След като прочетох всички мнения в темата, съм наистина раздвоена - хората, които казват, че ще ти е трудно, са прави. Дори и родителите ти да могат да ви помогнат, чисто психологически това бебе е огромен стрес и за двама ви. От друга страна, адски много ме трогва любовта ти към момичето - нещо, за което наистина се радвам. Опасява ме обаче, че твърде розово се опитваш да гледаш на нещата - прав си, че няма място и за излишен негативизъм, но това повтаряне на "Много съм щастлив! Не съжалявам!" във всеки пост, начинът, по който се изтъкна пред тези, които те нападнаха, а и самият факт, че пускаш тема ме навява на мисълта, че това "Много съм щастлив! Не съжалявам!" се опитваш да го втълпиш по-скоро на себе се, отколкото на другите. Не искам да ме разбереш погрешно - нормално е да те е страх. Но в опита си да убиеш страха ми се струва, че се надъхваш повече от полезното - оставам с впечатлението, че според теб, след като се роди детето започва едва ли не някакъв рай, което не е точно така. Поздравявам те за куража иначе, но според мен трябва да се подготвиш психически, че ви предстои тежък период, в който ще израснете и ще се промените много, и най-вече период, в който ще трябва да докажете любовта си един към друг на практика - нещо, за което ще ви е необходима много сила. Дълъг път ви предстои - пожелавам ви да го извървите докрая!