Една малко по-интимна тема за живота

[Auriss]

Ако не ви се чете цялото ,а сигурно е така ,преминете към обзаца ,оцветен в червено

Напоследък (да се разбира последните 10 години) все съм се чудил нещо. Доста теми има изписани ,дори в този форум ,но като цяло отговорът на въпроса 'има ли смисъл живота' са доста клиширани и материалистични.
Не искам за това да си говорим - всеки има мечти ,стремежи и желания и всеки цели постигането на въпросните.
Мен друго ме интересува. Доста пъти съм питал разни хора ,познати и не толкова ,и обикновено на въпроса 'вярваш ли в Бог' отговора е или да ,или не ,или пък третото - "Смятам ,че има нещо повече ,но не бих го описал като Бог".

Е ,точно в тази насока досега не съм се впускал да дискутирам ,тъй като е твърде лична тема и хората обикновено нямат желание да дискутират неща ,които биха ги поставили в светлината на наивни или самозалъгващи се.

Някой имал ли е чувството ,че не 'съществува' просто заради самото съществуване ? Винаги съм смятал и смятам ,че хората са поредният животински вид и че всичко окултно и прочие е сътворено от човешкия ум ,неспособен на индуктивно мислене. Но пък и никога не съм можел да се отърва от усещането ,че човешкото съществуване е твърде семпло ,твърде незначително на фона на загадките ,скрити във Вселената. Не знам каква част от хората ,решили да изчетат този огромен пост ( хаха ) ще разберат какво имам предвид ,но ако познанията ви по Физика ,Химия ,Биология и пр. са на достатъчно прилично ниво ,то със сигурност осъзнавате ,че света и Вселената ,заобикалящи ни ,са необятни и човешкия мозък ,макар да може да трупа информация и да си прави изводи ,не може да осъзнае как са 'заработили' нещата.
Въобще самият факт ,че от вода ,електричество и топлина може да се стигне до форма на живот ,драскаща поредния пост във форум ,създаден от други форми на живот ,които притежават способността да усещат ,виждат ,чуват ,надушват и мислят (което макар и да не се осъзнава от повечето хора е точно толкова свръхестествено ,колкото и да размахваш ръце и да създаваш огън) е някак труден за възприемане на фона на това ,което представлява човешкия живот - раждаш се ,не вършиш нищо ,умираш.
Въобще замисляли ли сте се - човешките сетива възприемат толкова малка част от това ,което се случва около нас. Та дори светлината ,която нашите очи използват като средство за ориентация ,е просто вълна в определен диапазон, неразличаваща се по нищо от някоя радио-вълна ,например. Какво щяхме да виждаме ако имахме способността да възприемаме инфрачервена или утравиолетовата вълни ? Въобще - представата ни за света се базира изцяло на светлина ,отразена от материя ,която поради специфични свои черти възприема определен цвят. Ако погледнете тревата на дневна светлина тя ще изглежда зелена само и единствено защото отразява зеления цвят и абсорбира останалите.

Хм ,не знам. Не вярвам в лоши старчета ,гледащи ме докато дрискам. Не вярвам и в група хомосексуалисти ,качили се на някаква планина да пият натурален сок за вечен живот.
Но пък ми се струва и твърде неприемлив фактът ,че случайността е създала вид ,способен да оформя съдбата си ,но ограничен от чисто материалната си същност ,контрастираща напълно на нематериалната му способност да разсъждава.

^Сигурно всичко това се дължи на нежеланието ми да приема ,че света е тъп и скучен ,а животът е безсмислен ,но кой знае ...

По принцип съм човек ,който анализира действията си и съм на мнение ,че случайности няма. Но неведнъж се е случвало нещо ,което е било просто мое желание или прищявка , да се случи ,без някакви мои действия да са го предизвикали. Нещата ,които имам предвид ,са твърде лични ,че да ги драскам във форума ,пък и ще ме представят в светлина ,с която не е необходимо да сте запознати ,но въпросът остава - как така нещо ,което тайничко се надяваш да се случи ,изведнъж става реалност ,без дори да си си мръднал пръста. Ще дам съвсем прост пример от скоро - имаше едно женско ,което си бях харесал във Фейсбук и тъй като видях ,че движи с едни мои познати ,мислех някой път да ги потърся ,че поне да я видя що за човек е. С тези хора не съм се виждал от както завърших основно ,а именно - над 5 години. Три дни по-късно ги засичам ,заедно с въпросното момиче ,в кафе ,в което допреди не са стъпвали ,докато отивам да се видя с един приятел .... Беше глупава и наивна ,но не там е въпросът ,а в това - какъв е шансът да се случи !? Случайност - окей ,разбира се ,че най-вероятно е така ,но какъв е шансът непрекъснато да се случват подобни 'случайности'.
Как така има толкова хора ,споделящи че често им се случва да ги търси някой ,с когото не са се срещали от много време ,а да знаят кой е още в момента ,в който им звънне телефона. На всеки от вас му се е случвало ,нали ? Като се разграничим от ситуациите ,в които имаш г/д някаква представа кой може да те потърси ,винаги остават случаи ,в които нямаш представа защо знаеш...


За да не се превърне това в поредната тема ,одрискана от безсмислени коментари - не застъпвам позиция. Още не съм съумял да разбера кое е случайност ,кое е следствие от мои действия и кое от чуждите. Дано не съм оставил някого с представата ,че искам да си дискутирам личните преживявания - не е така. Дадох ги за пример и основното ,което ме засяга е изписано в Третия абзац от поста.

