Отговор в тема
Празни думи, кухи, непотребни,
колкото да пълнят тишината,
тях самотни, тъжни, изморени
приютява ги душата.
Оживяват в миг, лъжовно
щастие от тях излита
и сърцето някак злобно
в примките фалшиви вплита.
Кухи дни и черни мисли,
души, пропити със умора.
Търсейки изгубен смисъл,
забравихме да бъдем хора.
В душите не откриваме утеха,
изкуствено съчувствие ни грам...
Облечени в черната си дреха,
разбрахме що е то да бъдеш сам.
***
Хайде, давайте заглавия
Не мога да ти помогна, но е страхотно !
Страхотно е... Както всички товои стихотворения и това ме остави без думи!! Уникално!
За заглавие, може би, "Забравихме да бъдем хора"?
^ Съгласна,но може да го съкратиш на Да бъдем хора
It is necessary
to wrestle with me
you throw away, you throw away
but you can't help it
you've gone momentum
Охх уникално еееееее
I'm not afraid of anything
I just need to know that i can breathe...
Първоначално написано от cranberry696
Допада ми.
Аз бих го нарекла "Заблуда"
Мейби.
Виви, Сиси
Благодаря.
Отново е невероятно.
Мерси
И спря да се върти за миг земята..
обичам те момиче !
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
.gif)
.gif)
