Странно заглавие,нали?
Напоследък започнах да пиша разни мисли..и се оказа че на много хора им харесват.Може би за повечето от вас те да нямат смисъл,но за мен значат и казват много..

Докато кроях планове за бъдещето,без да мога да си представя какво ще бъде то и как ще започна да реализирам плановете си и от къде да започна..Осъзнах че всичко вече е започнало и че животът не те чака да се подготвиш добре за бъдещето а направо започва да ти поднася изненади.

I don't want people to write books about me or to make movies I just want them to understand what I'm trying to do...Make a change in this messed-up world...Little change..but I'll make one..

People just can't stop making others hurt..They always smile when you cry,and they like to wash their hands with your tears.

Приятелите които ми подадоха ръка в трудни моменти са хората които построиха моята стълба към върха..

Най-смислени са онези думи които хората могат да изричат без да се замислят колко грешно звучат.

Искам само молив и бял лист,за да мога сама да начертая пътя в живота си..

Тогава ще мога да трия грешките си и да оцветявам хубавите моменти в искрящи цветове.

Да се усмихна и да бъда силна.Да мога да летя и да бъда непобедима.Дали значат едно и също?

Не моля за помощ защото няма кой да ми я даде. Не бях молила и за злините но те ме обсипваха от всички страни.

Our love may be over but my life isn't..So get the hell out of it cuz I want to continue living!

I'm done trying to look perfect in everyone's eyes.Cuz nobody can see who I really am.They are all blind about good things I do for them,but they always see my mistakes.

Когато плача го правя със отворени очи за може целия свят да бъде свидетел на болката ми...Но когато се смея очите ми са затворени,не бих искала да споделям щастието си с останалите..