PS: някой ако го е прочел това да пише да му пратя кутия бонбони за търпението Не мога да повярвам ,че изписах толкова много ....

[gandalfepi4]

да

предпочитам черен шоколад, може и със секс след това ако не възразяваш

[NomNomNom]

Аз !

Минаваха ми преди всеки ден . Идеята е , че свикваш , че ще трябва да продължаваш да си задаваш тези въпроси всеки ден , и да дълбаеш - отговор не получаваш .
Преди ми беше интередно да се питам "ако, какво " , сега ме е обзела апатия .
Щом не знам и задавам въпроси , значи не разбирам , или не съм пригодена за да разбирам . Значи трябва някак да вдигна скил за да разбера . Аз, лично , скил вдигам като ставам все по-анти соц. Опитвам се да си докарам празно съзнание, такова каквото съм имала в корема на майка ми . От там вече на на ново да градя , ако успея . Защото твърде много неща са ни внушени , искаме или не , осъзнаваме или не . Закърняли са ни много работи в тиквите. Най-простия пример - еднаквата учебна програма за всички . И това ако не е мачкане и внушаване .
Желанията , мечтите, целите - внушение, така са ни измоделирали , средата си е свършила работата.
Заради това съм го пуснала да върви ( някой веднага би ме опровергал , че правя обратното, демек, че здраво си насилвам организма и главата с рандом работи ) , каквото си става - си става, не го мисля , работя върху себе си ( групово не става ) , сега поне съм в плашеща хармония/покой , ако някой ден открия нещо по въпросите , които горе си писал - ще кажа.
Но идеята ми е , че въпроси много , ама щом питаме значи още не сме достатъчен левел за да разберем .

[Blab]

по някакъв начин съм решила да възприемам разума ни като закачка, като играчка, която ни пречи да виждаме. отвъд него, отвъд всичко логично, премерено, адекватно (и т.н. в същата син. редица), се доближаваме към чистотата на съзнанието.

интуициите, енергиите, емоциите, желанията, сънищата, дори най-пренебрежителните ни усещания, непородени от физически и/или химически реакции, това е което ми е важно. самият подтик да мислиш, да търсиш нещо отвъд - за мен това е божественото.

хармонията е идеала. тя няма нищо общо с каквито и да е било закони, нито с животинската ни природа, нито с каквото и да било извън нас самите. сетивата са средство да познаеш себе си, усещанията и реакциите си, на какво си способен, как се влияеш, детето и котлона, намазаната страна на филията и земята, течността в различен по форма съд... не празнотата е чистота за мен, а съдържанието, което балансира и изпълва със смисъл.

//малко ми е късно (часово) за подобни теми, та да ми се прости коментара;

[NomNomNom]

А какво е смисъл за теб ?
При положение, че ти се раждаш животинка и средата те прави това, което си , със своя смисъл , желания и т.н. , т.е. формулираш го самостоятелно заради особеностите на организма ти , които просто са наследствени от рода , т.е. нищо не е самостоятелно , за нищо ние не сме отговорни , а това което е било преди нас .

Според мен споменатото ^^ съдържание ни пречи . Защото то не е наше си , а е моделирано от външни фактори + физиологични.

[filmimilmi]

Поредната тема за смисъла на живота, а? Хм, ами за мен има две главни възможности. Първата е да не си задаваш излишни въпроси и да живееш живота си такъв какъвто Вселената ти предлага. Т.е. нищо няма смисъл така или иначе и затова просто се научи да обичаш съдбата си. (Както е казал Ницше). Втората е да възприемеш, че всичко си има смисъл и със всяка своя стъпка си отговорен за развоя на събитията в бъдещето както на твоята съдба, така и за тази на цялото човечество. И понеже не можеш да върнеш времето назад, имаш само един живот, в който да поправяш грешките си, защото оставиш ли непоправена грешка след себе си, то тя ще е веднъж и завинаги. И, ако случайно има живот след смъртта, ще й се дразниш цяла вечност, защото няма как да се върнеш и да я поправиш... Колкото до Бог, със сигурност съществува нещо божествено, което е извън възможностите ни да разберем, но по отношение на тази тема приживе можем само да гадаем.

[Blab]

ще се повторя - разумът пречи.
той е нещото, което трябва да преодолеем. не е необходимо да дадеш име на нещо, за да съществува то, не е нужно да категоризираш всичко, нито да си го обясняваш. чрез (раз)ума и тялото изпитваш себе си, познаваш границите си, за да излезеш от него, за да ги надскочиш.

не смятам да оспорвам вижданията ти и упованието на миналото, като отправна точка за съществуване, опорна за равновесието, защото съм достатъчно отворен човек, за да не мисля себе си за единствен възможен модел.

без да навлизам в терминологии, които са ми твърде чужди, споделям идеята, че ние създаваме света около себе си, всеки свой. затова са сетивата. сещаш се, някои пият кафето със захар, другите - чисто. достатъчно простичък, но приятен пример. усещанията са различни, физически съществуващите неща са просто прибори за хранене. (тук се сещам и за цитата на Карол за думите и личния смисъл, който всеки е свободен да влага в тях)
разбираш, че моята представа е диаметрално противоположна на твоята и съответно е безмислено да се опитвам да ти се обяснявам.

[Auriss]

При положение, че ти се раждаш животинка и средата те прави това, което си , със своя смисъл , желания и т.н. , т.е. формулираш го самостоятелно заради особеностите на организма ти , които просто са наследствени от рода , т.е. нищо не е самостоятелно , за нищо ние не сме отговорни , а това което е било преди нас .

