Ако не живеех с мечтата (или по-скоро илюзията) за един по-добър свят и не бях идеалист, досега да съм се хвърлил под някой влак, заклевам се. Трудно се живее сред хора, с 99% от които не можеш да си кажеш и една дума и не те разбират. Трудно се живее като излишен човек на този свят. Но никога не бих направил такова нещо, именно защото надеждата за промяна ме топли.