Нашите също са разведени, и аз много трудно го приемах в началото, що теми изпонапусках из форума, не е истина. С тая разлика, че аз споделях с роднини и приятели, но не ми ставаше кой знае колко по-леко. И на мен като теб ми беше супер мъчно, че собствената ми майка ме е изключила напълно от живота си, и ревах, и се тръшках, и се депресирах, после обаче се взех в ръце и се съвзех. Просто идва един момент, в който спира да ти пука. И е най-правилното нещо на света. За чий ще я търсиш и ще се огорчаваш излишно, а тя ще ти злобее насреща и ще ти излива комплексите си? В крайна сметка сама е пожелала да те задържи и да те роди. Ти си й дете и не носиш вина за грешките й. ТолкоЗ. Колкото по-рано се съвземеш и се дистанцираш максимално от нея, толкова по-добре за теб. Баща ти може да няма кой знае какви възможности, но чест му прави, че се е държал като човек и е поел отговорността си като родител. Поговори си с него как се чувстваш, изкажи му тревогите си, но в никакъв случай не съжалявай, че така се е случило. Най-важното е да растеш спокойна и да са ти осигурени най-елементарни неща, пари все някак се изкарват, макар и с много пот на челото.