Трудно ми е вече

[Soddom]

aaa

[Isildur]

прочетох първият абзац и повече не можах.
отиди на доктор,не го приемай като подигравка/или обида.Наистина отиди.За това са,за да помагат.

[Soddom]

aaaa

[1n5ub0rd1na73]

www.tisitova.com

[JungleJaguar]

Виж,то всеки се изморява от обществото и живота.И на мен ми е писнало от доста неща и искам да живея на далечен остров далеч от целия побъркан свят.Но аз разбирам,че не виждаш смисъл в живота.Остави обществото-на всеки му идва в повече понякога от него.Остави и ,че не обичаш да контактуваш-много хора има като теб.Остави и това,че вместо да скачаш с бънджи си стоиш у вас-на всеки понякога не му се прави нищо и не всеки е длъжен да харесва това,което масата харесва.Остави и ,че си чалната-всеки е чалнат понякога.Но смисъла в живота всеки сам трябва да си го намери.Аз примерно мисля,че щастието и здравето са на първо място,както ценностната с-ма и добротата.Разбери кое те прави щастлива и майната му на обществото-това е цената на трънливият и тежък път-дали да си от стадото,или да проявиш характер и сам да тръгнеш по трънливият път и да си носиш кръста.
И самоубийството е че не оценяш живота си.Не е никакво решение на нищо.
Понякога малките неща са най-ценните и истинските и могат да направят човек щастлив.Но и най-често пропускаме малките неща в живота.
Намери и прави това,което те прави щастлива,а не това,което обществото ти нарежда какво,защо и как трябва.Иначе има хора,които просто не мислят за нищо и са щастливи,защото казват,че в противен случай биха полудели,ако мислят като обществото.И самотата,от която всички бягат е хубаво нещо,ако знаеш как да я използваш.Всеки има нужда да остане сам със себе си и мислите си понякога.

[NomNomNom]

Но смисъла в живота всеки сам трябва да си го намери.Аз примерно мисля,че щастието и здравето са на първо място,както ценностната с-ма и добротата.Разбери кое те прави щастлива и майната му на обществото-това е цената на трънливият и тежък път-дали да си от стадото,или да проявиш характер и сам да тръгнеш по трънливият път и да си носиш кръста.
И самоубийството е че не оценяш живота си.Не е никакво решение на нищо.
Понякога малките неща са най-ценните и истинските и могат да направят човек щастлив.Но и най-често пропускаме малките неща в живота.
Намери и прави това,което те прави щастлива,а не това,което обществото ти нарежда какво,защо и как трябва.Иначе има хора,които просто не мислят за нищо и са щастливи,защото казват,че в противен случай биха полудели,ако мислят като обществото.И самотата,от която всички бягат е хубаво нещо,ако знаеш как да я използваш.Всеки има нужда да остане сам със себе си и мислите си понякога.

Това е идеята , при мен всичко това липсва .
Нямам ценностна система .
За теб има доброта, за мен има хора с комплекси за малоценност които се маскират зад тази дума.
Не съм казала , че не съм щастлива, точно обратното - често съм в един покой .
Просто всичко е толкова незначително , както и животът ми , какво да му ценя . Чувствам се като част от природата . Но вече ми е и неестествено , много при това , когато се вкарам вътре .
Това което се нарича любов, състрадание , добро , лошо , егоизъм , алтруизъм , за мен е равно и е инстинкти .
Семейството ми не, че ме обича , и не, че те се обичат. Просто им е наложено да се държат така , а и те имат всички изгода. Аз съм окей с това. Окей съм с това да стоя с тях по празниците .
Просто вече ми е трудно да играя и обич , и желание да си ида там .


Тъкмо цялото вкарване на смисъл и заблуди ми е :> , не знам как да го опиша .
Просто не го правя .


Просто ми е безумно малоумно когато някой започва да говори за любов, ценности , да определя и категоризира нещо , да изказва мнение, при положение , че всичко това е чуждо , и след това като аз замълча , съответно на човека отсреща му става странно .