Ето това е въпросът ,на който се опитвам да си отговоря. Ние просто животинка с моделирани представи ли сме или отговорността е в нещо ,заложено ни още преди да съществуваме физически ? Въобще - има ли нещо отвъд материята ; отвъд плътта ?
Някак трудно ми е да асимилирам ,че всяка моя мисъл ; че това ,което съм е просто следствие от химически реакции ,протичащи в централната нерва система. Че на практика не съм ... тоест че на практика думата разум е лишена от смисъл и човек е просто екземпляр ,воден от зова на природата.
Въобще - ако това е така ,значи човешкият ум е просто един доста сложен компютър ,изплетен от преживявания ,мисли ,стремежи ,копнежи и мечти. В такъв случай какво "духовно" би могло да има ,след като дори не съществуваме в смисъла ,в който би трябвало се използва тази дума.

И не говоря изобщо за неща от рода на Бог ,свръхестествено ,душа и прочие. Става въпрос за едно съвсем простичко нещо - Ние съществуваме ли или 'разумът' ни е просто една сложна система ,запаметяваща и изграждаща се на базата единствено на информация ,точно както един най-обикновен компютър ?
Защо човек не може да сътвори нищо оригинално ? Замислял ли се е някой от вас ? Хайде ,предизвиквам ви - измислете нещо ,което да не е взаимствано от другаде ? Независимо какво ще е - име ,предмет ,явление ,форма ,история ,символ ... каквото и да е. Винаги ,абсолютно винаги човешкият ум търси в 'базата данни' и предлага нещо ,близко до търсеното ,но никога не може да сътвори нещо оригинално.
А защо като се надрусаш (в случай ,че сте опитвали ) нещата се променят ? Защо затваряйки очи виждаш форми ,непознати и нямащи нищо общо с предишния ти опит ? Не просто някакви запаметени образи ,а неща ,които не съществуват и не са съществували. Защо човешкият мозък е толкова ограничен в собствените си познания и му липсва всякаква креативност ? Защо след като 'уж' имаме разум просто трупаме познание ,обмисляме го на базата на други наши знания и вадим някакви изводи ?

Въобще защо двама близнаци с еднакви физически и умствени характеристики ,живели в една среда и споделяли еднакъв жизнен стандарт се превръщат в две напълно различаващи се личности ,а не в копия един на друг ?

@Blab ,казваш ,че 'хармонията' е съвършенство ,но какво е хармония ? Баланс ? Щастие ? Мир ?
Пък и до някъде оставам с впечатлението ,че не си ме разбрал/а добре. Не се интересувам особено от човешките понятия за добро/зло. Интересува ме тези понятия на базата на какво идват ? Не е ли просто на факта ,че 'злото' е болка ,смърт ,страх ,ужас и т.н. ? В такъв случай универсалните понятия добро/зло се свеждат (разбирай принизяват) до животинските ни желания. А именно да живеем добре ,да сме щастливи ,да имаме.

Въобще какво различава човека от едно куче - и то може да изпита щастие ,тъга ,задоволство...Единствената разлика като че ли е в хард диска (разбирай мозъка).


Какво въобще обособява човека като мислещ ,а не просто като даващ решения на базата на зададената информация !? Кое е това ,което може да разграничи висшият разум от обикновеното наизустяване ?

Сентенцията Мисля ,следователно съществувам е много вярна ,но кой е способен наистина да мисли САМ ,без мисълта му да е повлияна ,тоест моделирана.

Защо след като всичкото ни познание и способност за разсъждаване е следствие от информация ,съхранена в един биологичен диск , ние смятаме ,че имаме душа и че е възможно да съществува нещо повече от Менделеевата таблица и нашето тяло ,като част от нея ?

А пък от друга страна - Защо човек ,изгубил паметта си ,не се връща към първичното ,а запазва характера ,сформиран по време на живота му?

чрез (раз)ума и тялото изпитваш себе си, познаваш границите си, за да излезеш от него, за да ги надскочиш.

Ето това искам да знам. Какво те кара да мислиш ,че има нещо повече от ума и тялото ти ? Какво ? Нима ума не е това ,което изгражда света ти ? Кое е това нещо ,което не се влияе от човешкия ум ?
Ще се съглася с теб - разумът пречи ,но дори той е базиран на опита. Ако оставим опита на страна - с какво оставаме ?

[djipsito]

Някой имал ли е чувството ,че не 'съществува' просто заради самото съществуване ? Винаги съм смятал и смятам ,че хората са поредният животински вид и че всичко окултно и прочие е сътворено от човешкия ум ,неспособен на индуктивно мислене. Но пък и никога не съм можел да се отърва от усещането ,че човешкото съществуване е твърде семпло ,твърде незначително на фона на загадките ,скрити във Вселената.

Съществуваме за да живеем. Живеем когато чувстваме, иначе просто съществуваме. Мислите ни пораждат чувствата. Щом ни има и сме така устроени, мисля, че сме доста важна частица от Вселената. И нужна.
Имала съм същото усещане всеки път когато като малка играех на Стратегията. Цъках с мишката и карах хората да цепят дърва, да берат малини... Или SIMS. Замисляла съм се дали и нас не ни управлява някой по същия начин (не се опитвам да намесвам боК в никакъв случай).. В играта ти командваш, а в реалноста кой те командва ?

света и Вселената ,заобикалящи ни ,са необятни и човешкия мозък ,макар да може да трупа информация и да си прави изводи ,не може да осъзнае как са 'заработили' нещата.

