Отговор в тема
Преди много време (не знам колко) един човек (не помня кой) си е извадил един извод.
Извода е:
"Мисля, следователно съществувам."
Дълго мислих за това. Ако приемем че всичко което виждаме, чуваме, помирисваме и докосваме е просто сигнал който стига до мозъка, тогава това означава че единственото доказателство за света около нас са собствените ни мисли. Без тези мисли, ние нямаме никакво доказателство че света около нас, а и самите ние, съществуваме.
Тоест - за вас светът не е такъв какъвто го виждате, а такъв какъвто си мислите че го виждате.
За един делтонист света би бил много по-различен, но все така реален, нали?
След още повече разсъждения обаче, стигнах до един въпрос.
"Мисля ли?"
Питам и вас.
Възможно ли е човек да докаже собствените си мисли?
Все пак едниствения начин да възприеме доказателството е чрез същите мисли, чието съществуване все още не е било доказано.
Повечето хора възприемат думите "аз мисля" като аксиома (google it!), без да се замислят че те в действителност няма как да знаят дали мислите им съществуват реално.
Замислете се над фразата "Мисля си че мисля."
Тя най-ясно обяснява сегашното ни положение, без да сме доказали мислите си.
....
Не ми казвайте "ако не мислиш, тогава откъде дойде нуждата да докажеш мислите си?"
Това вече съм го чувал. Наистина не мога да отговоря на този въпрос, но това не доказва по никакъв начин че мислите ни съществуват.
Май прекалено много мислиш
Човекът е Рене Декарт доколкото помня, иначе щом мислиш дали мислиш, значи мислиш. Не знам как точно може да се докаже, че мислиш, освен чрез самият факт, че мислиш. Честно казано май не казвам нищо смислено.
Отностно това с делтониста...преди си бях мислела, че нищо няма истински цвят, в смисъл защо пък ние да виждаме ''правилния'' цвят, а на делтонистите да е грешен? Същото може да се каже и за лудите..защо тяхното да не е реално, а нашето да е?
Хммм...и аз съм размишлявал върху въпроси от този род...и като стигна до някъде...вече започвам да се плаша!
Ако приемем, че живота е една илюзия (както може би е) тогава фразата - мисля, следователно съществувам...
Но пък съществуване под каква форма...? Ако е физическа...тогава след смъртта, душата продължава съществуването си, и на нея са присъщи доста повече способности, понеже тялото е затвор и наказание...тогава тази фраза...не е вярна! Но ако става на въпрос на каквото и да било съществуване - тленно или нетленно...защото и тогава е съществуване под каквато и да било форма...значи фразата важи!
Но дори и ако теорията, че всичко е илюзия е факт...тогава ние пак съществуваме под формата на сън/измислица/холограма/илюзия...
Може би тука има поне две страни! Дали става на въпрос за конкретно съществуване(например физическо) или съществуване под каквато и да било форма...
Излиза, че ако става на въпрос за физическо съществуване...тогава фразата - мисля, следователно съществувам не е константа, а е променлива и не винаги важи!
А ако става на въпрос просто за съществуване, независимо, дали формата ни е позната или непозната, тогава фразата важи на 100%!
Отностно израза - Мисля ли...?
Тука нещата стават по-сложни! Може пак да почнат разсъждения в зависимост от формата на нашето съществуване...И излиза нещо като горните разсъждения...но в обратна посока!
Възможно ли е човек да докаже собствените си мисли...? Еми в последно време стана ясно, че човек не е способен да докаже нищо! Става на въпрос като цяло...
"Мисля си че мисля."...
Тука може да се свържат много "мисля" - мисля си, че мисля, че мисля, че си мисля, че мисля, че мисля....и тн...но всичко опира до мисля! Тоест до първичното мисля! МИСЛЯ си, че мисля.....МИСЛЯ си, че ще ходя до магазина...МИСЛЯ си, че ям сладолед....
Аз вчера се замислих над един въпрос...отностно, че околния свят сме го привлекли чрез собствените си мисли! И че всичко е наше творение един вид!
Стигнах до някъде, но взех да се плаша! Може би извадих следния извод...ако това наистина е така...
Щом аз съм създал всичко, значи в този свят аз съм единствен с Реално Аз! Всички други са, един вид, клонинги! Аз съм определил правилата - съзнателно/несъзнателно/душата ми е определила/разума ми......Било то физически, душевни и какъвто и да било друг тип...Демек че в този свят съм само АЗ!?!
