. Погледнах го учудено и попитах:
- Кой живее в тоя блок?
- Ми аз никой не познавам,а ти?
- Точно защото никой не познавам те питам тебе.
- Разни хора сигурно си живеят тука – и започна да се смее.
- Защо сме тука тогава като не познаваме никого?
- Стига си питала.
Спрях да питам и гледах какво ще направи. Взе някаква торбичка от багажника в която не можех да видя какво има, хвана ме за ръката и тръгнахме към входа. Влязохме викна асансьора, качихме се и натисна копчето за последния етаж. Последния беше петнадесетия етаж изкачвахме се на горе поглеждах го а той леко ми се усмихваше. Когато се изкачихме и асансьора спря слязохме и тръгна по едни стълби на горе. Какво да правя последвах го стигнахме пред една врата. Помислих си,че е заключено и ще се връщаме но тогава той ми каза:
- Сега ще се затвориш очите и ще си ги отвориш когато ти кажа.
- Защо?
- Спри с тези въпроси и ми се довери.
Затворих си очите и той хвана ръката ми и тръгна на пред. Тръгнах внимателно след него чух как отвори вратата и усетих как вятър развя косата ми. Продължихме да вървим и след малко чух как ми каза да си отворя очите. Беше великолепно виждаше се цяла София обляна в светлини. А ние бяхме на тъмния покрив и всякъш целия свят беше наш. Вятърът минаваше покрай мен и бях удивена от гледката. Обърнах се към Ники и нямах думи просто как се е сетил за това.Наистина ме изненада и то страхотно. Усмивката ми беше на цялото лице и не можех да я събера. Той бавно се приближи и застана зад мен, дръпна косата ми на едната страна и сложи главата си на рамото ми. Обви ръцете си около мен и силно ме притисна към себе си. Едва ли някой би могъл да опише всичко това. Беше уникално изживяване. Както си бяхме гушнати той ме попита:
- Харесва ли ти ?
- Страхотно е – когато казах това завъртях главата си и го целунах.
Обърнах се с лице към него и го прегърнах силно.
- Обичам те – каза той.
- И аз те обичам.
Когато чу това леко ме дръпна погледна ме в очите и попита:
- Какво каза?
- И аз те обичам.
Усмихна се и ме притисна към себе си. Не знам защо,но за момент усетих как очите ми започваха да се пълнят със сълзи.От вълнение или от това,че ми се струваше прекалено хубаво за да бъде истина. Бяхме като в приказка. Пусна ме наведе се към торбичката и каза:
- Ще си затвориш ли пак очите? – и се усмихна.
Вече мислех че ще направя всичко което поиска. Затворих си очите и се зачудих каква ли ще е следващата изненада.
- Отвори си сладката устичка – каза той.
Отворих я и усетих как ми подава нещо хладно гризнах го защото беше голямо а вкусът му беше уникален. Усетих че беше ягода но не бях сигурна някак си беше различно. Отворих очите си и видях че държи останала част от която бях отхапала. И познах беше ягода,но покрита със шоколад имаше страхотен вкус. За една вечер толкова хубави неща никога не ми се бяха случвали. Седяхме и се наслаждавахме на гледката от всички тези светлини от блоковете.Някои изгасваха, запалваха се нови, от колите и от уличните лампи.Беше върховно. Не исках да се прибирам можех цяла нощ да седя в прегръдките му и да разглеждам.