Отговор в тема
Само факта,че си се върнал при нея и,че си се примирил със немалко нейни недостатъци,би трябвало да я накара да се замисли дали си заслужавал подобно отношение.Нищо не си загубил!Първоначално написано от Angeleyes
Човече имаш късмета , че си се разделил с нея навреме! Според мен НЕ ТЕ ЗАСЛУЖАВА!!!
One and only...
"Опит е името, с което много хора наричат грешките си."
Аз просто се опитах да ти покажа нещата и от гледната точка, която е протиположна на твоята. Иначе на живо не съм чак толкова отпуснат по Философия. Просто незнам, стягам ли се, не ми ли идва музата. Добре че е Facebook та някой приятели да видят и друга страна от характера ми. Иначе да и на мен ми стана криво например когато второто момиче не ми писа повече от месец нищо и като ми писа едвам се въздържах въпреки че нямам право да и държа никаква сметка, но се опитвам да я разбера. Най-малкото бих постъпил като нея. Нерешителността колкото и да ме дразни не ми е непозната така че нямам право да съдя и нерешителните.Но просто смятам че ако двама не си допадат, по-добре край отколкото да си ги мерят на кой му е по-голям с години особено ако са само гаджета.
За една раздяла винаги виновните са двама и всеки е прав сам за себе си.
Иначе усетих че изясняваш колебание с тази тема
Иначе аз съм близко до твоята възраст. След около 2 месеца ставам на 25.
Съжалявам за офтопика, ама страшно ми харесва да чета смислени теми, чак ме вдъхновявате
Към автора, не знам доколко е правилно, ама мисля, че занапред трябва преди да съдиш, да се опиташ да разбереш другия, дори да не е прав.
Виж, това, което написах е моята гледна точка като пряко засегнат участник във връзка, в която според мен някой се опита да наруши хармонията и добрите чувства. Дали го е искал или не е друг въпрос. Значи аз не осъждам поведението на момчето, в крайна сметка конкуренция, братче. Тя обаче трябваше да реагира. И то абсолютно категорично! Трябваше да покаже, че е обвързана и няма никакво намерение разни 'уйчовци да я скарат с гаджето и. Трябваше да му тегли бастър-копчето. Защото този младеж, всъщност се явява моя конкуренция. А сега колкото и да не ми се искаше да го кажа, ще го направя. Според мен когато си във връзка и то със сериозни взаимоотношения, всеки от партньорите става малко или много частна собственост на другия (за това изказване ще ме разкъсат, знам). Всъщност все едно този се опита да влезе в къщата ми. За мен така стоят нещата. И все пак дори и крадецът е прав за себе си. Но не и къщата, ако му позволи да влезе, а все още иска стопанинът да бъда аз (малко сложно стана). Дано поне някой е разбрал. Ако ти, момче, харесваш това момиче, събери кураж и и го кажи. Ти си мъж. Обаче не се изненадвай, ако повече не бъдете "приятели във фейсбук"... а в крайна сметка това положение устройва ли те ?! Това е малко като случая с моята мадама. Един зрял индивид трябва да има кураж, за да поеме риск в условията на неопределеност.. да каже "АЗ ИСКАМ". Иначе кой си ти ? Никой. Не говоря за теб конкретно, не искам да те обидя ни най-малко. Харесва ми, че имаш аргументи за тезите ти.
Ако моята бивша беше казала : "Пич, отивам в Турция, а на теб майната ти." - ми добре. Знае какво иска, и се стреми да го постигне - в случая явно тази покана е по-съблазняваща от перспективата да остареем заедно. Но щом е решила, че аз и само аз съм нейния мъж, ами на всички други, дето си опитват да влязат на абордаж - майната им. Аз поне така бих постъпил.
До djipsito
Не съдя..е може би малко. Аз казвам как се чувствам. Казвам как мисля. Казвам какво одобрявам и какво не одобрявам. Поне се старая. А.. опитвам се да я разбера вече половин година, тамън успея и току всичко пак ми се разбълника в главата.
П.С. Извинявайте, днес съм в малко приповдигнато и патетично настроение. В главата ми звучи "Тих бял Дунав" и се изразявам малко остро..
Виж сега... За тва, че те е пренебрегвала съм съгласна, поне така изглежда от разказа ти.. Обаче тва с момчетата преди теб .. Ти самият си бил същият, плюс тва сам казваш, че в началото сти били "приятели с облаги" .. Тогава кво се сърдиш? Тва е наистина много гадно, че е спала с произволни мъже и ясно ако ревнуваш, ама в крайна сметка и в началото вие не сте били близки, а ти също си спал с неяА като цяло ти си я ревнувал от онзи приятел и си бил в правото си и според мен си взел правилно решение да се разделите, защото ако ти си от този тип хора, които искат повече внимание, не виждам как ще се разберете.Аз не виждам в цялата история ревност от нейна страна или въобще някви признаци на нея да и пука кой знае колко за теб .. В крайна сметка ти си я познаваи най-добре и ако искаш можеш да се върнеш при нея.