Може би това е целта. Да не знаем. Най-опасното оръжие е мозъкът. Може би ако бяхме създадени по-развити (в смисъл без самите ние да правим нови откривания и да израстваме, а всичко да ни беше наготово) отдавна сме щели да се самоунищожим като цивилизация. А може би накрая точно това ще стане, понеже много неща вече сме развили и усвоили. Знанието е като строеж, все някога се поставя и последното болче. Винаги ще има какво ново да добавим, ама в един момент или ще се претрупа и ще рухне или няма да можем да добавяме повече. И разбира се, ще останат "излишни", недобавени, материали. Такива, които не знаем за какво се използват и няма откъде да разберем.

Въобще замисляли ли сте се - човешките сетива възприемат толкова малка част от това ,което се случва около нас.

Така е, но сетивата лъжат понякога. Или мозъкът не може да асимилира правилно.

По принцип съм човек ,който анализира действията си и съм на мнение ,че случайности няма. Но неведнъж се е случвало нещо ,което е било просто мое желание или прищявка , да се случи ,без някакви мои действия да са го предизвикали.

Аз също.Само че аз мисля, че има случайности. А и защо пък да няма ? Ето тва сме хората, винаги се опитваме да търсим под вола теле. А нещата може би са гениално простички. Като някои на пръв поглед трудни логически задачи.
В много книги пише за връзката между Вселената и човекът, позитивното мислене. Интуицията. Интуицията е чувството, което НИКОГА не лъже. И помага само на човек, който може наистина да се вслушва в нея. За каквото и да било. Може и шесто чувство да го наречеш. Някои просто имат по-силна енергия и са способни по-лесно да долавят енергията на другите.

Защо човек не може да сътвори нищо оригинално ? Замислял ли се е някой от вас ?

Замисляла съм се, че човек не може да сътвори нищо НЕСЪЩЕСТВУВАЩО, нищо НЕВИЖДАНО, НЕДОКОСВАНО до момента. Винаги ще измисли нещо добавяйки частици от различни елементи.. ама не е същото. Иначе човека е сътворил доста оригинални неща за толкова години, виждаш ли не се осветляваме със свещи, не изпращаме писма по гълъб и т.н...

PS: някой ако го е прочел това да пише да му пратя кутия бонбони за търпението Не мога да повярвам ,че изписах толкова много ....

Чакам си бонбоните, нищо, че ти не четеш мненията ми в този раздел.
[/quote]

[antifashionshit]

интелектът е като бодлите на таралежа. помага ни да оцелеем. възприемам го като природна даденост, средство за оцеляване, а не като нещо визвишено, дадедно ни от не-знам-си-кого.

как бих описал разликата между човека и животните? Все сме животни, просто хората имаме малко повече (само)съзнанание. Което обаче в много случаи дори не ни стига за да осъзнаем този прост факт.

аз бих насочил поглед и към подсъзнанието ни, защото там протичат по-голямата част от.. как да ги кажа, психически, умствени(?!?) процеси.

но пък смятам, че с тоя интелект можем да постигнем неща, които не са в замисала ни/какъвто и да е той, дори и по случайност да сме възникнали, пак имаме нещо такова). човешкият интелект ми прилича много на потенциален 'glitch in the matrix'.

относно поста на НомНомНом: хората наистина сме като попивателни хартии. поне в сегашното развитие на човешкия разум не бихме могли да отхвърлим влиянието на околната среда.

[Blab]

за мен хармонията е състоянието, в което попадаш, след като се научиш да прескачаш разума си, или да го кукловодиш, ако ти допада повече като метафора.

издигането на разума в култ винаги ми е било смешно. това по повод твърдението, че не съм те разбрала. ако един човек иска да се обясни на друг човек, той използва език, познат и на двамата, служи си с ясни на събеседниците думи, опитва да трансформира усещанията и мисълта си в познати понятия и категории, за да бъде що-годе разбран. обаче това е ограничение, това е превод на мисълта и чувствата, а знаем, че в превода първо и неизменно се губи поезията. (поезията в случая - есенцията, същността, живота на нематерията)
//затова смятам(хах!) изразяването чрез изкуство за най-пълнокръвното и истинно такова;


сещам се за Сартр и "съществуването предшества същността". вярвам му, животът не е в бита, при него се връщаме, преодолявайки ежедневието, изключвайки го (от главата си, или в нея, самовнушението, въображението и надеждата са инструменти на красивото).

//след Сартр ще си сложа и цитата от Хъмпти-Дъмпти:Д

"When I use a word," Humpty Dumpty said in rather a scornful tone. "It means just what I choose it to mean - neither more or less."
"The question is," said Alice, "whether you can make words mean so many different things."
"The question is," said Humpty Dumpty, "which is to be master - that's all."


защо някои си мислят, че има нещо извън телесността? - защото го усещат, познават го, може би дори го използват. прескачам на следващите ти въпроси - човекът е попивателна, той се влияе от околната среда, от обществото, като под "влияе" нямам предвид "води", но със сигурност наличното е отправна точка.
в този смисъл, духовните израствания не се случват в групи, възпитанията - да, полагането на основи и разкриването на хоризонти - положително, но всичко оттам насетне се случва встрани от социума.


