Спомени
Пробягна спомен по студеното легло
и въздухът напълни се с тъга,
че онова, което с тебе е било,
превърна се в изплакана сълза.
Думите - преглътнати, неказани,
парят вътре в мен болезнено.
Жестоко бяхме с теб наказани -
пътуваме изгубени във времето.
Губим се в безсмислено отричане,
маските тежат ни като бреме.
Защо се лъжем? Още се обичаме.
Любовта не се лекува с време.
Над самотното легло танцуват спомени
и душата ми потъва в отчаяние.
В очите сълзи крият се... прогонени,
а в устните - отчаяно желание.
Илияна Дадарова
Мега фен
супер е
Нищо не е грешно,ако те кара да сияеш от щастие!
прекрасно е :P :P
Мега фен
Леле,страхотно е!
Губим се в безсмислено отричане,
маските тежат ни като бреме.
Защо се лъжем? Още се обичаме.
Любовта не се лекува с време.
Толкова е истинско!Поздравления!
Супер фен
Страхотно е, наистина.Толкова реално..
прекрасно е наистина.... имам чувството, че за мен си го писала сега сме в подобно положение.... Браво иначе, де да можеха и моите да стават толкова хубави... (((:
Правила за публикуване
Вие не можете да публикувате теми
Вие не можете да отговаряте в теми
Вие не можете да прикачвате файлове
Вие не можете да редактирате мненията си
Правила