Постъпи грешно... с правилното момиче.
О, не, за връщане и дума не може да става. Тук по-скоро ми се иска да подразбера дали повечето хора (в частност момичета, за сега си запазвам сексуалната ориентация) мислят или не, че нейните постъпки са ОК. С други думи дали рано или късно отново бих се срещнал с такова мислене и дали аджеба ще трябва искам-не искам да свикна с него. Дотук впечатленията ми са по-скоро, че не е трябвало да постъпва така. Което честно казано ме удовлетворява. Дори ми се иска час по-скоро да срещна новата си любов, защото любовта във мен кипи и не искам да става зян.
До mrazqkindergarten
На нея и пукаше за мен дотолкова, колкото след като се скараме да дойде и да ми прави мили очи и да се кълне, че ще се промени и че ще ме направи най-щастливия човек на света. Още по-нагоре написах, че дразнещото за мен е, не че го е правела (рандом секса), а че все още го намира за добро решение. Може за някои и да е, за мен - не. И не прилагам двоен аршин. Каквото за комшията, това и за мен. За мен това е важен показател за чувствителността, романтичността и отговорността, а на тях държа дори повече отколкото на външния вид...е поне колкото на него
Тоест да разбирам, че ти съжаляваш, че преди нея си имал не до толкова сериозни връзки и нещата са опирали само до секса?До mrazqkindergarten
На нея и пукаше за мен дотолкова, колкото след като се скараме да дойде и да ми прави мили очи и да се кълне, че ще се промени и че ще ме направи най-щастливия човек на света. Още по-нагоре написах, че дразнещото за мен е, не че го е правела (рандом секса), а че все още го намира за добро решение. Може за някои и да е, за мен - не. И не прилагам двоен аршин. Каквото за комшията, това и за мен. За мен това е важен показател за чувствителността, романтичността и отговорността, а на тях държа дори повече отколкото на външния вид...е поне колкото на него
Постъпи грешно... с правилното момиче.
Много интересна дискусия направихте тук.Само ще кажа браво на procter и на Niakoitam,че са разбрали и осъзнали толкова неща и разсъждават доста зряло,защото по мои наблюдения повечето момчета на вашата възраст са доста по-незряли и лигави.Евала.
Доколкото случката като цяло,донякъде разбирам и теб и момичето.Просто явно не сте един за друг,ти очакваш едно,тя иска друго,макар че по това,което прочетох,не си го признава.Може би щях да преценя по-добре ситуацията,ако бях разбрала и нейното виждане на нещата.А ти,ако имаше толкова много приятели като нея мисля,че би я разбрал.Може според теб те да не са й истински приятели,но не знаеш всъщност преди вашата връзка може да са я подкрепяли и помагали в нейни много трудни моменти.Аз лично много ценя приятелите,не мога без тях и не бих се отказала от тях заради гаджето ми.Мисля,че ако ти не я задуваше и просто я оставиш да бъде по-свободна,тя нямаше да го желае.Като цяло сме доста странни и объркани същества жените,понякога дори ние самите не са разбираме и не знаем какво искаме.Давам ти пример имам много добра приятелка,с която сме споделяли толкова много неща,толкова неща сме преживяли заедно и сме си помагали доколкото можем,но дойде ли момента да намери някое по-сериозно гадже,се виждаме може би един път в месеца.Досега и двете и по-сериозни връзки,които е имала,момчетата са като теб.Искат да прекарват колкото се може повече време с момичето,имаше такива случаи,в които дори не й се позволяваще да се гримира или да носи къси дрехи,да излиза с приятелките си,защото тези приятелки са свободни и
"можело да подведат" и нея да се занимава с други момчета и т.н. А тези неща убиват чувствата,задушават човека до себе си.Има някои момичета,които се примиряват с това,което за мен не е правилно,има такива,които просто не могат да се примирят.Явно твоето момиче е било от втория тип и евала,за което.Има и момчета,които се примиряват и които не,така че щом нито единият не може да се примири със ситуацията,не сте един за друг.
Разбирам те и теб,свестно момче ми изглеждаш,но тези неща,които търсиш в едно момиче,тя не е могла да ти ги даде.По-добре е било,че нещата са приключили сега.Някой ден може би ще намериш момичето,което ще те направи щастлив и няма да ти липсва нищо.