колкото до липсата на творчески потенциал. живеем в постмодернистични (може би дори пост~) времена, енергията е масово изхабена, но като наблюдение е вярно, да, че всичко ново се ражда след нещо налично (старо), съвсем естествен процес. ако си се занимавал с математика (дори най-елементарна), си посмисли за което и да е уравнение за преобразуване. подредбата на знаците (знак - разпознаваем, конвенционален символ) е новото, тя променя нещата, но и различни по форма образувания често означават едно и също, имат еднаква стойност... ;

[ANNUNAK]

Няма как да разберете всичко.
Някои неща трябва да си останат тайна.
А и въобще не ви влиза в работата да знаете всичко.
Имате си забавления,музика,алкохол,� �ари,работа и семейства.
Какво човъркате?
В предишните си мнения написах това-онова,но вие не им обърнахте внимание,изкарахте ги глупости и ми задръстихте кутията с личните си съобщения.
Само 1 прост пример:

Дават по телевизията музикален видеоклип,който виждате за първи път.Харесвате го много.При следващо пускане на този видеоклип,дори при показване само на 1 сек в началото му-вие вече знаете как звучи мелодията и как изглежда видеото.Защото първо сте запомнили музиката и клипа и като го гледате пак си спомняте и знаете вече нещата как ще са.

НО ЧОВЕШКИЯТ МОЗЪК НЯМА ДЯЛ ЗА ПАМЕТ !
ЧОВЕШКИЯТ МОЗЪК НЯМА И ДЯЛ ЗА СПОМЕНИ !

Друг прост пример:
Удряте си пръста и ви боли.Усещате болката точно там-в пръста си.
НО БОЛКАТА ВСЪЩНОСТ Е В МОЗЪКА.В СЪЩОТО ВРЕМЕ ДОКАЗВАТ ГО МНОГО ОПИТИ И ОПЕРАЦИИ-МОЗЪКА НЕ МОЖЕ ДА ИЗПИТВА БОЛКА.МОЗЪКЪТ ВИ МАНИПУЛИРА.
ХОРАТА МОГАТ ДА ИЗПИТАТ ИЛЮЗИОННИ УСЕЩАНИЯ НА МЕСТА В ПРОСТРАНСТВОТО ОКОЛО ТЯХ,А ТАМ НЯМА НИКАКВИ СЕТИВНИ РЕЦЕПТОРИ.КАТО ХОРАТА С ОТРЯЗАН КРАЙНИК,КОИТО ИМАТ СВРЪХРЕАЛНО УСЕЩАНЕ,ЧЕ РЪКАТА ИМ Е ОЩЕ ТАМ.

МОЗЪКЪТ И ЗРИТЕЛНАТА КОРА НЕ РЕАГИРАТ НА МОДЕЛИ.НЕ РЕАГИРАТ И НА ОБРАЗИ.РЕАГИРАТ НА ЧЕСТОТИ НА РАЗЛИЧНИ ВЪЛНИ.УШИТЕ ВИ СА ЧЕСТОТНИ АНАЛИЗАТОРИ.КОЖАТА ВИ РЕАГИРА НА ЧЕСТОТИ.ДОРИ И ВКУСЪТ ВИ ИМА ЧЕСТОТЕН АНАЛИЗ.

ДОРИ И ДВИЖЕНИЯТА ВИ СА ЗАКОДИРАНИ ВЪВ МОЗЪЦИТЕ ВИ ВЪВ ВИД НА ЧЕСТОТИ И ВЪЛНИ.
МОЖЕ ДА СЕ ИЗЧИСЛИ ВСЯКО ВАШЕ СЛЕДВАЩО ДВИЖЕНИЕ С ТОЧНОСТ.
ТОВА Е ЗАПАМЕТЕНО В МОЗЪКА ВИ.НИЩО НЕ Е СЛУЧАЙНО-НИТО ДВИЖЕНИЕ,НИТО ПОСТЪПКА,НИТО ДЕЙСТВИЕ.ВСИЧКО ЩЕ СЕ СЛУЧИ ТАКА,КАКТО Е ЗАКОДИРАНО В МОЗЪЦИТЕ ВИ.МОЗЪКА АНАЛИЗИРА ВСИЧКО И ГО РАЗЛАГА НА ЧЕСТОТНИ КОМПОНЕНТИ.

НИКОГА НЯМА ДА РАЗБЕРЕТЕ КАКВО Е РЕАЛНОСТ.МОЗЪЦИТЕ ВИ НЯМА ДА МОГАТ ДА ОБРАБОТЯТ ОГРОМНОТО КОЛИЧЕСТВО ИНФОРМАЦИЯ.САМО С ДОПИРА ДО РЕАЛНОСТТА И БИХТЕ СЕ ИЗПАРИЛИ.НЕ СТЕ ЕВОЛЮИРАЛИ,А ИСКАТЕ ДА ЗНАЕТЕ ВСИЧКО.НАСТРОЕНИ СТЕ ДА УЛАВЯТЕ САМО ОПРЕДЕЛЕНИ ВЪЛНИ И ЧЕСТОТИ И САМО ДОТАМ ВИ СТИГАТ ВЪ3ПРИЯТИЯТА.ОЧИТЕ ВИ СА ГЛАВЕН ФАКТОР.ТЕ ИЗЛЪЧВАТ,НО И ПРИЕМАТ ЧЕТОТИ.ТЕ ПРЕВРЪЩАТ РЕАЛНОСТТА ТАКАВА ,КАКВАТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЗА ВАС ВИЗУАЛНО,А ЧРЕЗ ДОПИР УСЕЩАТЕ ВЕЧЕ И "РЕАЛНО" МАТЕРИЯТА.ВСИЧКО Е ЕДИН ОКЕАН ОТ РАБОТЕЩИ НА ОПРЕДЕЛЕНИ ЧЕСТОТИ И ВЪЛНИ ЕЛЕКТРОНИ (те могат да уловят магнитно поле там,където дори няма други електрони),ПРОТОНИ,НЕУТРОН� �, КВАНТОВИ ЧАСТИЦИ.

