Коя е тази Поли?

[choparkopar]

14 ноември, понеделник 12:20ч.
Седим си с моя диетолог в празния му кабинет , похапваме от мазните сандвичи, които продават наблизо и си говорим. Какво друго да правим в понеделник на обяд?

-Значи майка ти заминава?

-Да- отговарям и си взимам пържено картофче- Не мога да повярвам какъв късмет има тази жена! Сигурно е изсмукала от моя, когато съм била в корема й.

-Не мисля, че имаш право да се оплакваш.

-Трябва да ти кажа нещо.- в последно време се случиха някои неща и ми е трудно да направя избор. Е, ще видите за какво говоря.- Този мъж, бивш съученик на майка ми, който ще се ожени за нея и ще я отведе в Англия ми предложи нещо.

-Така ли?- пита диетолога и се подсмихва.

-Не, той няма твоето извратено въображение. Предложи ми да замина с тях двамата, оказа се, че има доста познати и ще ми помогне да вляза да уча медицина там. А мама е страшно въодушевена. Щеше да ме нареже с кухненския нож, когато й казах, че напускам университета преди години. Не се шегувам.Та какво ще кажеш?

-Аз ли?

-Да, не съм решила още, а и нямам много време. Ти как би постъпил?

-Въпросът е ти какво искаш. Ако сегашният ти живот не те устройва...просто го зарежи.

-До сега всичко беше наред, особено преди френската фирма да ни купи, но в последните месеци съм влязла в един коловоз... не знам...не ми се иска да заминавам.

-Трябва хубаво да помислиш. А сега да разчистим, защото след малко ще дойде една пациентка, която е само на чай и плодове, а знаеш колко са свирепи гладните дебелани.

-Да, разбира се. И аз трябва да вървя по задачи.





16:50ч.

-И не ти каза да останеш!

Седим си с редакторката на женското списание- Л., за което пиша ( в последно време се сприятелихме) и си споделяме.

-Не съм го и искала. Даже ми помогна. Трябва да замина. Тук нищо повече не ме задържа.

-Поне ще можеш да продължиш да пишеш за нас.

-Да, добре че е интернет.- отговарям и си наливам втора чаша кафе.

-Мислех, че нещата между вас са по-сериозни, надявах се да се ожените.

-Моля?- повдигам вежди неверващо.- Ние не сме такива хора.

-Какви?

-Как какви! Старомодни, високоморални...в крайна сметка той е женкар, а аз не знам какво да правя с живота си . Време е нещата да се променят! Е, поне за мен. Искам да печеля много пари!

-Нима? Бях останала с впечатление, че не си материална.

-Да и никога не съм била амбициозна. Но в последните месеци разбрах, че трябва за известно време да се лиша от спокойствието и свободното си време, за да получа нещо повече от живота.

-И какъв е планът?

-Заминаваме в петък, довечера ще съобщя на мама и бъдещия й съпруг. Искам да стана диетолог, може би първата година ще трябва да се подготвя, учила съм много химия, биология и английски, но нещата се забравят. Особено като всеки ден трябва да общувам с разни кифли и „светски дами”. Като завърша може би ще се върна тук.

-И ще си конкуренция на твоя диетолог.- казва Л. и се усмихва.

-Не! Ще съм много по-добра от него! Ще го издухам направо!

-Харесваш ми, Поли!

-Хайде сега да обсъдим статията. Какво мислиш?



Вторник, 13:35ч.

Изкачвам се по тясното стълбище към кабинета на баща ми, защо ли асансьорът не работи.

-Здравей.- влизам с широка усмивка и се настанявам вътре.

-Казвай Поли, имам много работа.- отговаря ми той без да отмества поглед от монитора.- Знаеш ли кой ще е новото рекламно лице на хапчетата?

-Кой?

-Онази водеща, която от вчера започна новото си предаване.

-К.! Наистина ли?

-Да, вие се познавате, нали?

-Засичали сме се по партита. Но защо са избрали нея?

-Не знам, по-интересно е защо е приела.

-Да, тя е доста надута.- отвръщам нацупено.

-Ще трябва да се срещнеш с нея. Мисля, че й казах за утре.

-Но защо? Нали от рекламата трябва да се занимаят с нея! Вече не сме малката фирмичка с 10 служители на кръст.

-И те си имат работа, но първо трябва да й обясниш за какво става въпрос. Тя ще трябва да дава специални интервюта, а няма как да знае подробности за продукта. Трябва да е запозната.

-Нека да прочете листовката...ако може да чете!- казвам ядосано.

-Вече казах нещо! Сега ти сподели защо си тук? Предполагам не е по работа.

-Точно така. Исках да попита как сте с времето довечера. Може ли да дойда на вечеря?

-Миличка, нямаш ли кой да те нахрани?

-Хм, определено имам, но трябва да поговорим.

-Нали знаеш, че и втората ти майка живее вкъщи.

-Искам да й се извиня.

Това вече го кара да ме погледне.

-Поли? Добре ли си?

-Разбира се! Имаме много неща, за които трябва да говорим. Пък и признавам си, че сгреших. Бутикът й още не те е разорил.

-Дрехите доста се купуват.- отговаря гордо баща ми .- Май разбирам защо искаш да се сдобрим.

-Така ли?- питам ужасено.

-Нали майка ти заминава, а ти май свикна с нея.

-Ами...

-Разбирам те, но хайде да работим!

-Прав си. Е, довечера към 19 ч.?