До mrazqkindergarten
Не знам дали изпитвам точно съжаление, за тези мои авантюри. По-скоро може би дори трябва да се радвам, че ги е имало, защото благодарение на тях аз опознах себе си. Разбрах какво би ме направило щастлив, какво ме кара да се чувствам харесван и най-вече разбрах, че за мен секса и емоционалното обвързване не бива да бъдат разделяни. Моята душа има също толкова нуждата да и се задоволят желанията, колкото и тялото ми, че дори и повече. Разбрах, че съм доста романтичен и чувствителен. Разбрах също, че харесвам тези си черти и харесвам хората, които ги притежават. Искам да бъда част от такива взаимоотношения. Разбрах какво искам.
До LoveMnmL
Благодаря за добрите думи.
Аз не съм искал от нея да избира между мен и приятелите й. Никога не съм я спирал да се вижда с когото си поиска. Ходела е сама на барове, с мое знание. Имах и доверие. Не съм я спирал, разберете. Знам, че човек има нужда от пространство и се стремях да и го осигуря. Случиха се неща, които ме накараха да стана доста консервативен - бих казал, че тя си го заслужи със случки и изказвания като гореизброените. Аз съм относително либерален човек. Просто държа на човека до себе си, да бъде с мен изцяло - тялом и духом. И тогава съм душичка. Много давам, но и много изисквам от човека до мен. За сметка на това обаче не ме е страх да бъда сам. Всъщност, LoveMnmL, ти смяташ ли, че нейната реакция относно момчето с поканата за Турция, е ОК ? Не мислиш ли, че това би засегнало много дълбоко твоя партньор ? Да мълчиш и да се правиш на ни лук ял, ни лук мирисал .. трябваше да се заеме позиция... и тя я зае. За мое огромно разочарование и съжаление, не беше моята.. не беше нашата!
Ами,щом ти не си я спирал,добре.Явно тя е от този тип хора,които винаги са жадни за живот,купон,веселие.Може да не е от този тип хора,които са много по връзките.Най-тъпото е,че тя не си го е признавала,може би дори тя самата не го е осъзнавала.Не се отчавай,продължаваш напред и това е.Някой ден,когато се сетиш за този период,ще ти бъде смешно дори.Щом казваш,че не те е страх да бъдеш сам,евала.Това е много хубаво,не трябва да изпадаш в някакви отчаяния.Не си първия,нито последния,на когото се случва това,хубаво е ,че го осъзнаваш.
А относто случката с поканата,трябвало е да поговори с теб,а не да замълчи.Глупаво е постъпила.Все пак важното е,че е отказала и според мен не е отишла именно заради теб,а не защото нямала паспорт и все пак е трябвало да ти каже нещо.А според мен като са й го направили това предложение е трябвало да каже,че ще й бъде неудобно да те зареже и да тръгне без теб някъде си,а предполагам я е било срам да го каже на приятелите си,за да не кажат,че ти е контролираш.Не знам,не знам,това са просто някакви предположения,знае ли се какво й се върти в главата
LoveMnmL , това още веднъж показна, че се е влияела от акъла на приятелите си, които както казах, също като нея са повърхностни, несериозни и безотговорни. Ето, че тя е направила избора си : да не се изложи пред приятелите. Е.. какво да го правиш такъв човек ?! Ми че тя няма ли си собствено мнение, няма ли глава на раменете... Никой не и е виновен. Тя трябва да може на 24 години да различава редно от нередно, трябва да може да се справя, а не при най-малката трудност и ... опаа посрахме се... "Тихо, тихо , да не се изложа, че кво ли ще си кажат хората за мен.. толкова е влюбена горкичката...как може да държи толкова много на гаджето си..срамна работа" От такива приятели да те пази Бог. Ама не е луд, който яде зелника, а който му го дава. Иска да я одобряват.. е, надявам се сега да е одобрена. Друг е въпросът дали е щастлива.
Авторе, ти си значи един излъган, използван мъж, подмолно изигран от приятелката си? Ох, ти бедната жертва!
Една връзка винаги е двустранна (малко или много), момичето, може да не е била светица, но айде поеми малко от вината. Бъди мъж.
Мислиш, че си единственото момче, което харесва момичето си и изпитва ревност или страх, да не му я "отнемат" (за еманципираните жени - от сърцето)? Връзката е партньорство, което еволюира, понякога с периоди на търкания друг път гладко. Трябвалое да пуснеш момичето си да лети. Да, резултата щеше да бъде същият в твоя случай, но когато обичаш някого, не го вкарваш в златна клетка. Просто щото не може да диша. Аз съм сигурен, че момичето ти те е обичало, поне в началото. после си започнал да я ограничаваш, тя ту се е дърпала, ту подчинявала, но против природата си.
