Сънна парализа

[DoctorSatan666]

Така, дай да видим дали съм разбрал....

Изчитайки първата част на коментара ти, останах с впечатлението, че се опитваш да разграничиш "моето лично мнение(предполагаемо)" от "твоето лично мнение", как ти нямаш нужда от доказателства, как слушаш вътрешното си аз и пр.., а в последното изречение дискредитираш "моето мнение", като казваш, че е еднакво доказуемо с твоето,
и по този начин (приравнявайки ги) защитаваш своята позиция.
С това предвид, мисля, че "логиката" ти достатъчно се компрометира. Но е разбираемо, предвид, че
изписа един тон глупости най-вече като защитна реакция на своето мнение, което явно толкова много цениш.
"Моето мнение" всъщност не съществува, то е качествено различно от твоето, дотолкова, че не може да се
нарече мнение. Аз не знам нищо, не вярвам в нищо, не се надявам - само по-знавам някои неща, извеждам
общи принципи. За мен няма абсолютности, има само хора и всеки със своите малки истини,
гази в блатото на собствените си лъжи и лицемерие. А истините дори не са негови, просто са съответствени на това,
от което има нужда...Нали тъкмо затова ги защитава, защото са му потребни. Защото без тях е никой и нищо.
Кой от вярващите не се страхува да бъде никой и нищо? Можеш ли да загърбиш всичко, което си(мислиш, че си),
умишлено да събориш излюзорните си концепции, да "изгориш всички мостове зад себе си"?

Характерната за всеки, част от мен, която имаше нужда да вярва и да се защитава, вече израстна и
аз видях отражението на самия себе си във всичко, което мисля, искам и правя. И вече нямаше "Аз".