Имах , да речем, флирт с един инженер. През цялото време слушах за това той какво прави, какво ще прави , какво иска, какво мисли и т.н. Принципно това, което правя в крайна сметка е да слушам и след това да правя анализ .
Обаче мълчах през цялото време .
Какво да му обяснявам, не го интересува така или иначе аз какво ще правя.
Идеята беше да се правя на аутгоинг, интересна, загадъчна , бла бла , на човека му се играеше.

На мен , обаче, не ми се заниваше .
Беше кофти в леглото и не си заслужаваше тъй или иначе.

Много добре се чувствам на работа , там поне говоря това, което се очаква , и никой не изисква от теб да имаш някакво друго отношение .

Малко ми е трудно да го обясня.

Просто ми е все едно дали някой ще избие семейството ми .
Или какво правят те, равнодушно ми е.
Преди бях изключително състрадателна, сега и това си би шута .
Все ми е едно каквото и да се случва.
Кофтито е , че започва да ми е и все едно как някой се отнася с мен, стига да не ми причинява физическо насилие.
При нужда бих убила човек без да ми мигне окото .
Даже и да няма нужда, ако ми стане забавно сигурно бих бутнала някой през 20тия етажа за лолз.

Защо още не съм го направила ?
Както поясних, още разчиствам главата си .

Но предполагам, че още дълги години ще си живея мирно и тихо и ще се наслаждавам на процеса дишане .

[NomNomNom]

Мамка му , забравих да се логна в другият акаунт

[JungleJaguar]

Незнам в каква среда живееш,но ценностна с-ма се изгражда трудно.Трябва да минеш през доста лайна,за да отсееш важните неща в живота и да научиш някой тежки уроци.Това е израстване.

Иначе и аз спазвам добрия тон и се държа нормално с хора,които са ми направили доста лайна,минава ми бързо и пак се държа нормално с тях,но съм доста злопаметен и не забравям.Никога.Но не показвам слабост и се държа нормално,дори и с хора,които не искам дори да ги погледна,но ги гледам и се държа ок.Нали знаеш,че хората имат 2 лица-собственото си и друго за пред хората.Да разбирам ли,че и ти правиш това-не се показваш това,което си ти,а това,което другите очакват и те карат да си.
Хората не са такива,каквито искаме да бъдат.Хората са такива,каквито са.
Но както знаем не всеки мисли така.И оттам идват проблемите-наложено е да изглеждаш,да говориш и да се държиш по даден начин,но това не си ти.И как няма да се измориш от това?

А това за семейството-и аз имах момент в живота,в който страшно мразих баща си и бях готов за крайности и не ми пукаше даже и да беше умрял.Ама грам.Но ми мина,погледнах първо в себе си и грешките си,а не неговите,направих първата крачка и сега сме в отлични отношения.Но това са периоди някакви и минават.

А за убиването на човек за кеф-толкова ли няма други неща,които да ти правят кеф?Вникни в себе си,остани сама и виж какво искаш,а не какво се иска от теб?

Незнам,но ми звучиш като изморена, отчаяна и неразбрана.Всеки има такива моменти,но само напред и толкова.

От друга страна пък те виждам като човек,който не е от стадото и затова хората те смятат за странна.
Добре,мечти и цели нямаш ли?
Кое те радва?
Прави това,което те радва теб.Но има и друго-много малко са тези,които живеят живота,който искат.Повечето живеят заради другите хора.

И не всичко е незначително,най-малко пък живота ,без значение какъв е.И като си щастлива не си ли радостна?Знаеш ли колко малко хора могат да се нарекат щастливи?

[Blab]

звучиш ми пубертетски и ще кажа защо.