Общо взето двамата имате равна вина. Не само равна, а обща. Само,че тя си признава, а ти я манипулираш и караш да се чувства виновна.
Това със златната клетка според мен са глупости на търкалета. Просто едни поставят тавана по-високо, друго по-ниско, както при мъжете, така и при жените. Искаш да кажеш, че аз е трябвало безропотно да и позволявам да прави и говори всякакви щуротии, и безмълвно да ги подминавам ?! Кой нормален човек би го направил. Ясно ми е, че не чужд гръб и 100 тояги са малко. Сложете си ръка на сърцето, вие бихте ли ? Казах още одеве - има причина, има следствие. А не обратното. Крушата си има опашка. Тя имаше кредит на доверие. До един момент, в който започна да прекалява и злоупотребява. Трябвало е да продължавам тихичко да я обичам и разбирам ли ? Мисля, че не. Никой не е длъжен да търпи такова нещастие. Щом е искала да лети, защо не е излетяла тогава, питам ? Защото в клетката си има хранилка, нали... Хем шиша, хем кебапа.. не става всеки път.
Каквато си я срещнал такава трябва да бъде. Иначе ще е притворена за теб. И ако двамата не с еправите щастливи посто поемате по различни пътища. Но до тук излезе, че тя е гадната кучка (тя може и таква да е), ама ти нямаш капчица вина.
Това за тоягите не е така, може би на почти всеки му с е еслучвало да му сложат рога. Ама ревността никак не помага. Къса нещо вътре в изпитващия. Мисълта ми е - дори да можеш да я следиш нон-стоп, мислиш ли, че ако няма желание, няма да ти забегне? Пък и колкото по-забранено, толкова по-сладко. Отделно в природата на повечето жени е да флиртуват. Ако трябва да се вайкаме за флиртовете им, мъжете ще умират само от една причина - нерви.....
Така, че или си спомни хубавите моменти, за да ти е добре или забрави я напълно. Да се връщаш гледайки в сиво и черно, няма да ти донесе освобождаване. Been there, done this...
Именно различията допълват половинката. Така говориш все едно тя трябва да е твое подобие, да мисли като теб, да приказва като теб... Искаш да е моделирана по твой образ, което не е правилно и всичко тръгва надолу.
Ти не съжаляваш за забежките си преди нея, защо тя трябва да съжалява ? И на нея тези неща са й помогнали да се опознае и т.н. Защо трябва да отрича миналото си ? Всеки има минало и няма как да избяга от него. А ти искаш от нея точно тва едва ли не... Трябва ли да съжалява за първия й път, примерно ? И за кво да отрича, ако й е било хубаво ? Не можеш да приемеш факта, че е била с други преди теб ли ? Била е искрена в тоя случай, не е казала това, което на теб ти се е искало да чуеш. Тя не го смята за грешно, а ти я съдиш, щото е изказала собственото си мнение. И не го оценяваш..
djipsito Съгласна съм с теб общо взето,но исках само да кажа,че доколкото разбрах той не иска тя да се отрича от миналото си,нито пък се дразни от това,че го е казала,а по-скоро начина,по който го е казала и това че според нея това е нормално и едва ли не докато те са заедно,тя може да постъпи по същият начин,защото според нея това е правилно.
Евала!
Ти искаш всички да са като теб, да мислят като теб и да имат същите представи. Да, ама в живота шансът да срещнеш такъв човек е минимален. Предизвикателството е да се научиш да обичаш човека до теб, такъв какъвто е. Ако не успееш - край на връзката и това е!
Аз съм същата. Изисквам човека до мен да ми е пълно копие по мироглед. Не се оправдавам, но признавам, че това не е никаква любов. В крайна сметка любовта е да се научиш да обичаш и приемаш човека до теб такъв, какъвто е. Клише, ама факт. Другото е егоизъм и желание да се задоволят някакви твои потребности и комплекси. Замисли се - да обичаш някого такъв, какъвто е, значи да дадеш нещо от себе си (да се постараеш) - т.е. ти обичаш и постъпваш благородно. Да изискваш, съдиш и да очакваш непрекъснато - 1. не е любов 2. не е благородно (не даваш нищо от себе си, изисквайки) 3. егоизъм е. 4. само се разочароваш, защото имаш високи очаквания, които не се изпълняват. Не си струва, нали? Надявам се, че съм успяла да ти го докажа.