Но има 2 варианта от тук нататък!
1) Всеки друг човек(за животните не знам...те са отделна категория най-малкото и може би са по-висши от нас и при тях стоят нещата различно) си има собствен свят, със собствени правил/закони и тогава аз съм клонинг там и се подчинявам на неговите мисли...Тука пак има 2 подварианта...
1* - Да са в паралелна реалност, с същите природни/физически/духовни и тн закони..просто ситуацията да е различна, и той(човекът) да е единствен с Реално Аз, а другите клонинги...
2* - Неговия свят(на човека) да е абсолютно различен...с различни закони...и да няма нищо общо с познатия на мен(защото аз съм в създадения от мен свят - планета/система/галактика/вселена/и тн)...
2) Този вариант също има 2 подварианта
1* - другите хора(освен мен) да не съществуват, и те никъде да нямат Реално Аз...и да няма друг като мен...тоест друг човек!
2* - да не съществуват познатите ми хора(на този свят...тоест от всичките 7 милярда, нито един от тях да не е реалност на друго място), а да има други, които не съществуват в моя свят...и те да изграждат собствен свят...
Не знам дали ви стана особено ясно...надявам се, че да!
Im back...
Системата(на очите) на птиците е с 4 цвята...а нашата е с 3 - RGB(red green blue)... и те виждат цветове които ние не можем да си представим...защо ние да виждаме правилно, а те грешно...? или обратното...?Първоначално написано от ScarlettS
Отностно това с делтониста...преди си бях мислела, че нищо няма истински цвят, в смисъл защо пък ние да виждаме ''правилния'' цвят, а на делтонистите да е грешен? Същото може да се каже и за лудите..защо тяхното да не е реално, а нашето да е?
Im back...
^
Да, и аз това питам
Еми може би е точно това, че всеки си има своя паралелна реалност...И той сам си е Реалното Аз! И само той може да променя и тн...^
Да, и аз това питам
Im back...
TheMightyNadenica
Звучиш ми като един приятел, когато обяснява за своя мироглед.
Аз самият може и да вярвам в малко по-различни неща, но нека сега обясня за него.
Той казваше че живота му всъщност е нещо като сън, в който той, сънувайки, създава света около себе си, чрез мисли. Всички и всичко около него е просто част от съня.
Ако това което се опитваше да кажеш е нещо подобно, тогава може би ще ти е интересно да прочетеш няколко книги за егоцентризма, или поне просто да потърсиш информация за него в гуугъл.
По темата.
Това че си мисля че мисля не доказва че тези мисли съществуват.
Фразата "аз мисля" все още си остава аксиома, поради което все още няма доказателство и че съществуваме.
Моят извод е по-скоро че аз самият съм част от лъжата... което е доста гадно.
Ако отговора е 'да' - как това ще промени нещата ?
Ако отговора е 'не' - как пък това ще промени нещата ?
Истината е, че няма никакво значение какъв е отговора. Защо имаш нужда да доказваш реалността си ? Ако докажеш собствените си мисли, какво ще промени това ? Щом осъзнаваш собственото си съществуване - значи си окей, независимо от това дали то е илюзия или не. Почнете да се наслаждавате на момента тук и сега, вместо да се забърквате в логически главоблъсканици
О?
Практик, а?
Добре, ще го кажа на твоя език.
Разлика действителна има и тя се крие в начина по който приемаме света.
Например ако човек вярва че света не е истински, тогава ще му е много по-трудно да се привърже към него, да го обикне. Ако пък вярва че самият той е лъжа (както мен, ама не съвсем) тогава той би гледал по-апатично на собственото си съществуване, живота не би му бил чак толкова скъп и оценяван.
Разбираш ли защо има значение?
Всичко е въпрос на нагласа.
Вярваш, че светът и хората съществуват, а ти не ли? Може ли да го обясниш по-подробно, защото явно не схванах
Еми тогава какъв е смисъла на живота ти (спрямо теб)...?Ако отговора е 'да' - как това ще промени нещата ?
Ако отговора е 'не' - как пък това ще промени нещата ?
Истината е, че няма никакво значение какъв е отговора. Защо имаш нужда да доказваш реалността си ? Ако докажеш собствените си мисли, какво ще промени това ? Щом осъзнаваш собственото си съществуване - значи си окей, независимо от това дали то е илюзия или не. Почнете да се наслаждавате на момента тук и сега, вместо да се забърквате в логически главоблъсканици
Както се казва в спора се ражда истината!
