Такам.. значи, поставих си за цел да стегна бедрата си и да стопя паласките. Ходя да бягам, но когато избягам около 300 м и ме заболяват гърдите, едвам дишам. Дали не бягам правилно или имам нчкакъш проблем ? Иии .. когато ходите да бягате обличате ли си дрехи с които да се потите по-лесно ?
тъкмо си мислих утре да ходя да бягам и виждам тази тема!и аз понякога имам такъв проблем иии по принцип не съм много по бягането, но като трябва да вляза във форма това е един от най-ефективните начини. Това, което аз мога да те посъветвам е да започваш в началото с бавна скорост и постепенно да увеличаваш темпото (също и когато вече ще спираш да бягаш не спирай изведнъж, а отново постепенно). Дишането също е много важно (най-вероятно от това идва проблема при теб). Дишай през носа, а ако не можеш само през него поне вдишвай през него и издишай през устата. Мисля, че имаше някакво правило на всеки 2 крачки да се вдишва.. смисъл правиш 2 крачки през които вдишваш и на следващите 2-3 издишаш. Относно дрехите и аз съм чувала, че някои хора се навличат супер много като бягат, но за хора като мен, на които им прилошава лесно не мисля, че е добра идея
мисля, че от голямата жега може дори да припаднеш или нещо такова.. Ако си бягаш редовно няма да има нужда от такива мерки
Надявам се да съм била полезна
![]()
Ами просто продължаваш.. Ако сега не свикнеш с това напрежение така да го нарека, няма кога. Например следващия път ще издържиш 5 сек. повече, следващия още толкова и така ще свикнеш, друг начин няма.
едит
Тва с потта е най-голямата глупост. Потта е вода и токсини, а не мазнини. Все едно досега от слабеене подмишниците ми да бяха хлътнали. Или пък главата..![]()
...но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!
"Защо те нямаше толкова дълго време?"- попитал Питър Пан.
"Ти никога не ми даде причина да се върна. Винаги бях там, когато имаше нужда от мен, но никога не показа колко важна съм за теб. Сега е различно. Ние сме различни. Но аз все още се усмихвам."- отвърнала Тинкърбел.
"Защо?"
"Просто защото.. сега е твой ред да ти липсвам."
Благодаря ви много. Наистина ми бяхте полезни