ПАК ГО ПИША-ВСИЧКО Е ИЗГРАДЕНО ОТ КВАНТОВИ ЧАСТИЦИ.ТЕ СА ИЗГРАЖДАЩИ МАТЕРИЯТА ЧАСТИЦИ КОГАТО СЕ ГЛЕДАТ И ВЪЛНИ С ЧЕСТОТА КОГАТО НЕ СЕ ГЛЕДАТ.ДОРИ И КАТО САМО МИГНЕТЕ ТЕ ВЕЧЕ СА ВЪЛНИ.
САМО 10 ММ ОТ НЕВИДИМОТО ЗА ВАС ТЕЖИ КОЛКОТО ЦЯЛАТА ВИ ВИДИМА ВСЕЛЕНА,ЗА КОЯТО ДОРИ НЕ ЗНАЕТЕ НИЩО,А ИМА НЕЩО МНОГО ПО-ОГРОМНО ОТ ВСЕЛЕНАТА.

А друг добър пример е с инфрачервената светлина на дистанционното ,която не виждате като натискате някакво копче,но всъщност лампичката свети.

[montana6]

Поздравление за добрата тема! Подобни такива подтикват доста към абстрактно мислене, но човек може и доста да се обърка.

Имам един любим философ, който съм споменавал и преди тук. Той се казва Джиду Кришнамурти. Ще се възползвам от момента, за да го препоръчам на теб и на всички други тук, защото творчеството му (което се състои главно от 2 книги) дава много храна за размисъл. Мисля си, че ще ви допадне. Ето линкове към 2-те му книги за тези, които се интересуват:

http://www.helikon.bg/books/184/1103...zi-neshta.html
http://www.helikon.bg/books/184/2392...a-svoboda.html

А по темата мисля да дам именно два негови цитата, които мисля, че имат връзка с темата и ще са от полза (дълги са, но си заслужават):

Първият цитат е относно темата „Цялостта на живота”.

„Повечето от вас са се вкопчили в някоя малка част от живота и си мислят, че посредством тази част ще открият цялото. Без да излизаме от стаята се надяваме да изследваме реката по цялата й дължина и ширина и да съзрем богатството на зелените пасища по бреговете й. Ние живеем в малка стая, рисуваме на малко платно, мислейки, че държим живота за ръката, или че сме избрали значението на смъртта, но не е така. За да направим това, трябва да излезем навън. А да излезем навън е изключително трудно нещо, да излезем от стаята с тесните й прозорци и да видим всичко такова, каквото е, без да преценяваме, без да осъждаме, без да казваме: „Това ми харесва, а онова не ми харесва.” Повечето от нас смятат, че ще разберат цялото посредством частта. Чрез една единствена спица се надяваме да разгадаем колелото, но колелото не е направено от една спица, нали? Необходими са много спици, както главина и джанта, за да се направи нещото, наречено колело, и за да го разберем, трябва да видим цялото колело. По същия начин трябва да схванем целия житейски процес, за да разберем наистина живота.”


Вторият цитат е относно темата „За известното и неизвестното” и по-точно отговор на въпроса „Съзнанието познава само известното. Какво в нас ни кара да търсим неизвестното, действителното, Бога?”

„Съзнанието ви стреми ли се към неизвестното? Стремим ли се към неизвестното, към действителното, към Бог? Моля ви, помислете си сериозно. Това не са реторични въпроси. Нека да установим дали е така. Всеки от нас стреми ли се да намери неизвестното? Така ли е? Как можеш да откриеш неизвестното? Как можеш да го намериш, ако не го познаваш? Стремим ли се към действителното или просто искаме да достигнем до известното в някаква разширена форма? Разбирате ли какво искам да кажа? ... Може ли известното, което е моето съзнание – защото моето съзнание е известното, резултат на миналото – може ли това съзнание да открие неизвестното? Не познавам действителното, неизвестното, как тогава да го търся. Явно то трябва да дойде, а не аз да вървя към него. Ако тръгна да го търся, ще търся нещо, което е известно, проектирано от мене.

Нашият проблем не е какво в нас ни кара да търсим неизвестното – това е достатъчно ясно. То се дължи на нашето желание за по-голяма сигурност, да бъде осигурени, да изпитваме щастие, да избягаме от хаоса, болката и объркаността. Това е явният ни подтик. Когато този подтик, този стремеж се появи, ще намерите чуден начин да избягате, да се укриете – при Буда, при Христос или при политически лозунги и други подобни неща. Но това не е действителното, непознаваемото, непознатото. Следователно, трябва да сложите край на този стремеж към непознатото, търсенето на неизвестното трябва да спре, което означава, че е необходимо опознаване на натрупаното известно, а това е съзнанието. Съзнанието трябва да разбере себе си като известно, защото това е всичко, което то познава. Не можете да мислите за нещо, което ви е неизвестно. Можете да мислите само за нещо, което знаете.