* прозира свръхдраматизъм зад удобната маска на играещ човек (по твои думи).
* съзирам престорен/преднамерен/търсен цинизъм, вероятно поради недостиг или крайна липса на нещо добро/красиво/друго от тази абстрактна категория.
* съдиш за другите по себе си. ако ти си студен, бездушен, апатичен човек, който не се интересува от другите, не го е грижа и т.н., да заключваш това за останалите е... наивно, тесногръдо... силно ограничено, преувеличено... острани стои като самонавиване.


аз нямам съвети, защото не мисля, че те разбирам, твърде далечна си ми.
и все пак - съдържанието е важно. носи смисъл. не щастие, любов или други еуфорични съживителни енергии, просто смисъл, какъвто, уверена съм, сме обречени да търсим.

успех!

[Chacho]

Първо за инстинктите, пък после ще се опитам и за апатията да кажа нещо.

Животинското у нас в много отношения се е запазило непроменено. Имаме инстинкти и са сходни с тези на фауната. Но мозъкът ни не винаги действа на принципът стимул-реакция, а вкарваме посредата и една пауза за размисъл.

Когато говорим за любов, състрадание, добро и лошо, всъщност засягаме теми, при които не всичко опира до инстинкти и затова са толкова важни. Привличането си отива с времето, състраданието - също. Разбиранията ни за добро и лошо понякога се променят, в зависимост от желанията на Аза. Ако вкараме в уравнението и други хора, нещата се променят.
Да отмине привличането, но да си запазите съюза на доверие, да привикнете един към друг и да градите заедно, въпреки липсата на първичните страсти, е съвсем друго нещо. Ако човекът споделя интересите ти, уважавате различията, мненията, постиженията си, тогава можем да си говорим за любов, която е много по-различна и хубава. Защо? Защото животинската ти сексуалност се обажда всеки ден, към всякакви хора и когато вече натрупаш повече опит, почти няма да те вълнува. Все пак те е занимавала цял живот. И вече като си я задоволила, остава другото. То вече е на съвсем съзнателно ниво, а не просто следване на органичните ти нужди.

Състраданието е форма на разбиране, а ние имаме нужда от такова. И ти нямаше да пуснеш тази тема, търсейки сродна душа, ако нямаше нужда от това. Предпочитам думата съчувствие, защото не е нужно да се ограничаваме само до отрицателните емоции. Съчувствието задоволява нуждата ни да сме социални. А понякога е много трудно да разбереш човека срещу теб. Ако не използваш мисловната си дейност и разчиташ на рефлексите си, може да не успееш да усетиш чуждите терзания/радости. А ако намесим любовта, може да ти се прииска да го направиш. Може и да не ти се.

Добро и лошо са неща, които ги определяме с причина.
Първо, всеки има свои разбирания за тях, затова се стремим да намерим истинската им форма. Не лъжи, не кради, не убивай... Истината е, че наистина не бива да ги приемаме за даденост. Ако наистина са универсалните отправни точки, няма да е проблем да се запитаме, наистина ли е така и ако са, да стигнем сами до извода, че са. Това е много важно, защото:
Второ, в един момент смятаме нещо за добро, в друг - разсъждаваме по съвсем обратния начин. Тук намесваме емоции, преживявания и затова ни се изменя мнението. Когато си начертал предварително принципите си - в моменти на раздвоение можеш да се запиташ, когато преди си мислел по друг начин, дали не си съобразил и още нещо. Това са ценностите и ако са стабилни, ще успеят да те опътят и в моментите на колебание. А може и да ги промениш.

Всичко това го правим, за да се откъснем от примитивното у себе си и да направим следващата крачка. Просто защото нещо е закодирано у нас, не значи, че е правилно. Както поставяме под въпрос вече установените добродетели и социални правила, така трябва да поставяме под въпрос и инстинктите си - дали са адекватни в днешно време и дали не трябва да се преборим с някои от тях.


В този ред на мисли, да се подчиняваш безусловно на обществото и неговите очаквания не е правилно дотолкова, доколкото не е правилно и да му се противопоставяш всячески. Имаш своите критерии за добро и лошо, пречупи обществото през призмата си и избери сама.




