ето го и продължението ...


На другия ден се събудих от силните гръмотевици.Валеше силен дъжд,който те караше да не мърдаш от леглото,а да седиш и да се наслаждаваш на шумът по прозорците. Обърнах се и видях,че Ники го няма помислих си,че не е искал да ме буди и отишъл в някоя от другите стаи. Колкото да не ми се искаше да мърдам от леглото станах и обикалях стаите да го търся. На края осъзнах,че съм сама в къщи и нито той нито наще са в апартамента. Опитах се да му звънна,но телефонът му беше изключен. Звъннах и на мама тя каза, че пиели кафе със съседката и ще се забави. Върнах се отново в леглото и получих съобщение,че Ники си е включил телефона. Не бързах аз да му звъня,но ето че след секунди той ми звънна и каза:
- Какво правиш слънчице?
- Нищо преди малко се събудих. Ти къде си?
- Имам малко работа.Ще ходя до Пловдив,но довечера имам изненада за тебе.
- Каква е?
- Ако ти кажа няма да е изненада – засмя се той.
- Кажи,де,така ще се чудя цял ден какво е.
- Колкото и да се чудиш никога няма да се сетиш.
- Толкова ли е тайно?
- Не е тайно хубаво е ще видиш довечера.
- Ти какво ще правиш чак в Пловдив?
- Обичайното. Пари, глупости и така.
- Пази се.
- Винаги го правя котенце. Трябва да затварям довечера да ме чакаш и си приготви връхна дрешка да не ти стане студено.
- Ще те чакам.
Когато затворих телефона започнах да мисля каква ли може да е изненадата. Какво ли е измислил сега? За какво ли можеше да ми е нещо връхно. Да не би да ходиме на планина? Не, не може да е планина.. И така почти през целия ден мислих и нямах представа кое от многоте неща ще бъде. На края си казах,че колкото и да го мисля той пак ще ме изненада и се отказах от догадките и зачаках да дойде. Нашите се прибраха казах им ,е ще излизам нямаше смисъл да ме питат с кого вече знаеха отговора на този въпрос. Ето че след малко се звънна на вратата кога отворих лицето ми грейна. Ники беше гушнал един голям мечок и когато отворих го подаде към мен. Веднага грабнах пухкавия мечо и го загушках. Влязох вътре и майка ми когато ме видя се разсмя и каза:
- Ти няма ли да порастнеш най – на края. Гадже си имаш вече,а още се радваш на плюшени играчки.
- Ще им се радвам цял живот ако ще и на 80 години да стана.
Колкото и да не ми се искаше трябваше да оставя пухчо и да излизаме. Докато отивах към стаята ми чух баща ми да си говори с Ники.
- Ще излизате ли?
- Да ще я водя на разходка.
- Да внимавате!
- Ще внимаваме .
Взех си една блуза и тръгнахме.
- Та къде ще ме водиш? – започнах аз да разпитвам.
- Имай малко търпение и ще разбереш – засмя се той.
- Цял ден ме мъчиш кажи ми сега,де.
- Няма да ти кажа сама ще видиш.
- Ама нали не трябваше да ни виждат заедно?
- Няма страшно
Качихме се в колата му и тръгнахме на някъде. Вечер трудно се ориентирах и не знаех къде точно се намираме. Повозихме се малко и спря пред един висок блок.