eto ti go :ГЛАВА 2

Когато се прибрах вкъщи сияех от радост.Старк моето момче-мечта ме бе поканил на среща.Е,добре де, не точно среща, но е подобно. Ерик ме видя изгледа ме подозрително и попита:

-Какво е станало?Да не си спечелила от лотарията?-подсмихна се той.

-Не-е-е. Нещо много по-хубаво.-отговорих му аз.Той пак ме погледна подозрително,но явно не му се занимаваше и остави темата. Рече ми :

-Извинявай сис,ама аз излизам.Не ми се обиждай.- Усмивката ми угасна.Винаги го правеше.Разваляше всичко.

-Хубаво-казах студено аз-Приятно изкарване.

-Хайде де Джулс.Не ми се сърди.Знаеш,че трябва да ходя на работа.-каза той

- Ако знаех каква е тази работа може ми щеше да е по-лесно-извиках аз.

-Не те интересува къде ходя и какво правя,Джулия-каза през зъби той.

-Хубаво,но не очаквай от менда ти простя,че провали рожденият ми ден.-Извиках му аз.Отидох в стаята ни,треснах вратата и заключих.Свлякох се на пода и се разплаках.След малко се уморих.Преоблякох се,легнах и се надявах утре всичко да мине ок.

***

Събудих се рано.Главата ме болеше много.Пих хапче и се надявах да ми мине до обяд.Измих се облякох се и отидох в кухнята.Ерик,разбира се,беше там и закусваше.Той каза:

-Добро утро .Мама каза ако може да напазаруваш.

-Хубаво-казах студено аз.

-Виж...Джулс извинявай за снощи не исках да стане така – каза той.

-Ще ми кажеш ли какво работиш?-попитах го

-Не-отвърна бързо той.-Не ти трябва да знаеш.

-Добре.Ще излизам-казах.

-Къде?-попита Ерик.

-Не ти трябва да знаеш-повторих думите му аз,взех китарата си и излязох.

Разходих се в града.Отидох да си купя сладолед и видях, че е 12:30. Ако не тръгнех сега щях да закъснея.Затова тръгнах пеша.Исках да взема такси,но..нямах пари.Не че имах проблем.Стигнах бързо.По-бързо отколкото бях очаквала.Реших да се окъпя.Отдавна не го бях правила.Бях с синя рокля и отдолу бански.Съблякох роклята и се потопих в водата. Беше толкова успокояващо,че забравих за всичко.Чувствах се сякаш съм в рая.Не след дълго чух глас от брега.

-Джули?Смяташ ли да излизаш?-веднага го разпознах.Това бе Старк.

-Само секунда.

-Ако се притесняваш ще се обърна-каза той.

-Не няма проблем-обърнах се и „доплувах’’ до брега.Когато излязох от водата видях Старк да седи и да ме гледа.Днес беше по къси панталонки.Само.Какво тяло имаше само.Потръпнах.Той седеше и ме гледаше...по някакъв странен начин.Погледнах го в очите.Красивите му очи отново ме плениха.Отклоних поглед.Той се засмя.Облякох роклята и попитах:

-Е,Старк.Какво ще правим днес.

-Да поплуваме?-попита.

-Аз досега плувах-усмихнах се аз

-Добре..тогава да се разходим?

-Съгласна.-Хвана ме за ръка,което ме учуди.Явно си е проличало,защото усмивката му угасна.

-Нещо против?-попита

-Нее нищо.-Усмивката му се върна,той взе китарата ми и тръгнахме,През целия път ме разпитваше какво харесвам и т.н

-Е,стига толкова мой ред е да питам-казах аз

-Какво искаш да знаеш?-усмихна се той

-На колко години си?-попитах.

-18

-Откъде си?

-Живея тук цял живот,но съм роден ЛА.

-Охоо ..Ходил ли си там?

-Да.

-Яко ли е?

-Не е толкова по различно от тук-каза той-защо питаш?

-Една от мечтите ми е да отида там и да стана известна с музиката си.-отвърнах му аз

-Може да се уреди.-усмихна се той.

-Хайде стига,Искаш ли да седнем?-попитах

-Да,хайде.-и все така хванати седнахме на пясъка.Вече се бе свечерило.Луната се виждаше.Загледах се в нея.

-Красива е.-казах аз

-По това си приличате.-каза Старк

-Старк по това се различаваме-казах тъжно аз.

-Хей,защо говориш така.Бил съм на много места,виждал съм много момичета,но ти си най-красивото.-каза нежно той.

-За 1ви път ли го казваш на момиче-попитах подозрително аз.Той се засмя.

-Да за 1ви път-каза той.

-Съмнявам се-измърморих аз.

-Недей,не бих те излъгал.

-Излъга я.Току що изрече най-голямата лъжа в живота си.-чу се глас зад нас.Обърнах се.Там стоеше Ерик.Стоеше и ни слушапе от кой знае колко време.

-Не биваше да го правиш,Старк,не биваше да лъжеш,Джули.Особено след като знаеш кой съм аз и какво работя.-рече хладно брат ми.