Щом не си успял да обикнеш недостатъците й, е добре, че сте се разделили. Явно не е човекът за теб и/или има прекалено много недостатъци. Тук става доста субективно, защото трудно можеш да прецениш дали ти си прекалено придирчив, а гаджето няма значителни недостатъци или пък обраното - момичето наистина има огромни кусури, а ти си жертвата.
И все пак да се върнем към това, което ме втрещи: не мислиш ли, че си малко зле с твойте разсъждения кой какво трябвало да каже, как трябвало да мисли и т.н.? Хората сме различни. Не може всички да сме филмирани като теб.
Разбирам, че не я ревнуваш от миналото - 100 пъти го каза в темата си, но доста от форумците не те разбраха. За мен обаче остава шокиращо, че искаш тя да мисли по твоя начин, а не по нейния си
Ти като не си на нейния акъл, или се примиряваш с различието, или търсиш някоя консервативна девойка като теб. Няма смисъл да се жалваш, просто си търсиш сродната душа и т'ва е. Ако не успееш обаче да я срещнеш, ще трябва да направиш някакъв компромис. Аз вярвам, че за всеки влак има пътници. Това не оправдава осъдителното ти и нетолерантно отношение към различията и многообразието на света. Или се примиряваш с хорските различия, или го духаш. Така е в живота, иначе умираш от нерви! Казвам го, защото съм същата и те разбирам. Само за твое здраве те съветвам да разбираш хората, защото така е по-лесно да ги приемеш такива, каквито са. Иначе само се нервираш, че тоя мисли по еди-какъв-си начин, а друг реагира по начин, който те дразни.
Между другото, няма смисъл да оправдаваш прекомерните си изисквания с това, че даваш много. Не мисля, че има оправдание за изискването ти човекът до теб да е същия като теб, ако не и по-перфектен (защото ти не си съвършен, все пак).
Възгледите ти ми бият малко егоистични и явно имаш няк'ви психични проблеми. Не казвам, че си луд, ама имаш няк'ви комплекси и т.н. Пиша това въз основа на коментара ти за "частната собственост" и т.н. Това разбиране за живота за мен е жалко.Не че няма и други такива като теб (и като мен), обаче т'ва не е любов, да си го кажем. Това е собственическо чувство, свързано с ниско самочувствие, несигурност и т.н. Не е любов да приемаш човека до теб като частна собственост. Според мен е по-скоро болест и изискване, подрязване на крилата на гаджето, завързване и т.н.
Човек не е създаден да се съобразява непременно с гаджето си. Не казвам, че трябва да е пълната хаймана, ама непрекъснато да си мисли дали ще "ощипе" госпожичката до себе си, айде моля ти се. Трябва и малко самостоятелност на мисленето.Аз също смятам, че когато човек е обвързан, трябва малко или много да поизостави приятелствата си с другите, тъй като особено представителите на противоположния пол силно дразнят половинката (ако някой не е съгласен, нека ме опровергае).
Сега не ми се иска да навлизам в една доста по-обширна тема за приятелството между мъжа и жената особено под 50-годишна възраст, но аз лично бих се радвал да бъда с такова момиче, за което съм на първо място и всички други и друго са след мен.
Хората не се обвързват, за да се завързват (ако ме разбираш), а за да се допълват взаимно, да си помагат, да си доставят удоволствие. Според мен, за да достигнеш максимално истинска любов, трябва да си независим, а не да очакваш някой да те боготвори и да си зависим от това ти желание. По този начин искаш гаджето да е зависимо от теб, а ти съответно ставаш зависим от обожанието му.
Това,което си описал, че искаш да си на първо място и преди всички ... мисля, че за твое щастие трябва да се откажеш от тая ХИМЕРА, понеже рядко ще срещнеш някой, за когото да си баш номер 1. Лично аз не вярвам в това. Забелязала съм, че завършените личности си имат хобита, занимания, приятели и т.н., а не са се вкопчили непременно в гаджето си като удавник за сламка. Просто един зависим човек няма как да е завършена личност, не мислиш ли? Той ще е по-скоро един слабак, който иска да смуче любов и внимание и губи всякаква идентичност в псевдо-любовта си.
Хорхе Букай (прочети го!), много известен терапевт, е казал: "Това не е любов, а зависимост". Ти си зависим от това да си номер 1 за някого, едва ли не да те боготвори и т.н. Не е любов това, а зависимост от приятното чувство на "превъзходство". И също е обсебване, не и любов.
И не ми казвай, че и ти си готов да сложиш някого чак на такъв пиедестал. Аз лично не ти вярвам. Мисля, че искаш да си имаш момиче-държанка. А това не е здравословно нито за теб, нито за момичето, което искаш да държиш. Търсиш сигурното момиче, което да ти лекува комплексите, като ти е напълно сигурна, не лети, няма много приятели и т.н.
