Написах книга...

[advensve]

По-точно четири. Отнеха ми няколко години, но мисля че си заслужава да напишеш толкова много и то преди да навършиш 18 /обема се доближава до Властелина - около 1000 стр, а след няколко дни ще станат и повече/
Проблемът не е колко съм написала, колко труд съм хвърлила и какво ли още не - проблемът е, че това никой не касае. Казах на наще - "ми добре", на роднини - "ами... гот", на приятели - "може ли да я прочета кат те издадат /превод: Аве к'во ми се ***/
да, чувството е невероятно, неповторимо и унизително /в такива моменти разбираш кой държи на теб, в моя случай - никой и всеки си намира оправдание за това/
Даже се записах в клуб, за да общувам с откачалки кат мен , ама същата работа се оказа.
Та издателския, писателския и "продавам си душата" бизнеси се оказаха доста близки.
Може би писането трябва да оставя като хоби или вратичка за свалячите /"-Искам да науча повече за теб." "- И аз искам да науча повече за теб..." Pretty Little Liars /

[Millita]

това е страхотно! поздравления! наистина го мисля. знам колко е трудно да пишеш. да създадеш сюжет, да попълниш подробностите ...
не се отчайвай! както сама каза - та ти още не си навършила 18. кой знае къде ще те отведе живота.
не те взимат на сериозно не защото не те ценят, а защото в днешно време всеки втори пише. и то ей така .. от скука. без да влага нищо.
Завърши я напълно, редактирай я, прочети си я няколко пъти и когато си сигурна, че всичко е така както трябва да е тогава можеш да се пробваш в някое издателство ... или в най-якия случай - да я пуснеш в нета да й се радваме
ако не друг - аз със сигурност ще я прочета с удоволствие : )))

[WaterLilly]

Браво, браво, дано е хубава. Някакви намерения да я пускаш онлайн?

[advensve]

В края на карищата действително исках да я пусна в нета /книгата е писана за хората и трябва да е при тях/, и май така ще направя, след като я редактирам за последен път
Мерси за хубавите коментари, надявам се да ви се хареса, има всичко - романс, приключение, екшън, фантастика, комедия

[XTREMEFREERIDE]

Поздравления за усърдната работа. Това мога да ти кажа. И не се притеснявай какво мислят другите, а се захвани и я издай. Може да блесне.

[iiordanova]

Поздравления за труда и всичко.
Наистина е трудно да пишеш , а пък ти си написала много.
Радвай се , че си доволна от себе си.
Другите ги оставяй , като не се интересуват .. те губят!
Отново браво и продължавай в същия дух.
Може да я издадеш , още по-хубаво. ((:

[ShtrudeL]

Горко на произведение на изкуството,чиято красота усеща само авторът.

За да пишеш книги и да искаш да се четат,трябва да си много ама страааашно добра. Подобие на властелина не бих чела.

[Millita]

Горко на произведение на изкуството,чиято красота усеща само авторът.

За да пишеш книги и да искаш да се четат,трябва да си много ама страааашно добра. Подобие на властелина не бих чела.

не лъжи момичето! Здрач е една помия, ама цял свят я чете нали? :Д
Обема бил колкото Властелина .. надали му е подръжавала.

[ShtrudeL]

Не бих искала да имам фенове като на Здрач. Би било обидно за творческите ми способности. ^^

[Millita]

Не бих искала да имам фенове като на Здрач. Би било обидно за творческите ми способности. ^^

аз не бих ги отказала ... тая вече може да си купи какви ли не други фенове благодарение на тях

[Sham]

^yeah, right, а може ли да се научи да пише?

по заглавната тема:
*книгите ти поредица ли са? (иначе не виждам защо ги съобщаваш като обща бройка)
*за какво става въпрос в тях? (нямам предвид сюжета, по-скоро съдържанието)

*защо пишеш?
*а за кого?
*предлагала ли си работата си на някое издателство?

[advensve]

- да, първите ми са трилогия, а четвъртата е отделно
- проследяват живота на пръв поглед обикновено момиче, което от вглъбена в себе си особнячка се превръща в силна и независима, а в последствие - чудовище, преследвано от всички
- започнах да пиша, защото исках да помогна на един човек, но тъй като не можех да направя това, което ми се искаше, аз направих това, което мога най-добре - да пиша /в живота на човек идва момент, в който разбира колко е безсилен и понякога наистина не ти остава избор, но това не ме спря/
- пиша най-вече за себе си, отразявам вижданията си, но не, няма конкретен човек, за когото да пиша или на когото да се харесам. Ще ми се да ме харесат като самата себе си, а не да съчинявам според очакванията...
- оооооо, да, много пъти и в най-най- добрия случай получавам писмо с отказ /във всички останали не получавам нищо/ И то не какъв да е отказ, ами нещо от сорта "Предложете произведението си на друго издателство" Превод: "К'во ни занимаваш с идиотщини? На опашката чакат лижигъзове с пари!!!"