Трудността на съзнанието е да не продължава да се движи в сферата на известното, което може да стане само когато съзнанието опознае себе си и разбере, че всяка негова постъпка идва от миналото, проектира се през настоящето към бъдещето. Това е непрекъснато движение на известното. Може ли да спре това движение? Може само когато механизмът на съзнанието и неговите процеси бъдат разбрани, само когато съзнанието разбере себе си в действие, разбере своите цели, занимание и желания – не само повърхностните желания, но и дълбоките вътрешни стремежи и мотиви. А това е трудна задача. Няма да намерихе отговора й като ходите на срещи и лекции или като четете книги. Напротив, необходимо е постоянно да наблюдавате, да следите всяко движение на мислите си, не само когато сте будни, а и когато спите. Това трябва да бъде цялостен, а не спорадичен, откъслечен процес.

Намерението също трябва да бъде правилно. Това ще рече, че трябва да се сложи край на суеверието, че вътрешно ние всички се стремим към неизвестното. Илюзия е, че всички търсим Бога – това не е така. Ние не трябва да търсим светлината. Светлината ще дойде, когато изчезне тъмнината – в тъмнината не можем да намерим светлината. Онова, което можем да направим, е да отстраним бариерите, които създават тъмнината, а това зависи от нашите намерения. Ако ги остраним, за да видим светлината, тогава нищо не отстраняваме, а само заместваме думата светлина с думата тъмнина. Дори надникването отвъд тъмнината е бягство от тъмнината.

Не трябва да се питаме какво ни двжи, а защо в нас цари такъв хаос, объркване, борби, враждебност – всички глупости на нашето съществуване. Когато те изчезнат, ще дойде светлината, не е необходимо да я търсим. Когато си отиде глупостта, ще дойде интелигентността. Глупавият човек, който се опитва да стане интелигентен, продължава да бъде глупав. Глупостта не може да се превърне в интелигентност. Интелигентността и мъдростта идват само когато глупостта бъде прекратена. Явно е, че глупавият човек, който се опитва да стане интелигентен, мъдър, никога няма да успее. За да разбереш какво е глупостта, трябва да навлезеш в нея, но не повърхностно, а дълбоко, изцяло. Трябва да навлезеш в различните слоеве на глупостта и когато се сложи край на глупостта, идва мъдростта.

Следователно, важно е не да открием дали има нещо повече, нещо по-голямо от известното, което ни подтиква към неизвестното, а да видим какво в нас предизвиква бъркотии, войни, класови различия, снобизъм, желание за слава, трупане на знания, бягство чрез музиката, чрез изкуството, по толкова много други пътища. Явно е важно да видим тези неща такива, каквито са и да се върнем при себе си, такива, каквито сме. И да тръгнем оттам. Тогава сравнително лесно ще се освободим от известното. Когато съзнанието е спокойно, когато престане да се проектира в бъдещето, да иска нещо, когато съзнанието е наистина тихо и спокойно, се проявява неизвестното. Не е необходимо вие да го търсите. Не можете да го поканите. Човек може да покани нещо, което познава. Не можете да поканите непознат на гости. Можете да поканите само някого, когото познавате. А вие не познавате неизвестното, Бог, реалното, наречете го както искате. То може да дойде само когато нивана е подготвена, земята е обработена, но ако орете само за да може то да дойде, то няма да ви навести.
Нашият проблем не е как да търсим непознаваемото, а да разберем процесите на натрупване в съзнанието, което е винаги познато. Това е трудна задача, която изисква непрекъснато наблюдения, постоянна бдителност, без чувство за поставена цел, без отъждествяване, без отрицание – да бъдеш онова, което е. Само тогава съзнанието може да бъде покойно. Никакви медитации или самодисциплина не могат да дадат на съзнанието истинско спокойствие, спокойствие в истинския смисъл на думата. Само когато полъхът на вятъра спре, езерото се успокоява. Вие не можете да накарате езорото да се успокои. Нашата задача е не да търсим неизвестното, а да разберем хаоса, объркването и страданието в самите нас. Само тогава в тъмнината идва радостта.”

[Nam3less3]

До какви теми води атеизЪма
Ако толкова се чудиш, прочети книги като Добротолюбие и нещо окултно и ще ти стане по-ясна картинката

[gandalfepi4]

тапо, давам ти тъпата книга

http://books.google.com/books?id=8Vi...page&q&f=false

за четвърти път, кажи ни къде трябва да има нещо интересно или важно, защото в индекса виждам само напълно ненужни тъпизми от типа: мързел, бракът спрямо монасите, съдебни дела, нумерология и пости както и дълбоки мисли върху сложни житейски въпроси тип "растенията нямат души"


това нито за момент не поражда вдъхновения, прозрения или дори наченки на интерес


кажи кое по-точно трябва да е животопроменящо, не е властелинът на пръстените все пак. ако имаш някакви конкретни части от нея които смяташ за важни - давай ги, ако е просто "общото чуство" което те спечелва значи книжката просто ти харесва и е индикация че е КРАЙНО ВРЕМЕ да спреш да я пробутваш като някакъв фонтан на познание тъй като не може да се ползва като такъв

[TheMightyNadenica]

Ееее каква хубавичка тема...и тапата да я насере накрая!