Това мисля аз въз основа на мненията ти досега, които умело оправдаваш с няк'ви манипулативни изречения колко цениш хармонията, колко си обичлив и т.н. За мен си човек, който иска да си има държанка и е склонен да ограничава свободата на приятелката си. Такова впечатление ми остави с теориите за частната собственост и "искам да съм номер 1 за отсрещния до мен". Прости, ако съм в грешка или съм била много груба. Просто намирам паралели със себе си и с някои мои качества, които заслужават порицаване.
Не защитавам хайманата ти, между другото. Мисля, че е тъпо, че се "скатава" и не заявява връзката ви. Един вид не те представя пред хората.. Обидно е. Тя също явно не иска да дава нищо от себе си. Същата крайност, но от друг ъгъл. Тя пък съвсем да не даде нищо от себе си, да не се обвърже, да не поеме сериозен ангажимент/отговорност и т.н. - детинско. Поне веднъж да се беше съобразила с желанието ти. Трябва да има някакво разбиране между вас, да давате взаимно от себе си, златната среда .. Така че е хубаво, че сте се разделили.
Тъпо е, че не казва твърдо: "Аз съм с него" и е нормално да се чувстваш като някакъв боклук и да се нервираш. Всеки иска да се чувства значим, напълно те разбирам. Тя така като не заявява на обществото, че има ангажимент, оставя впечатление, че е отворена да се зарибява и с други и е нормално, че е предизвиквала у теб ревност. Пък и един вид, не те взима насериозно.
Аз разбирам, че това те е ядосвало, а не толкова, че излиза без теб по купони.
Чудесно е, че сте се разделили, защото тя явно е прекалено свободолюбива. Иска да живее, излиза и т.н., а ти явно си по-домошар. Освен това, тя ти мачка самочувствието като не заявява ясно и категорично, че е обвързана. На всеки би му станало тъпо, че дава някакви да я свалят и т.н. Разбирам те по този параграф отлично.
Остави я да си живее, на нея все някога ще й се прииска да се обвърже и ако намери някого като нея, ще види какво е да се държат пренебрежително и несериозно и хич няма да й е леко. Все пак всичко се връща.
пп. Не се сърди от поста ми, просто някои неща в мисленето ти ме шокират, като напр. собственическото чувство, желанието да притежаваш и желанието всички да са 1:1 с теб, да са еднакви и т.н.
Успех ти желая.
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
До jghgh
Коментарът ти леко ме жегна, да ти призная. Всеки си има някаква лудост, но в крайна сметка обществото приема за нормален този, чиято лудост съвпада с лудостта на останалите. Това относно психичните ми проблеми. Друго ми се искаше да те попитам. Понеже казваш, че и ти мислиш или поне си мислила като мен, нещо ми се чини, че тези думи в поста ти са по-скоро мисли на други хора, които са били казвани на теб в контекста на твоето поведение, а не извират от твоята глава и сърце - може вече и да си ги припознала като свои мисли, но някога не са били. И сега когато вътрешните желания и това което "трябва" се разминават, щастлива ли си ? Поправи ме, ако греша. Но ако не - не смяташ ли, че е глупаво да зарежеш собствените си мечти и убеждения, просто защото обществото казва " ти си луд ". Аз знам, че мисля странно, в това е красотата на живота. Естествено, както казваш, ще си търся сродна душа и не съм казал, че щом моята бивша мисли различно, значи е боклук. Жалко ще бъде, за мен особено много, ако различните като теб примерно, се откажат от убежденията си само от страх да не бъдат отхвърлени, подритнати и подигравани, защото аз ще трябва да се задоволя с някакви кифлички, дето са престорено демократични и безгранично нещастни. Съжалявам, ако си мислиш, че се опитвам да манипулирам, изразявам себе си, аргументирам се - не мисля, че това е манипулация. Още повече, че съм тук, за да чуя вашето мнение, а не за да наложа своето.
Мисля си че правиш една огромна грешка, която правят много мъже...пък знам ли може и жени. Възприемането като частна собственост. Спомена че си искал да сте приятели. Е, приятелството и частната собственост са взаимноизключващи се и трудно се получава понеже ввъзприемането ти на някой като частна собственост леко пък и повече отблъсква. Частна собственост може да е недвижимо имущество, вещ, домашни жиовтно и т.н. Трудно може да си приятел с човек, който смяташ за къща, вещ или още по-лошо добитък.Нещата като това за Турция малко или много отблъскват. Още не мога да разбера какъв е този "международен проблем" като че ли тя му се е обадила и му е казала да и се обади пред теб и да я покани. Още повече не е приела, а ти си направил от мухата слон. Как да ти има доверие след това че няма да и развалиш купона че да те покани. Не може през цялото време на гледаш на кръв приятелите и да не говорим за сценките, който бих предположил че би направил ако някой недай си Боже я покани и на танц.