За апатията:

Не съм толкова заблуден, че да отсека "Това и това е смисълът на живота." Но със сигурност мога да кажа, че щастието е сред главните заподозряни.

Какъвто и човек да си, търсиш щастието. Може би повече, отколкото ти се струва. Това е така, защото не си щастлив само тогава, когато постигнеш нещо. Щастлив си и тогава, когато си по пътя към успеха. Много хора изпитват първото рядко и са щастливи през по-голямата част от живота си именно по втория начин.

Казвам това, защото ако не се приближаваш към целите си, изпадаш в депресия и апатия. Защо? Депресията - логично, нямаш нужните условия, за да си щастлив. Поне не във важните аспекти. А решението се явява под формата на апатия. Натрупват с е неща, които подбуждат негативни емоции у теб - събития, личности - спънките по пътя ти. Според мен, когато не успяваш начин да ги преодолееш, нуждата да откриеш щастието отново става много голяма и поради невъзможността да го направиш, търсиш другото решение. Да се пригодиш към състоянието на липса на щастие. Да не ти пука и да не намираш смисъла на нещата, означава да не гониш нищо, което ти решава проблемъа с пътя, просто спираш на едно място. На мен обаче ми е трудно да го нарека това истинско решение.


В такива моменти смятам, че трябва да потърсиш онова, което ти липсва в момента - чрез промяна. Опитваш отново от силните емоции, и тогава - ако отново смяташ, че няма смисъл от тях - не ги търси повече. Въпросът е, че щом хората разбират под забавление - флирт/екстремни спортове/чалга дискотеки, не значи, че това е нещото, от което имаш нужда в момента.


Това ми е становището и се надявам да ти помогна по някакъв начин. Според мен трябва да се промениш, но важно е ти какво смяташ. Предлагам ти да потърсиш другия път още веднъж и тогава да вземеш кардиналното си решение.


Между другото, моите душевни отдушници са рок музиката, спорта, писането на разкази/есета, флиртът, новите преживявания, науката с която се занимавам, приятелите и сбирките с тях, билиярда.



ПС: Още нещо, за приятните емоции. Заниманията, в които не сме добри, може да ни харесват, а може и да не ни, но е много малък шансът, ако сме добри в нещо, да не ни носи радост.

ПС2: Разсъжденията са предимно мои, но са предимно върху някои синтезирани разсъждения от един университетски учебник по Психология на човека.

[Josefinne]

Ех, епично.
Чувствам се така по отношение на жените като общество.

[badsector]

...Все ми е едно за президента , за Бойко и за комунистите . Все ми е едно дали ще ходя на кино , или на разходка . Предпочитам у нас , там понякога е тихо и няма нищо . Предпочитам да не правя нищо пред скачане с бънджи , каране на лодки , каквото се сетите там ...

Е и? И на мен не са ми особено интересни разни обществени теми, затова и ги избягвам. Правя това, което ме кефи и ми доставя удоволствие

[NomNomNom]

Благодаря , че сте убили време в четене и писане в темата .
Вечер ме избива на простотия и почвам да пиша неадекватни теми , извинявам се .

Чачо , хубаво мнение , мерси , че го сподели и тук .

[vde]

@Soddom, щом не се чувстваш на място тук в тази страна иди другаде, виж как ще се чувстваш там.
Не се шегувам замини за друга страна, поживей малко или повече там. Щом твърдиш, че изолацията не ти пречи, значи няма да имаш проблем да си сама. Разгледай как мислят хората и ако не ти хареса продъжли нататък докато не намериш своята утопия и мястото на което ще ти си значима за сама себе си.

При положение, че не желаеш да го направиш, защото просто не виждаш смисъл тогава ти нямаш място в обществото въобще - какво ще решиш да направиш си е твой ЛИЧЕН избор.