми е гадже. С нея имаме отношения на едно съвсем друго ниво. Обичаме да излизаме и да се веселим, което е овертюра към същността. Да Шерлок - секс. Всичко е шампанско и цветя, никой никого не ревнува, нямаме задължения и подобни един към друг. Точно това което търсех.
Едвам дочаках до събота вечер. Чакам си аз на гарата, паля фас след фас и имам чувството, че времето минава супер бавно...Ами така е когато отиваш един час по-рано. Поради някаква причина реших, че ключовете ми не са оптимално наредени, извадих ги и ги пренаредих, по степен на ползване. Идеално убих 2 минути...остават още 58.
Автобусът пристигна, станах от пейката и прекосих локвата от фасове със широка усмивка. Още в момента в който Стефи слезе имах вътрешното усещане, че нещо не е точно както трябва. Може и да беше от едночасовото ми непрестанно пушене, затова реших да го игнорирам. Здравей,здрасти гушнахме се както обикновено, но все още усещах, че нещо не е както трябва. Тогава тя каза "Хайде да отидем в онова кафе, че трябва да говорим за нещо." Хаа...тая реплика никога не предвещава хубав развой. И последната капка позитивизъм, който принципно липсва в мен, се изпари. Пък и Стефи да отиде в това кафе? Тя мрази този тип заведения, от рода селска кръчма в която навъсена леличка ти носи негърска пот. Реших мълчаливо да се съглася. Седнахме и поръчахме 2 дози негърска пот. След краткия въвеждащ разговор "Как си? Добре ли пътува...бла бла бла" настана мълчание. Затишие преди буря...мразя бурите. Нервно попитах "Добре, де какво е станало. Изглеждаш все едно съм ти сгазил котката." Ако беше продължила да мълчи още малко, наистина щях да и сгазя котката, стига да беше наблизо... и да имах кола. Нищо и колело щеше да свърши работа.
"Бременна съм." Какво си? Нещо почвам да не чувам добре...Причуват ми се небивалици очевидно. "Моля?" с усмивка попитах. "Бременна съм." Задържам погледа си върху нея в очакване да се разсмее и да каже, че се шегува. Усмивката ми изчезва със всяка една секунда. Цветя? Шампанско? Къде сте? Следва дълбоооко преглъщане от моя страна. Вътрешното ми аз изкрещя "Бягай. Изчезни от тук моментално!" След още минута втренчен поглед в нея изчезна и последната ми надежда, че просто ми се причуват небивалици. Огледах се за Влади Въргала...ах, колко ми се искаше да го видя. Разбира се зададох очевидния въпрос "От кого?" ...след като ти го казва на теб, от кого може да е, бе умнико? Потънаха ми гемиите. Почувствах се като в последните мигове на испанците срещу адмирал Нелсън. Все едно бях британския флагмен Худ и бях улучен от снаряд на немския Бисмарк. Потънах в тъмните дебри на неблагоприятни бъдещи сценарии. Тогава осъзнах, как за много кратко време можеш да си помислиш толкова много глупости.
Естествено на моя въпрос беше отговорено единствено с поглед. Някак си не ми се искаше да задам въпрос "И ся кфо?" По-скоро от страх какъв ще е отговора, отколкото от притеснение за селянията. След внимателен подбор на думите попитах "И какво ще правим?"
Очевидно и тя имаше отговор, колкото и аз. Отмина първоначалния шок и след кратка викторина на прости въпроси и прости отговори стана ясно, че е в 6та седмица. По-фрапантното за мен беше, че е знаела от 2 седмици насам. Имах нужда да се завържа за масата. Вътрешното ми аз все по-настоятелно повтаряше "Бягай, докато имаш шанс." Реших да изиграя един лек блъфи и попитах "Мислиш да го задържиш ли?" Отговора ме остави като методично и садистично пребит с мокър парцал - "Защо, да не би ти да не искаш?" Трябваше да отговоря бързо и решително на този въпрос...Да, ама не. Естествено, че не искам. Та ние дори нямаме връзка. Какви бебета, какви чудеса!?! Но пък от друга страна се обади моралната ми страна. Все пак това е мое дете...Кофти... Оглеждам се за червения хикс горе...уви, няма хикс за мен. Докато текат тези мисли, некоординираната ми уста реши да изстреля "Да.Не." Тъп поглед...Събери си мислите.
След няколко минутен размисъл казах, че с не искам и няма да й попреча да го задържи, но предвид възрастта и отношенията ни, това не е най-добрия вариант. "Добре." Кое му е добрето? Как така добре? Току що ти казах с мили думи направи аборт. Как ще е добре. Отново мълчание...времето тече бавно. Имам нужда от въздух. Въздух си има и тук, ама я да изляза да подишам малко... Излизам пред кафето. Паля цигара... Тая цигара наистина гори бавно... Усетих как някой ме хвана за рамото, обърщам се и гледам Стефи ухилена до уши - "Бъзикам се бе, глупчо." Тогава разбрах, какво са смесени чувства... Хем да ти олекне на душата, хем да искаш да извиеш нечий врат с ненормално тъпо чувство за хумор... Хубавото е, че отново всичко си е както преди, всичко си е на мястото![]()
Честит първи априииил. Тъкмо щях да кажа, че стана мно'о " Стъклен дом" тая работа и да ти пиша в скайпа![]()
I have the thin line between
destruction and creation
drawn through me.
For that
I am cursed to never feel the peace in rest
and to find
new begginings in my restless soul.
I will never get the approval of the people
that are close to me,
but I hope to get it from a greater power.
For that
I accept myself the way I am today
and hope to find
the strenght to do the same tomorrow.
На мен ми стана дързост и красота...
Иначе защо - замислили го този пъклен план с некфа нейна приятелка, решили да си направят майтап с мен... ужасни са![]()
Слава богу, че е само шега. Умело написана история, GJ![]()
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Горкия човек...Първоначално написано от cranberry696
![]()
Човек...до последно бях ей-така -+
,като честно казано преобладаваше второто
![]()
Хубаво са те насадили. Да не му се случва на човек ....
Абе то шега дали бива или не нз, ама чак така да се шегуваш с някой не е човешко просто![]()
Къв е извода???
Винаги ползвай дъждобран за малкия приятел. Чиста работа.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Дъждобрани не обичам аз. Тва е като да ядеш баничка с найлона.
И тва само за да се пазя от 2ри такъв номер? А не. Вече ще искам 1во теста![]()
^ Ммм, добре, но не бъди изненадан, ако чертичките са две.
И дано само това да е проблема.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Леле, това ме държа в напрежение до края, добре са те метнали.
Между другото пишеш много увлекателно, имаш талант.![]()
Аз ще ти говоря тихо,
да ме чуеш само ти.
За мъничко до мен се спри.
Бая си се филмирал...
Супер интересна история. Не очаквах такъв край.
Дано да няма подобни изненади в живота.![]()
Обичам те.
^^ Mина ми през ума![]()