- Форум
- По малко от всичко
- Фън, фън и пак фън
- Какво искаш да знаеш за следващия?
Имам да,но взех кормуването от втория път,заради малоумна грешка и притеснение.
Остава.
Имам годините, но изпитвам ПАНИЧЕСКИ страх да карам и да не се блъсна някъде или някой. Имам чувството че ако застина на кръстовище или кръгово(нещо с голямо движение) ще зарежа колата и ще избягам.
Нямам, но ми е голям мерак, основно заради средствата се отлага, не искам като взема книжката и да няма какво да карам.
Как описваш себе си? Приятелите ти същите впечатления ли имат за теб? Ако не, сподели и тяхната представа за теб.
I'm too weird to live, but much too rare to die.
Непукист и задник, отговорен по отношение на казана дума и безотговорен по отношение на живота си... Невероятно, но и тяхната представа е същата.
Любимо място за ходене?
В Пазарджик острова и хевън, напоследък и на стадиона почнах да се мяркам, извън града - кариерата. У майните ми е кеф по тепетата, в W или да се разхождам в стария град ама не в навалиците.
Би ли качил/а снимка от бала си тук (ако си имал/а вече естествено)?
I'm too weird to live, but much too rare to die.
Нямал съм още, а дори да бях имал - не бих.
Кое време ти е най-любимо (слънчево, дъждовно, облачно и т.н)?
Много зависи от това къде съм и как се чувствам. Едно от най-приятните усещания ми е, когато навън е мрачно, студено и вали, а аз съм на топло под завивките и се излежавам с книга в ръка.
Ако трябва да посочиш пет думи с които да обобщиш своята ценностна система кои биха били те?
Справедливост, човечност, вяра, отстояване на себе си.
Какво те кара(мотивира) да станеш сутрин от леглото.
да запаля колата и да забравя за шибания свят
какво те прави щастлив
Музиката. И студено блубери.
Кога за последно плака и защо?
I'm too weird to live, but much too rare to die.
Вчера вечерта докато слушах музика и чух онази песен която свързвам със смъртта на татко. Скоро ще станат три месеца, а сякаш всичко се случи вчера. Времето минава толкова бързо, сякаш просто съм мигнала и съм в сегашния момент. Дано времето лекува. Сигурно.
За какво тайничко мечтаеш.
Миличката, дръж се, не знам дали времето лекува, но се свиква със загубата все някога. Или пък просто нямаш повече сълзи и само си спомняш за всички хубави моменти с този човек.
Мечтая си за него, също и за адреналин.
Ако имаш възможност да се върнеш само в един момент от миналото, къде ще се върнеш и какво ще поправиш?
I'm too weird to live, but much too rare to die.
Има само едно нещо, което бих променил - това, че се записах на детска градина. Бих направил така, че да се запиша в друга такава. Причината е, че ония стари кранти, чистачките, всеки ден идваха около 15 минути преди децата и почистваха подове с препарати и дори белина. После се пускаше парното, децата се потяха, играеха, във въздуха се вдигаха изпарения на препаратите и това довеждаше до това мен и все още невръстните авери да се разболяваме през две седмици. Това хронично боледуване в последните години на детската градина доведе до използване на много антибиотици, а по-късно - и до проблеми със сливиците и спане с отворена уста. До десетгодишна възраст после страдах от слабост на имунната система, а хроничното хъркане и спане с отворена уста доведе до проблеми с челюстите, заради което се наложи да нося шини. И до днес зимно време носа ми се запушва и боледувам от дъжд на вятър. Та да... в общи линии факта, че посещавах детската градина доста ме "увреди". Тъй че бих променил това - сега бих бил много по-здрав и бих спал много по-леко. Друго няма, което бих желал да променя.
Мислил/а ли си за самонараняване или самоубийство?
Благодаря ти divergent. Чувстваш липсата на този човек когото си загубил всеки ден в различни ситуации, но докато носиш спомена за него в теб и си спомняш различни случки с него, то той винаги ще е с теб. Сякаш наистина е до теб по някога. Само се страхувам тези спомени да не избледнеят.
Да мислила съм за самоубийство като тинейджър. За жалост и бях доста близо до ръба да го направя. Няма да се обяснявам защо. Сега никога не бих го направила, по-скоро бих се борила за живота си и това което не ми харесва в него вместо да сложа край. Самонаранявах се вътрешно, психически. Не пожелавам на никой да се мрази и ненавижда както аз преди. Чувството е ужасно. Да се погледнеш в огледалото и да мразиш своето отражение. Да мразиш себе си да избягваш да се погледнеш.
Какво ще правиш утре.![]()
Сутринта имам лекция, след това съм се разбрала с колегите да ходим на пица. Ще се прибера до общака да си оправя багажа, вечерта може да си прекрача заповедта, която сама си наложих, и да изляза. Пловдивското караоке трябва да се пробва от звездата на пазарджишкото все пак.
Пушил/а ли си наргиле? С какъв вкус? Мислиш ли го за вредно?
I'm too weird to live, but much too rare to die.
Това е единственото нещо, което съм пушил.Не помня с какъв вкус беше. Разбира се, че е вредно (не е полезно във всички случаи), но не знам колко точно.
С колко точки взе листовките?
Никакви листовки, кормуване. Никаква кола. Ужасявам се.
Как ти е истинското име.
Мария-Никол
Твоето?
I'm too weird to live, but much too rare to die.
2016та. Ама в същото време е и най-гадната.![]()
Разкажи най-якият си спомен от лятото
I'm too weird to live, but much too rare to die.
Походчето до МусЪлЪ със Скъпа и Скъпа 2. <3 И Ахтопол със Скъпа. И първия плаж за годината, като търсихме къде да спим първо, после къде да ходим на плаж... Когато най-добрият ми приятел си дойде от Норвегия и кажи-речи месец си правехме кефа цялата компания, а аз се чувствах част от нещо наистина голямо и топло, kinda ohana... <3 Всеки билярд, алкохолен коктейл и ебавка. <3 Всяка вечеря с второто семейство и целият смях, всичките бъзици и въобще... <3
Остава.
Концертът на любимата ми група.
И всяка прекрасна вечер прекарана с цялата компания, морето на което пак си бяхме всички заедно, пикниците, и разбира се, изкачването на връх. С тези хора изкарах най-динамичното и весело лято в живота си.
Остава.
I'm too weird to live, but much too rare to die.
Изкачването до Златните мостове,макар че бяхме тръгнали към Черни връх
Остава.