Иначе и аз съм се родил и отраснал в такова доминантно семейство, в което най-вече гласът е един. Силно се надявам тези гени да не са се пренесли и на мен.Цял живот е имало спорове и разправии от рода на: Ти, защо си изхарчила толкова пари; харчиш пари за глупости; защо така мислиш, а не иначе; защо каза това, а не онова; защо направи това, а не онова, защо купи това; защо си облякла това; и т.н. Писнало ми е вече. До гуша ми е дошло от всички подобни работи. Има един човек, който командва (баща ми) и други, който му изпълняват желанията, което често поражда конфликти и между мен и него.
Относно това момиче покрай мен.Да, силно ми се иска да и кажа, но един вид не ме устройва, защото съм от по разсъждаващите типове и даже и да и харесвам: не искам да излиза че аз съм причината да и пропадне връзката, която и без това отдавна е пропаднала и далеч аз не съм причината за това, защото нещата датират от много време преди да се запознаем; знам че трябва постоянно да предскачам от град на град, при това непознат отгоре на това при приятели на бившият и,а като погледна и очертаващите се неща напред това ще ми е доооста трудно; не мисля че на този етап мога да и дам повече от гаджето и; на никой не искам да давам напразни надежди и т.н.Иначе много пъти съм и намеквал че при дадени обстоятелства може и да стане нещо, че ми харесва, че щом си е обвързана си е обвързана и т.н.Още в началото когато беше разделена с нейният и подхвърли заобиколно че при дадени обстоятелства може да и покажа какво се казва любов. Тогава просто ме нарече шматка и се усмикна. След това след бая време след като вече беше тръгнала с нейният отново беше писала някакъв статус че даже и едно момиче да бяга не е лошо да го гонят, а пък аз отговорил с някакъв цитат нещо от рода че не се знае кога искат да ги гониш и кога не и че една жена когато се опита да направи нещата така че мъжа да го боли по-млако обикновенно ги прецаква още повече.Някакъв нейн приятел я избъзика че нещо май много тактично съм я бил свалял, а тя по отговори: ти па много знаеш и после добави пък и сега съм обързана. Отговорих му подобаващо нещо от рода че е готина, но все пак аз на обвързани жени повече като приятели не гледам, но че при дадени обстоятелства приятелството винаги може да прерастне в една красива любов. И не е било само това. Казвал съм и че ми липсва, че съм свикнал с нея и т.н. много много неща Даже един от последните ми статуси беше: ""Искам да ти помгна въпреки теб, а дори незнам как да си помогна сам на мен. Трудно е да се бориш със себе си. Незнам дали е разбрала че се отнася за нея, но най вероятно и т.н.
LoveMnmL благодаря ти много за оценката. Може би самотата и случващите се неща около мен са ме направили това, което съм. Но пък и ти виждаш само една част от характера ми.Това че разсъждавам зряло тук не значи че не мога да се държа и лигаво и незряло ако условията го изискват. Просто съм се убедикл че за да е добре един човек трябва да се напасва според условията.
jghgh малко остро се изказа, но много ми допаднаха доста от нещата, които написа.Винаги като съм чел постовете ти ми е изглеждало че разсъждаваш много по-зряло от едно 15-16 годишно момиче, защото доколкото знам си някъде на толкова. Учудваш ме. Много по-големи хора могат само да ти завиждат на мисленето(само няма да се възгордяваш ей).
Нямах предвид изобщо че си луд, а че явно си имаш някаквичболни местенца, които те карат да искаш да притежаваш, да осъждаш другите хора и да искаш твое подобие.
На въпроса ти - винаги съм била нещастна, когато съм мислела като теб, защото прекомерните изисквания рядко биват задоволени. Опитвам се да изкореня този начин на мислене, точно защото и аз като теб смятам, че е добре да се придържам към общоприетите възгледи. А повярвай, никой никога не е разбирал желанието ми задължително да съм но1 за някого, или да притежавам. Точно защото съм в грешка. Аз като ти пиша тва не се жалвам, ами обяснявам къде ми е грешката.
Мисля, че няма да се намери човек, който толкова да се обсеби от теб, че да те постави на пиедестал. Не виждам много хора да функционират така. Сложи си ръка на сърцето и ми кажи ти би ли превърнал някого в най-значимото същество на света, като по този начин се заробиш и убиеш силата в себе си?
