Ще тръгна от далеч...

Даваш пример с деца трети клас, които се целуват. Мисля, че на такава възраст не трябва да се гледа като нещо сериозно - по това време се намират в 7-12 годишната възраст и в училищният период според Фройд, като в този период се сблъскват "труд" и "малоценност", т.е. детето се стреми повече към училището, ученето и т.н. а половото узравяне в този момент е в застой. То ще се прояви малко по-късно, в юношеският период - 13 +/- 17/18 години. Ако в Юношеството този процес продължи, "целуването на другарчета" (седмокласник да целува другарчето си, работата отива на другаде вече...) вече няма да е лошо това дете да се обърне към психолог, или родителите му да го отведат, защото не е нормално. А защо не е нормално. Заради обществото и заобикалящият ни свят. Затова разделям мнението на две под-мнения: Нашето общество (Българското, с уговорката, че седмокласникът е българче) и Западноевропейското общество. А защо точно ги деля...

Българското общество - при нас нещата са винаги леко (къде леко, къде малко повече) изкривени. Масово родителите нямат нужната култура и при виждане на двама мъже да ходят по улицата прегърнати, или просто ако дават по новините поредният протест на АТАКА срещу гей-парад в София например, мнението на единият родител винаги е нещо звучно и цинично (в повечето случаи) българско (псувня...). При което детето от малко си създава идеята за тези хора, че те са "лоши", защото "тати каза че са такива, такива и такива..." (като "тати" изобщо не е компетентен по тези въпроси, но е широкоскроена личност и има мнение по всякакви въпроси). Съществува и другият тип родители - (btw те са 4 типа, но тук говоря за друго) - научни работници или хора с висше образование, или просто интелигентни хора. Малкият ще ги пита какви са тези двамата, тук родителят или може да премълчи и да смени темата, или може най-спокойно да обясни на детето си от една неутрална страна, че това е вид любов между индивиди от мъжки пол, което не е ненормално и не е нужно да ги гледа вторачено, а защо и какво ще научи в часовете по Биология в 8 клас, урока за етапи в развитието на човека/следзародишно развитие...

Западноевропейското общество - Там нещата стоят по по-различен начин. Първото, което е, западняците нямат тясната семейна връзка между отделните членове на семейството, каквато съществува при балканските народи. Там всичко е обособено. При тях обаче не съществува един фактор, наречен "предразсъдъци" (не че нямат изобщо, имат, но не са толкова много), каквито ги има при нас. Те са хора, които лесно приемат промените като свеждат драмите до минимум. В тяхното ежедневие няма да се обърне такова внимание на факта, например, че Пешо и Гошо от фирмата за поддръжка на на копирните машини са гаджета, колкото при нас - ще се изговорят 1001 неща за тези двамата.

Колкото до двата типа общества: Нашето специално има една изключително лоша, да не кажа гадна черта - не желае да приема различнито, новото, екстравагандното и пр. Тук проблема не е само за хомосексуалистите. Хора с физически увреждания и недъзи не биват вземани на работа по същите причини от някой работодатели - просто изглеждат различно или са болни от нещо, а това някакси "плаши" някой от работодателите. Това е форма на дискриминация, въпреки, че този човек може да е 20 пъти по-работоспособен от Пешо, въпреки че има само една ръка или само едно ухо, например.

Основната идея ми беше следната: При нас изобщо не желаем да приемаме новото и различното, а в първия удобен момент момент се пръква защитна организация, която иска да организира гей-парад в столицата на страната, и държавата, естествено, го разрешава. 90% от населението негодува и както винаги си изгражда едно анти-мнение, тъй като не вижда различни хора, а вижда поредната привилегирована обществена прослойка, която може да прави каквото си иска и където си поиска, защото както винаги в нашата страна, има кой да ги защитава.

Ако се сетя нещо утре ще допиша поста. Надявам се, че запазих неутралитета на написаното...