А и всяка главоблъсканица си има решение...
Например при тест...имаш четворка(по шестобалната)...не би ли искал да видиш къде грешиш...дали защото си любопитен, защото не искаш да повтаряш грешката и тн...?
Im back...
Еми просто изказах моите разсъждения...които са породени на базата на някакви знания...или незнания...
Im back...
Идеята ми беше, че е невъзможно да докажеш че света наистина същестува, ама е и невъзможно да докажеш че не съществува. Така че, смятам, че да изпадаме в апатия и комплекси за космическо безмислие и незначителност е най-малкото мазохистично
Така де, не виждам смисъла да гледам от лошата страна на нещата, когато и двете страни са еднакво реални.
Но не може ли да размишляваме...така ще ни се разшири мирогледа...и малко гънки отностно мозъкът....Идеята ми беше, че е невъзможно да докажеш че света наистина същестува, ама е и невъзможно да докажеш че не съществува. Така че, смятам, че да изпадаме в апатия и комплекси за космическо безмислие и незначителност е най-малкото мазохистично
Така де, не виждам смисъла да гледам от лошата страна на нещата, когато и двете страни са еднакво реални.
Im back...
мисля че не си схванал смисъла - идеята е че можеш да си сигурен в съществуването на някаква своя личност.
това дали е изкуствено създадена или не е без значение
“It is only when you refuse to give in with all your heart that you begin to transcend your humanity. ”
The Bird of Hermes
Трябва да покажа РАЗДЕЛА НА ГОСПОЖАТА ПО ЕТИКА И ПРАВО (ФИЛОСОФИЯ)!
Като психо-соматични същества нашите мисли са повлияни първо от заобикалящата ни природа и обстановка второ от тялото в което е временно обвита душата. Според мене Чувствата и Мисълта са дълбоко свързани ,в такъв смисъл, че каквото чувстваш това мислиш и обратната връзка каквото мислиш това чувстваш...
А какво мислите по въпроса дали Съзнанито определя Битието или Битието Съзнанието
^ психосоматичен не означава това пич. позанимавай се малко с твоята терминология преди да ме обвиняваш че по някакъв таен и невъзможен начин копирам "сложни" думички от чичко гугъл
Мисля че знам малко по добре от тебе Гръцки и Старогръцки Мен въобще ако си запознат с тези езици
За психосоматика МЕН говори и св. Петър с термините дихотомия и трихотомия....не е в темата но държа да го знаеш...Мисля, че знам малко по добре от тебе Гръцки и Старогръцки Мен въобще ако си запознат с тези езици
enklitikes, vazileos, etos estiv, esti, eimi, antropos, nomos, xD
ми лойд 3 години съм учил старогръцки, а сме поизползвали и доста активно такива термини в гимназията ми, отделно че и в университета сега го употребяваме термина конкретно + това и че за да не се изложа се поразрових за значението му в уикити и онлайн дикшънери
ей така, да не се изложа като кифладжия
Това е много добре за тебе....тогава въобще не трябваше да паравиш на въпрос термина "психо-соматичен" ,след като и ти знаеш корените и термина, а така и мене ме подвеждаш да говоря за теб неща които току виж не са верни....
aбе...!
това си е главно медицински термин! не може да го използваш както ти скимне.
наричаш ли хюбрис това че хлапетия не си е написала домашното?
наричаш ли синергия това че някой те е бутнал да излезеш от басейна?
наричаш ли викинг първокласник който е прескочил локва и си е взел стотинка?
наричаш ли eнтропия това че си си изцъркал повече шампоан отколкото си искал?
по същия начин и с психосоматичен. сякаш сега аз да започна да наричам теб атеист, понеже първите хора наричани с това име са били точно християните!
брееех че...
По темата.
Това че аз съм част от лъжата, която е целият свят е само логическият извод. Просто не мога да стигна до друг извод. Не е като да го вярвам истински или нещо подобно.
Тези които го варват истински, биха приемали живота си като нещо напълно незначително. Аз не стигам до такива крайности, освен в много, много рядки моменти (но всеки си има своите кофти моменти).
Това което съм доказал логически и това което усещам и вярвам са мноого различни неща при мен.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
