Хладна нежност

II – От името на Николай


След като я изпратих се прибрах в огромния ми апартамент,който бях осигурил от допълнителната ми работа Не исках да става така но,тогава никой не ме попита. Мислех си че просто ще развозвам разни неща обаче онази нощ промени живота ми.
Бяха вързали някакъв,сложиха го в багажника и ми казаха да карам към някоя гора. Карах .Mинавах между дърветата и един от колегите ми каза да спра. Другите слязоха аз останах в колата с мисълта,че ще го оставят там и ще тръгваме. Но бях далече от истината. Те го ритаха, удряха, гледах в огледалото за задно виждане и имах чувството,че и мен ме удрят. По едно време явно се умориха да го ритат и единят ме викна. Помислих,че ми се причува и не мръднах от мястото си. Той извика по-силно, този път го чух добре. Слязох и бавно трърнах към тях. Погледнах човека.На земята от всякъде течеше кръв,едвам дишаше и с поглед се молеше някой по- бързо да го избави от мъките му. В леката светлина от далечните фарове видях как ми подават пистолет и чух единя да ми казва:
- Застреляй го!
Аз не знаех какво да кажа.Не исках да го правя,но имах ли друг избор. Взех пистолета, прицелих се и поех дълбоко дъх. Всичките ми вътрешности се обърнаха. Издишах бавно и натиснах спусъка. Щях да откача,но запазих самообладанието си. Ританият като футболна топка човек спря да се съпротивлява.Беше заковал очи в мен,което още повече караше всичко в мен да се свива. Качихме се в колата и тръгнах обратно към София. Оставих другите пред една от известните дискотеки,а аз тръгнах към вкъщи. Прибрах се,легнах на леглото и цяла нощ гледах в тавана,връщайки спомена случката.
Но сега въпроса беше как да й кажа и дали изобщо да й казвам за това нещо. Какво ли ще си помисли, ще ме намрази ли, не знам какво да направя. Ако някой ден разбере от друго място ще стане по-лошо. За това ще е по добре да й кажа аз по-рано ако реши да се отдръпне нищо няма да мога да направя а ще ми бъде толкова гадно ако не ме разбере. Тръгне ли си ще е по - леко за нея преди всичко да е станало толкова сериозно. Kакто обикалях с поглед стаята чух че някой звъни на вратата. Никого не чаках и по принцип рядко ми идват гости ако не ги поканя. Тръгнах бавно към вратата придържайки пистолета, отключих, отворих и какво да видя-момиче. Не я познавах,а тя ме гледаше доста особенно. Беше с някакво дълго яке което явно не й беше необходимо защото когато отворих тя просто го бутна от раменете си и остана по бельо. По цикламеният й сутиен, много високите токчета и по начина по който се съблече веднага разбрах каква е. Тя ме гледаше доста предизвикателно и си мислеше че на мен ще ми хареше,но нямаше представа колко много мразех подобни изпълнения. Направи балонче с дъвката си,което от след продължително надуване се спука, прибра остатъците и каза:
- Няма ли да ме поканиш?
- По добре е да си тръгваш. – казах през зъби.
- Не мога.Наели са ме да ти доставя удоволствие. – каза тя с някакъв лигав глас.
- Ще ми доставиш по-голямо удоволствие ако си вземеш якенцето и си тръгнеш. – вече усещах как започвам да се нервирам и нямаше да свърши добре.
- Сигурен ли си,че ще пропуснеш тази възможност?никоя няма да ти даде това, което аз мога.Ще искаш пак и пак действам пристрастяващо. – продължи тя с лигавия си глас,който опъваше все повече нервите ми.
Аз не издържах и започнах да викам:
- Ако не искаш да се пристрастяваш към лепило за протези си тръгвай и ако ме видиш някъде се пази по далече от мене!
Тя леко стаписана и разочарована от отговора ми се наведе взе якето си и по възможно най – бързия начин отиде пред ансансьора. Натисна копчето,но той беше толкова далече и не мислеше,че ще е добре да го чака.Започна бързо да слиза по стълбите. От бързане и от тези токчета изкриви кракът си и щеше да падне,но се задържа.Целия блок я разбра че слиза. Затворих вратата и пак отидох на широкото си водно легло и продължих да мисля за утрешната среща с това прекрасно същество,което съжалявам че ще забъркам във всичко това и може никога повече да не я видя.
От толкова нерви огладнях. Тръгнах към кухнята, извадих повечето неща от хладилника и реших да си направя сандвич. В момента преди да захапя огромния сандвич на вратата отново се позвъня. Днеска явно ми беше ден за досадници. Дръпнах най-големия нож от комплекта в шкафчето и тръгнах да отворя. В първия момент си помислих че онова нещо на високи токчета е направило голямата глупост да се върне. Когато отворих видях един от колегите. Мразех го ужасно този тип както и всички останали,но го поканих да влезе. Той се усмихваше нагло и оглеждаше целият ми апартамент. Погледнах го и попитах:
- Търсиш ли си нещо?
- Много си бърз бе пич. – отговори той с примитивната си наглост.
- За какво говориш,бе? – почудих се аз.
- Толкова бързо ли оправи мацката ? – попита той
- Коя мацка ? – продължавах аз с недоумление
- Стриптизьорката която пратих да ти оправи малко настроението – каза той и си взе от ядките на масата и докато дъвчеше продължаваше да ме гледа нагло и доволно.
Когато каза това имах чувството че ще откача и ще му забия ножа в гърлото. Но се сдържах някак си. Както държах ножа хванах го по-силно приближих се до него и замахнах. Видях как погледа му се смени и спя да дъвче. Засилих ръката си и забих ножа в масата точно пред неговата ръка. Когато ударих в масата,той погледна да види дали все още всички части са на мястото си. Аз не спирах да го гледам и в момента,в който и той се осмели да ме погледне му казах:
- Ако още един път си помислиш да направиш подобна глупост няма да бъде забит в масата.
Той гледаше учудено и каза:
- Спокойно бе човек,какво толкова?
- Ти опитай още един път и ще видиш какво толкова – казах още по-нервиран.
Продължавах да го гледам сериозно в очите а той се опитваше по всякакъв начин да не гледа в моите.
- Аз по добре да си тръгвам,че имам работа – каза той и се отправи бързо към вратата.