Здравейте. Иска ми се да споделя какво ми се случи, най-вече за да ми олекне, но и да чуя вашето мнение. И двамата сме на 24 години.
С моята вече бивша приятелка бяхме съученици. След като завършихме гимназия започнахме да правим секс (предполагам знаете как става - приятели с облаги). Аз не изпитвах нищо към нея и бях откровен, че това е само секс (тогава все още си мислех, че такова понятие съществува, все пак пубертета ме тресеше). И така докато постепенно не започнах да изпитвам нещо. Нещо, което започна да прилича на влюбване. Казах й. Вече беше минала година. Чак след като аз направих първата крачка и тя се осмели да ми признае, че още от училище ме харесвала дрън-дрън. Като я попитах "Защо не ми каза?", тя ми отговори, че се страхувала да не ме загуби. Е,да, разбираемо е, но една година да мълчиш и да се мъчиш.. не знам.. аз и разказвах за моите мисли, за други момичета ..признавам бях задник, но изобщо не предполагах, че тя изпитва нещо повече към мен. Както и да е.. след като картите бяха сложени на масата (от нея, моите винаги са били там), се разбрахме, че нещата вече ще бъдат както трябва да са - имам предвид връзка. Изглеждаше, че и тя иска и е искала същото и то от доста време. До тук е страхотно. Сега започва кофтито. Аз наистина промених отношението си към нея. Започнах да се съобразявам с нейните желания. Ами с две думи започнах да се държа като нейния приятел. За мен вече тя беше на първо място. Тя обаче не се промени особено. Не споделяше с мен, решаваше да прави или не нещо без да го обсъдим, отделяше на приятелите си ( а те са поне 500 само от фейсбук ) доста повече време отколкото на мен. Аз започнах да се дразня от това положение и сме говорили много кратно. Имаше промяна за няколко дни и после пак по старому. Сега ми изникват спомени ,примерно на Великден бяхме много голяма компания и цяла вечер тя обикаляше да си говори с всички, само аз бях забравен..сякаш за мен имаше време..всяко друго време,но не и когато имаше други хора, на които да обърне внимание. Когато бяхме сами нещата бяха що-горе в норма. Появяваха ли се обаче други хора аз оставях на заден план. Веднъж бяхме решили да изкараме вечерта заедно. Изведнъж на мен ми се прииска да идем на излет. Обадих й се с предложението ми, а тя ми казва, че вече имала планове да ходи на гости на някой си. Разбирате ли, едва ли щях да имам против да иде където и да било, самото отношение много ме подразни обаче - все едно ме няма. Ами можеше поне да го обсъдим, да ми каже.. а тя " Нали довечера ще сме заедно, до тогава ще се прибера". Все едно изобщо не разбираше за какво става дума.
Имахме намерение да заживеем заедно.
Един път - спомням си сякаш беше вчера - се обади нейн приятел. Стар приятел от детството, с когото се познаваме добре. Обажда се с предложението, понеже щял да ходи в Истанбул с негови приятел и приятелка и имало едно свободно място да идела и тя, че на другото момиче да не и е скучно. Тя отказа под предлог, че няма паспорт. И повече думичка не обели. Аз се оцъклих насреща, как може, той добре знае, че е обвързана, защо си позволява тези своеволия. Нашата стои и дума не обелва. Реших да го подмина, щото иначе щях да я смачкам. И повече не сме говорили за това. - забравихме го. Мина се не мина 1 месец... щеше да излиза на кафе с приятелки. Обаждам и се да я чуя вечерта, да я питам как минало кафенцето и тя " Ми добре. Ония ми се обади да се видим, поканих го и него и после ни закара до вкъщи и сега е тук и си лафим с него и нашите на двора." Точка. ......
Хорица, вярвайте ми, ако някога съм губел почва под краката си това беше този момент. Направо почувствах, че излизам от кожата си. Такъв скандал и направих, какво прави той там, не помниш ли как ме накара да се чувствам, не искам да се виждаш с него повече. А тя " Ами той е в правото си момчето да кани който и където си поиска, ние сме приятели, между нас няма нищо." Идеше ми да я утрепа. Може би един месец и обяснявах, как съм се почувствал, защо не искам повече да се виждат. Не разбира това говедо. "Ние сме приятели" и това е. " Той може да се обажда на когото си поиска", "Той е Окей". Добре, значи аз не съм Окей. Не съм Окей с това, че някой си бай-хуй се обажда на приятелката ми и я кани на тридневна екскурзия в чужбина на свой разноски. Не, не бях Окей с това. Само че никой не ме разбра. Даже май и на никой не му пукаше как се чувствам.
Още една историйка :
Нейна приятелка на 18 години беше решила, че е крайно време да се раздели с девствеността. И го сподели с нас. Казвам и, че е по-добре да изчака да го направи с някого, към когото изпитва нещо, че не е хубаво да спи с някой шамшал просто ей така, че ще бъде разочарована и че ще съжалява. Казах й, питай нея ( моята приятелка, защото знаех, че е спала с 3-4 преди мен еи така на някакви купони) И нашата отговаря " Ами, аз не съжалявам". Аз отново се оцъклих, но нищо не казах, за да не я злепоставя. След това обаче имахме доста сериозен разговор. И тя почна "Ми то беше само секс", "Просто ми се правеше секс", " Аз не чувствах нищо към тях" . Егати... на мен по-скоро ми се искаше да е изпитвала нещо към тях. Не исках да повярвам, че моята приятелка би си легнала с някакъв боклук на някакъв купон. Не мислех, че е такава. Бях много, много разочарован. Тя искаше да живеем заедно, искаше да създадем семейство. Просто не можах да се справя с тези неща. Може и да се е правила на интересна, ама приятели, ние не сме на по 15 години. Не можах да го преглътна. Това заедно с оня подканвач. Разделихме се. Тя почна да ми реве, че нямало вече да се държи така и всякакви такива. Едва ли не ми облиза прахта под обувките. А ние сме се карали и друг път и сме се разделяли, тя ми е ревала и аз съм се връщал. Този път обаче и казах така " Ще се върна само ако идем на терапевт - психолог." Сам не можех да се справя с нея. Всичко мина уж добре, тя била разбрала всичко, вече щяла да бъде нов човек. И така 3 дни. Една нейна приятелка, на чието рамо ревала докато сме били скарани и кой знае какви майни ми е редила пред нея щеше да открива магазин. Мойта била поканена и аз барабар с нея. Питам я : "Аз канен ли съм?" - "Ми не" - " Защо не и каза, че искаш и аз да дойда, да те придружа" - "Ами беше ме срам, беше ми неудобно..." Е, отново изпаднах в смут. Нямах сили повече. Това беше краят. Не съжалявам за нищо. Направих всичко, което можах.
Благодаря, че ми отделихте време. Лек ден.