I

Всичко започна в онзи гаден ден, когато бях много ядосана на приятелите ми и реших да се разсея с нещо сладко. Както обикновенно в магазина имаше бързащи за вкъщи хора, които отминах без да загледам. Търсейки това за което бях отишла обикалях покрай рафтовете и забелязах, че в супермаркета имаше ново момче, което явно беше на работа от скоро. Той беше повече от перфектен, висок, красив и как само подреждаше шоколадите с тези уникални ръце и изпъкващи мускулчета при всяко негово движение, но изглеждаше и малко ядосан. Стоях и се наслаждавах на това уникално момче, до момента в който той се обърна към мен и ме погледна. Искаше ми се да се усмихна или да му кажа здравей, но не посмях, обърнах се взех първото нещо, попаднало в ръката ми и си тръгнах. На другия ден отново се върнах в магазина с надеждата да го видя отново но може би не беше на работа.Точно когато мислех да си тръгвам той се появи, тръгна на някъде, но ме видя.Усмихна се и бавно се приближаваше към мен.Помислих си, че ми се привижда или сънувам, но не той наистина идваше. Виждах очарователната му усмивка все по-близо и все повече изтръпвах. Застана до мен погледна ме със странно сините си очи усмихна се и каза:
- Няма ли да излезем на среща вече или ще продължаваме да се наблюдаваме?
Въпреки че беше малко нахално от негова страна аз онемях .Исках да скоча и да го прегърна,да му кажа, че точно това съм чакала - да ме попита, но просто отговорих:
- Ще излезем.
Бях адски щастлива .Усетих как краката ми започват да треперят.Тогава той взе един шоколад и ми го подаде. В момента,в който го взех погледнах отново в красивите му очи, които всякаш ме омагьосваха и той каза:
- Довечера в 19:00 ще те чакам в парка.
Не очаквах да е толкова бързо, мислех си че ще каже другата седмица и след това ще забрави, че изобщо сме говорили, но той каза „довечера”.. това ме изпрати на седмото небе. Още по щастлива му отговорих, че ще бъда там и тръгнах към вкъщи. Прибрах се, чудейки се това истина ли беше или сънувам, но сто процента беше истина. Обърнах целия гардероб на горе с краката. Обличах едно, събличах другото и не можех да избера с кое да отида. Времето минаваше бързо аз все повече се бавех. Когато най-накрая избрах дрехите, започнах да се чудя какво да правя с косата си. Дойде време да излизам.Тръгнах забързано към парка, а стомахът ми се свиваше все повече със всяка крачка