ГЛАВА 3

-Да.-каза Старк.-Знам кой си,но нямаше да й кажа ако не се беше намесил

-Е,намесих се тъй че нямаш голям избор-отвърна му Ерик.

-Аз съм съгласна-казах аз.Двамата ме погледнаха учудено.Това толкова ме ядоса,че им казах през зъби:

-Хич не ми пука момиче ли съм или не!Или ми кажете или ще си изядете боя и двамата.С което ще забравите,че съществувам.-Това с същестуването явно ги стресна ,защото Старк въздъхна и каза:

-Ти ли ще й кажеш или аз да го направя?

-Аз ще й кажа,а ти ще допълваш.-каза Ерик.Старк кимна и брат ми започна да разказва:

-В 7 клас се запознах със Старк.За една година станахме много добри приятели.Един ден докато се разхождахме из града в една забутна уличка видяхме,че се е събрала хайка дрогиращи се идиоти на нашата възраст.Един от тях ни каз да се присъединим.И ние не знайно защо го направихме.Той ни даде хапчета и ние ги изпихме . Оттогава не мога да спра да се дрогирам.Станах....-изведнъж замълча и погледна Старк.

-Стана най-големият наркодилър в Флорида.-Допълни той.Аз погледнах брат си,а след това и Старк и го попитах през зъби:

-А ти си?

-Аз съм нищо.Направих го само веднъж!!!-каза той
-Тогава на теб какъв ти е проблема Ерик?-изплюх му го в лицето(на Ерик)

-Помниш ли Хилари?-попита ме той.Кимнах.-Е те двамата със Старк са гаджета и докато сега е с теб и те лъже той трябва да е с Хилари.-Погледнах към Старк моето момче-мечта.

-НЕ ИСКАМ ДА ВИ ВИЖДАМ ПОВЕЧЕ...И ДВАМАТА.-изкрещях им аз и хукнах към вкъщи.Те ме викаха,но аз така и не се обърнах.Като се прибрах вкъщи влязох в стаята си легнах на леглото и залаках.Излях си всичко.Не можех да повярвам.Брат ми –дилър,а Старк....Уфффф познавам о от 1 ден и ми пука? Защо?Защо трябва да ми пука толкова много?Какво влюбвах ли се?’’НЕ-казах си аз-Той е само момче не може да се влюбваш”Да знам.Спрях да мисля.В този момент исках само да ги пребия и двамата.Чух вратата да се отваря и Старк да ме вика:

-Джули?Тук ли си? Знам,че не искаш да ме виждаш,но ще ти я обясня.Моля те Джулс.-Това го чух толкова близо до мен,че разбрах.Той бе в стаята ми.Много близо до мен.

-НЕ искам да ти слушам обясненията Старк.Просто не искам.Правиш ми се на егати човека,а се оказва,че си имаш и гадже.При това и с най-добрата ми приятелка.И дори ималко не те е срам.Ужасен си знаеш ли?-обърнах се към него.

-Знам.Но всичко това ,което ти казах там на плажа.Всяко едно бе истина.-рече ми тихо той.

-И искаш да ти вярвам защотоооо?-иронично попитах аз.

-Защото...защото.Запознах се вчера с теб и още в първият момент,в който те видях....Схващаш нали?-попита той.

-НЕ .НЕ ми се прави на влюбен от пръв поглед.-казах му аз.Още малко и щях д се разплача.-Моля те Старк.Моля те просто ме остави.-помолих го аз и премигах,за да прогоня сълзите си.

-Добре.-каза той и стана.-Но ще се върна да знаеш.-Той тръгна към вратата,но аз го спрях.

-Къде отиде Ерик?Знаеш ли?-попитах.

-Знам,но не мога да ти кажа.Сжалявам Джули.Знам,че ще ме намразиш ощеповече,но ако го направя ще ви убият и двамата . А аз не го искам.-каза той.

-Хубаво.Чао.-Той излезе и след малко се чу тряскане на врата.Заплаках отново,но този път не можех,просто не можех да спра да плача .