Цяла цветна гама ...

[sweetpunk]

Представете си, че когато се родите, със вас на бял свят се появява и едно бяло платно! Чисто и неопетнено като вас. Със всяка ваша нова крачка, върху него се появява нова точка, нов цвят ... нова история!

Един ден нещо се случва, нещо което не е било преди. Ново чувство, красиво и неповторимо и върху вашето пратно се появява най - яркия и красив от всички цветове до сега. Вие сте щастливи, намерили сте някого с когото да споделяте това щастие. Но един ден цвета започва да избледнява, да не е толкова красив, да не ви радва толкова и не след дълго идва краят на щастието. Вашето платно е придобило призрачно мрачен оттенък. Щастието си е отишло, виновника за него също и се чувствате празни, все едно цялата цветна гама е избеляла, всичко е черно - бяло и безразлично! Тогава си мислите, че никога повече няма да видите красотата на цветята и слънцето, златистия пясък и синьото море. Усещате, че забравяте, че споменът за красивите цветове избелява също толкова бързо колкото самите тях, но вашето платно вече не е толкова мрачно, времето е отмило болезнените линии на графита! Точно тогава обаче срещате нов цвят, странен, различен и неописуем, по - красив от предишния, по - вълнуващ и интересен и вашето платно отново придобива веселото си излъчване, дъгата се е завърнала във вас със цялата си мощ и величие, платното вече не е черно - бяло, а изпълнено с живот и цвят.

И така нещата се повтарят отново и отново, избелява и се оцветява, нови цветове, нови трепети, различни художници ...



Макар края на всяка връзка да дава началото на нов черно - бял период, той дава началото и на нов цвят. Длъжни сме да изживеем всеки цвят на дъгата, за да намерим точно този, с който искаме да не избледнеем ....

[xxxmyheroinexxx]

Хареса ми.

[Ssummerjam]

Като идея е хубаво, но може още да се изпипа. Напомни ми на една книга - "Дориан Грей".

[iiordanova]

О,много ми харесва. По супер интересен начин написано. ^ ^ Браво.

[sweetpunk]

Благодаря на всичко