Нямам нищо против любовта, просто ми е писнало от вкопчване и подобно мислене - защото и аз съм мислила така и това само ме е правило нещастна.
Друго нереално желание, по моему, е да срещнеш човек, който мисли и се държи като теб и/или по твоите критерии и очаквания. Ми няма как да стане, всички са много различни и само си пилиш нервите да се ядосваш защо, аджеба, еди кой си не е като теб, реагира по един начин, вместо по друг и т.н. А нещата са толкова прости - "защото така".
Защото като приемаш различията и си толерантен не си пилиш нервите и си спокоен. И си отваряш път да обичаш, а не само да изискваш.
Не мога да ти кажа щастлива съм, при положение, че не съм внедрила напълно тоя начин на мислене. Но съм 100 пъти по-спокойна и съм убедена, че преди съм грешала, иначе все щях да срещна някого който да ми покрива огромните претенции и щях да съм щастлива. Освен това моето поведение си беше мотивирано от комплекси и слабости, затова не го смятам за адекватно. Допускам, че и при теб има нещо такова. Извинявам се, ако греша.
А сега искам просто да съм спокойна, да нне изисквам прекалено и да обичам дори различните от мене.
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Благодаря на всички за отговорите. Вижте, аз осъзнавам, че това, в което това момиче ме превърна, не е хубаво. Не знам дали всички, които се изказват са прочели темата от самото начало. Ако е така - няколко пъти обърнах впечатление на събеседниците, че аз не се държах така в началото (имам предвид не началото, когато всичко беше само секс, а началото на т.нар. ни романтична любовна връзка). Давал съм и далеч повече свобода, отколкото получаваха примерно нейните приятелки с ангажименти. Никога не съм забранявал, че даже и намусвал, когато тя е искала да иде някъде с приятели, без мен. Всичко беше ОК. Разберете го това !!! Знам много добре това, за което говорите. Но някъде се получава недоразумение между нас в този форум. Аз ли не се изразявам ясно, вие ли не ме разбирате, не знам. Тези случки, които исках да обсъдя с вас бяха зародиша на нашата раздяла. Те бяха точката, в която функцията на моето доверие към нея започна да спада. И то спадаше с експоненциални темпове. Започна да ме дразни всичко, всичко, което правеше или казваше. Това беше началото на края. Преди това казвам за 10 път, че не беше така. Тя имаше моето доверие. Беше подкрепяна и никога не съм налагал вето на каквото и да е искала да прави. С времето обаче любовния ми резервоар се изпразваше заради случки от този порядък. Това ме озлоби. Озлоби ме към нея и към света. Вече нямаше какво да се направи. Станах зъл, започнах за се карам, да забранявам. Не съм очаквал, че така ще променя нещо, просто бях наранен. Действах от отчаяние и слабост, да признавам, не знаех какво да направя. Вече минаха месеци и осъзнавам, че не е можело нищо да се направи. В един момент пътищата ни се разделиха. Не ме съдете строго - в мен се събуди онзи звяр, който спи във всеки един от нас. Тежко му и горко на този, който го събуди... А тя направи всичко възможно да стори точно това ..неволно....от незнание..от неопитност. Може би аз съм я провокирал да се държи така, не знам. Това обаче, което вие изписвате тук не е това, което се случи. За сетен път се опитвам да обясня. Дано някой разбере...
До jghgh
Хубаво е, че се опитваш да го изкорениш. Хубаво е, че имаш представа каква искаш да бъдеш. И аз исках да бъда много неща, исках да имам много приятели, исках всеки да ми се възхищава и да ми казва колко съм прав. Исках да бъда красив и всички жени да ми обръщат внимание. Чичо Фройд няма да го цитирам, но във всеки от нас има един образ за себе си, който ние искаме другите да видят. Но и трябва да имаме ясна представа кои наистина сме. Човек трябва да обикне себе си, а не да се стреми да се промени, за да се обикне. Това според мен е поне толкова безсмислено, колкото да се опиташ да промениш някой друг, за да го обикнеш. Има прекалено много други хора, така че просто бъди себе си. И се харесвай, защото това си ти. Този форум е място, където хората споделят своите виждания. Някои обаче смятат, че щом някой не мисли както тях, значи греши. До толкова си го втълпяваме това в главата, че в един момент става така, че на него му се иска вместо да седне и да помисли какво да направи, да влезе във форума, да драсне една темичка и да получи отговорите наготово. Това за мен не е нищо повече от прехвърляне на отговорност. Ти би ли поверила себе си на някой друг ? А защо поверяваш мислите си на общественото мнение ?
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