Да не забравя - http://vbox7.com/play:f36a6343 /олекотеният трейлър на книгата - обичам да правя филмчета за проектите си, та на останалите да им е по-лесно да разберат за какво става дума. В случая се опитах да съчетая няколко несъчетаеми жанра/

[Sham]

*а идиотщини ли са? (хващам се за собственото ти възприемане)
*да си призная, не ми стана ясно за какво е книгата (и в мн.ч.) ти. интересуваше ме идеята, какво казва текста ти на (и за) света, с какво е ценна... разбираш ме.
*в кои издателства си пращала? може би не си уцелила подходящото. коя е таргет групата на текстовете ти?

[changess]

Писането на книги, които ще се четат, не е за всеки. Не е достатъчно да имаш какво да напишеш и споделиш със света, трябва и да го предложиш по най- добрия възможен начин. И, любимото ми- добрият стил е задължителен, а доколкото съм запозната, се постига чрез четене. Не виждам кога си успяла и да направиш и това, и да изпишеш хиляди страници, преди да навършиш 18. И тъй като не си постнала извадка от книгата си, заключение за начина ти на писане си вадя от постовете ти.

[advensve]

- защо трябва да са идиотщини? Има разлика между това как пиша във форума, как говоря с връстници, с по-възрастните, а в книгите е съвсем различно. Идиотщините се четат, но за "ей-така" и обикновено не носят абсолютно никаква поука, житейски опит, наслада или каквото още може да се получи от самото четене /а аз познавам съученици, които пишат идиотщини-еднодневки/
- да, разбрах, но ако тръгна да се обяснявам, пак ще се оплета /както в по-предни мои опити да обясня на няколко съученици за книгата си/ Като страничен наблюдател /какъвто се опитвам да бъда, макар че едва ли е възможно/ бих отбелязала, че книгата порследява пътя на изменението на човешкия характер, поставяйки го на предела на възможностите, разкривайки защитните му механизми, които не винаги са приятни на пръв поглед. В душата на човек има един тъмен фрагмент, с който той не е запознат. И какво става, когато тази "тъмна страна" излезе наяве? Не искам да прозвучи като някой римейк на Хълк или Д-р Хайд, не, няма нищо общо. Самият най-пръв замисъл бе за обединението, за силата на общността /в книгата има тайна общност, създала империя, скрита от останалите/, но в последствие, след многогодишните промени /идеята ми е на 10 години, ако щеш вярвай/ лайтмотивът се задвижи около друга човешка история, около самият човек. Може би защото и главните герои значително намаляха, но това е друга история...
- издателства, издателства... Два пъти в Бард, веднъж в Сиела, и писма с питания в още десетина по-малки издателства.

И една извадка специално за changess, за да се запознаеш със стила ми
Пустеещи останаха коридорите на империята – тези на земята, под нея, в дълбините на океана и високо в небесната шир. И нямаше вече надежда за мир, а само една снимка на момиче в джоба на съдбата.
Безмълвни се нижеха опустелите градове един подир друг. Новината за настъпилата война плъзна по протежението на Тихия океан и заля останалия свят. Единствено проливния дъжд вдъхваше малко живец на иначе запустелите улици.
Водата бавно отмиваше следите на бегълците и проправяше път на самотна фигура, която крачеше встрани от пътя. Тя не се боеше от буйните потоци, които заливаха нозете ѝ, нито от гръмогласните облаци, целящи час по-скоро да я пропъдят от тук. Вървеше спокойна и замислена.
Александра се бе превърнала във възхитителна млада жена с нежна снага и ослепителни женствени черти. Въпреки, че никога не бе обръщала особено внимание на външността си, тя придоби вид на богиня. В началото нейният простоват до болка нрав и държание не бяха способни да трогнат никого. Сивите ѝ дрехи я запечатаха в монотонното ежедневие и никой друг не би я забелязал, ако не е възхитен от селската ѝ добронамереност. Встрани от всички тези наслоени пластове Димитрий бе видял истинската Сандра – тази, в която се бе влюбил още преди да срещне.

[Je7]

Не бих искала да имам фенове като на Здрач. Би било обидно за творческите ми способности. ^^

това ме разби

иначе към писателката,
няма ли някой, който е издавал книга, да го помолиш да прочете твоята.
Да ти каже как стоят нещата и дали става или не.

напоследък гледам в доста форуми са се навъдили доста "творци", конкуренцията е голяма, само тука около 10-15 писателли, още толкова поети/поетеси, музиканти, фотографи, художници...

така че успех!