Айде и аз да се изкажа!
По темата може да се говори с години дет` са вика!
Аннунака май най-много неща каза! Прав си е човека!
Иначе смисала на животааа....Еми не е ясно(за нас хората). Най-вероятния избор е може би да сме просто опит(както май се оказва). Има един много велик филм(или по-правилно е да кажа книга) - "Пътеводител на галактическия стопаджия"! Там става дума за смисала на живота...Питат един велик компютър...той отговаря 42(мисля)...и в последствие стана ясно, че отговора си е както трябва, но въпроса още не е ясен! Какво ще рече "какъв е смисала на живота"...
Относно има ли нещо извън възприятията ни...? Разбира се! Всичко е енергия! Материята е по-бавно трептяща енергия! Светлата материя, която е позната на нас, тоест дето почти нищо не знаем е само около 5-6%(там нейде). А около 94-95% е тъмна енергия - нещо невъобразимо за нас! Ние от матерялния свят нищо не знаем, па камо ли от тъмната материя!
А за разума/ума/съзнанието...това са коренно различни неща!
Повечето си мислят, че разума е синоним на ума...грешка! Както се изказа някой трябва да излезем извън границите на разума....еми по скоро трябва да влезем в неговите граници, защото ни е далечен! Съзнанието и разума са нещата които требвува да усвойм!
НомНомНом права си...училището ни вкарва в един единствен принцип на смисъл и съществуване, и начин на живот! Затова има училища които не правят тази грешка...наричат се Валдорфски училища(мисля, че така беше името)...които развиват реалния потенцял на чааавето!
А иначе за нещата които се случват без да си помръденш пръста...еми можеш да предизвикаш всичко! Стига да знаеш как и да имаш уменията за това! Аз си направих няколко опита...бях смаян! Просто е! Самовнушението е пример за това!
Като цяло всичко е илюзия(както казва аннунак)...и ние всъщност сме просто илюзия/сън/мисъл и тн!

[Nam3less3]

Това обяснява нещата.

[Auriss]

TheMightyNadenica ,

определено има какво да прочетеш по Физика. Като пипнеш оттук-оттам просто не става. А Анунак е трол и му пропуснах поста - не знам как още не си го загрял.

Иначе успя за захапеш основния смисъл в поста ми ,браво Хайде сега ми докажи ,че има разлика между ум и разум и ще ми изясниш всички въпроси ,които зададох

[ANNUNAK]

[/quote]

TheMightyNadenica ,

определено има какво да прочетеш по Физика. Като пипнеш оттук-оттам просто не става. А Анунак е трол и му пропуснах поста - не знам как още не си го загрял.

Иначе успя за захапеш основния смисъл в поста ми ,браво Хайде сега ми докажи ,че има разлика между ум и разум и ще ми изясниш всички въпроси ,които зададох

Г-н 20 годишният нетрол и
"квантовият физик" ми бил пропуснал поста!
Не показвай превъзходство като ми говориш за квантова физика,любителче !
За нея мога да ти говоря с дни !

[Nam3less3]

Г-н 20 годишният нетрол и
"квантовият физик" ми бил пропуснал поста!
Не показвай превъзходство като ми говориш за квантова физика,любителче !
За нея мога да ти говоря с дни !

Освен ако не ти спре интернета.

[Auriss]

Анунак ,убеден съм. И то не само в това ,че можеш ,а и че знаеш . Все пак вече ме изтролва веднъж в една друга тема ,така че е доста вероятно и тук да успееш. Все пак ти направих кефа ,адресирайки те директно ,за което съм сигурен ,че ще съжалявам ,тъй като ще ми оспамиш темата ,но нека става веселба. Впрочем крайно любопитен съм да разбера кой точно (или по-скоро коИ) потребител от форума си ,тъй като ми се въртят към 10 ника в главата ,с три от които съм си имал директни 'взаимоотношения' и съм сигурен ,че са били на един и същи човек. GregoryHouse каза Илко ,но за съжаление не съм имал удоволствието да чета писанията на тази форумна икона ,но дали 'евентуално' stringtheorist и симпатягата в подписа ми не са твоя персонификация?

Както и да е ,ще се възползвам от предложението ти да ми 'говориш с дни' за квантовата Физика. Имам въпрос и при това е прост ,но колкото и да съм чел пак не мога да го сгрея (тъпичък съм ,какво да се прави).

По какъв точно начин гравитацията въздейства на заобикалящите я тела ? Така и не можах да загрея - как сила ,породена от масата на даден обект, (образно казано) въздейства на друг ,без изобщо да има някакво взаимодействие между тях. И за да не ми отбиеш въпроса - питам КАК от гледна точка на самия феномен. Не ме интересува принципът му на действие след като вече е възникнал.
Защо аз ако тежа 10^10 тона ще те залепя за гъза си ако сме в открития космос ,минеш ли покрай мен ?

[djipsito]

^ Къде са ми бонбоните

[Auriss]

Изядох ги Хубави бяха ,ако те утешава

[Rebirthing]

ANNUNAK, моля те, хвърли едно око на тази статия и ми кажи, не е ли това истината ?!

http://kjelqzkov.log.bg/article.php?article_id=36893

Както самия Айнщайн е казал ""Реалността е илюзия, макар и много упорита.”

[ANNUNAK]

ANNUNAK, моля те, хвърли едно око на тази статия и ми кажи, не е ли това истината ?!

http://kjelqzkov.log.bg/article.php?article_id=36893

Както самия Айнщайн е казал ""Реалността е илюзия, макар и много упорита.”

Айнщайн първо отхвърля яростно това,но в редица опити след това той се убеждава,че всичко всъщност е илюзия.Да,статията казва част от това,за което писах вече.Виж,малко по малко нещата ще излизат все повече на светло.Днес тази статия,а утре 10 по-подробни статии.
ПАК ВИ КАЗВАМ:
КОГАТО ЧОВЕЧЕСТВОТО НАУЧИ ИСТИНИТЕ ЩЕ НАМРАЗИ УЧЕНИТЕ !

Много мога да говоря,мислих и една цяла и пълна тема да правя за това,но няма смисъл.