ПП: Аз съм прост и нищо не разбирам, не е нужно да взимате мнението ми под внимание.

[ShtrudeL]

Описанията винаги са били скучни. Убиват желанието ми да чета.

[advensve]

2/3 от книгите са съставени от описания /как иначе читателят ще разбере какво става, ако авторът не му го покаже?/ Не съм тръгнала да пиша сценарий, въпреки че дори в тях има описания...

дадох книгата да бъде прочетена от двама души /и двамата неподходящи/ Съвет: не молете хора, които по пирнцип са лаконични /не дай си боже лапидарни/
Двамата я порчетоха /трилогията, цялата/, двамата казаха, че е хубава, но нищо повече. Пък и къде мога да намеря човек, който вече е издавал, след като почти никой не успява, освен по свързочната система?

[ShtrudeL]

Човече...не знам дали разбираш и осъзнаваш колко добра и гениална трябва да си. Това,което прочетох не струва. Поне на мен не ми харесва. Не разбирам,за да кажа. Лично мнение е. На други може да се хареса,но за мен не струва. Адски скучно е.

[WaterLilly]

Не само, че е скучно, а и е шаблонният образ на героиня от тийн книга - "възхитителна млада жена с нежна снага и ослепителни женствени черти", с "вид на богиня".
Може би приятелите ти не са я харесали кой знае колко, защото не е нещо специално. Една наистина хубава книга прави впечатление дори на човек, който нищо не разбира.

[advensve]

Никога не съм претендирала, че книгата е хубава, най-малко пък, че гоня "величия" като Стефани М. Че не съм добра, знам си го - за целта са нужни години и опит, които те първа ми предстоят да натрупам :P , но за едно съм сигурна - харесвам идейте си /за добро изпълнение може да почакам /

– Къде беше? Поболях се от притеснение! – тя излезе от скривалището си, за да го посрещне.
– Ти, може би, но за някои хора се съмнявам. Между другото, къде е той? – натъртено отвърна момчето и свали предпазните си очила.
– Излезе някъде преди да се събудя.
– Жалко! Исках да му се изфукам с улова си. – Владо вдигна високо брадичката си, като очакваше нотка на възхищение.
– Какъв улов?
– Този. – момчето посочи заподозрения чувал и го отвори, а от там се надигна зловонна воня на мърша и умрели зайци.
– Изглеждат много… мъртви. – отбеляза Нат и повдигна вежди от погнуса.
– Лично ги убих. Пуснах граната в една заешка дупка, а после само ги събрах – каквото беше останало. – той хвана един заек и го разтресе пред лицето ѝ, при което главата на бедното животинче се килна настрана.
– Това определено обяснява защо са толкова опърпани.
– Повечето се взривиха на парчетата. Тези умряха от задушаване. – Владо посочи първо петната по чувала, а после косматите бутове.

[Millita]

принципно има едно правило при писането .. да не правиш героите перфектни, понеже читателите често се сравняват с тях, а никой не е съвършен. някак не се харесва на повечето да четат, за някой, който няма дефекти.
според мен не може да се съди за разказ, който е толкова голям само по един откъс от него. и не приемам изказванията на другите, че не струва. изчела съм много книги и честно казано - да, може да е и по-добре ... например на някой места имаш повторения(конкретно за откъса говоря), но това не значи, че не става за абсолютно нищо - и хайде да ти натровим труда.

от това, което схванах за самата идея на книгата - хареса ми. може да излезе (или да е излязло) нещо много сполучливо. но надали ще успееш да я побликуваш чрез издателство - все пак се намираме в Бг. Ако държиш да я имаш в отпечатан вид винаги можеш да платиш за да ти я изкарат

[WaterLilly]

Добре де, ако книгата ти не е хубава и не мислиш, че си добра, как очакваш да я издадат? Браво, че си положила труд, но наистина ли искаш да измътиш поредния Здрач? Можеш просто не изчакаш няколко години, може би да учиш литература в университет, да натрупаш опит и да я редактираш или направо пренапишеш.

[advensve]

Честно казано в тоя живот нищо не съм видяла, освен поредици от откази, обиди, злоупотреба и прочие, та очакванията са ми /да не кажа нулеви/ почти никакви. Не съм от хората, които като се захванат с нещо, то непременно се получава /нищо не става както трябва/. Но единствено мечтите ми са големи... Надявам се да срещна човек, който сериозно да се захване да изшлайфа и малкото, което имам като данни за писател, та да съм сигурна дали това, което правя, спомага някак си за нещо, най-малкото - на мен

[ShtrudeL]

И туй последното където го показа съква. Все едно слушам и наблюдавам разговора на двама непознати на улицата. Не просто на двама непознати. На най-скучните хора на планетата.
Не се заяждам. Просто не мога да го пазя в тайна.