-Ще те чакаме.



17:20ч.

Срещата ми с един собственик на аптека се отложи и отивам към апартамента на диетолога. Трябва да събера вещите си ( а те хич не са малко) и да прекарам малко време с него, ако си е вкъщи. Също и да му върна ключа.

-Хей.- посреща ме той по хавлия.

-Мислех, че си на работа.- казвам и го целувам.- Май съм се попреместила тук.

-Предполагам, че нещата ще ти трябват в Англия.

-Да и ще си ги събера още днес...или утре. Не се притеснявай.

-Кога заминаваш?

-В петък.Добре че имаше билети.

-Е, май имаш да уреждаш доста неща. Трябва ли ти помощ?

-Ти ми помагаш достатъчно.- усмихвам се тъжно.

-Как точно?

-Не ме дърпаш за крака, викайки „Полииии остани! Обичам те!”.

-Пак заповядай.

-Ще ми липсваш.- казвам тихо и сядам на дивана до него.

-И ти на мен. Но трябва да се развиваш, защото имаш доста потенциал.

[choparkopar]

19 ноември, събота 12:30ч.

Така, мисля че вече е време да разкажа за драматичните решения и промени, които направих. Е, не съвсем драматични, защото животът ми не е сапунен сериал, но все пак се реших да загърбя миналото.

След като майка ми се нанесе вкъщи аз почти се преместих при диетолога. Така де, (ама честно) колко момичета обичат майките си? И съответно през този период не можах да проследя възраждащата се любов между нея и бившия й съученик от гимназията. Явно освен CV-та и мотивационни писма,майка ми е използвала пощата си и за да изпраща любовни послания към Г., нейната първа любов. Неговата история е доста интересна. Да, той също е фризьор, но не е гей! С мама дори са работили в един салон след като са завършили училище, но когато тя се запознала с баща ми и с Г. се разделили, той напуснал работа. Изгубили си дирите, а през `89-та Г. решил да опита късмета си в Англия. Там бързо се издигнал и днес е личен коафьор на едни от най-богатите и известни. Е, със сигурност не фризира Кейт Мидълтън, но въпреки това печели доста пари. С майка ми се засякли в някакъв сайт за запознанства преди около месец и той решил да се прояви като принц, който ще я спаси от бедността и живота на моя диван. Веднага дошъл в България и й предложил да се оженят. Останалата част вече я разказах- реших и аз да се възползвам от богатството му и да се настаня в красивата къща в престижен лондонски квартал. Направо мечта!



сряда, 16:30ч.



-Как си Поли?- майка ми влиза в моята нова стая .

-Чудесно. Тъкмо гледах една обява за курс по холистичен начин на хранене- отговарям превъзбудено и й подавам лаптопа.

-По какво?

-Ами, не ми се обяснява сега, но въпросът е, че звучи много подходящо за привличане на клиенти в България.

-След 5-6 години може да не ти се иска да се върнеш там.

-Курсът е само 2 години, проблемът е, че започва през април. Но пък няма приемни изпити или нещо такова.

-Но, Поли, мислех, че като дойдем тук ще се стегнеш и ще учиш сериозно.

-Знаеш ли кой е най-важният урок, който съм научила до момента? Че най-лесно се печели, когато лъжеш хората. Когато се съгласих да дойда с теб, го направих не, за да стана книжен плъх, а заради английската диплома, която веднага ще ми спечели престижна работа в България независимо дали ме бива или не.

-Добре, ти си знаеш. Нямам право да те съдя. А и дойдох да ти кажа, че днес ще вечеряме навън и ще имаме гост.

-Кой ще идва?

-Племенникът на Г.

-Не знаех, че има племенник. Разкажи ми за него.

-Майка му, сестрата на Г., ме мразеше. Тя обаче е починала преди 20 години, била е самотна майка и Г. е решил да се погрижи за момчето. Сега, ако не се лъжа, е на 35 години и има успешен бизнес с ваксини. Много е интелигентен.

-Наистина си се омъжила за прекрасен човек!

-Затова си помисли какво точно искаш да учиш. Недей да пилееш парите и надеждите му.

-Спокойно, мамо! А този племенник има ли си приятелка?



20:05ч.



Очарована съм! Очаквах да дойде някакъв пълен загубеняк, който ще трябва да дундуркам и забавлявам цяла вечер, а всъщност си прекарвам чудесно. Племенникът- А. е много симпатичен мъж и има чудесно чувство за хумор.

-Всъщност не съм измислил някакво революционно лекарство, но подобрих едно съществуващо вече такова, попуализирах го и сега ваксините се продават в няколко европейски страни. Дори и в България!

-От кога живееш в Англия?- питам аз.

-Не може да се каже, че живея тук. Дойдох при вуйчо, за да уча, когато бях на 17. После доста пътувах, върнах се за няколко години в България...

-Поли също е в областта на лекарствата.- прекъсва го Г., което ми се струва странно.- Нали?

-Ъъъ, да бях търговски представител на хапчета за отслабване. Сега ми се иска да бъда диетолог.

-Бялата престилка е голямо изкушение.- казва А. и ми се усмихва, а краката ми се подкосяват.

-Знаеш ли,А.- обажда се майка ми- Поли ми казваше, че иска да опознае тукашния нощен живот, но няма с кой да отиде. Защо не излезете тази вечер?

-С удоволствие, стига тя да иска.

-Ще бъде чудесно.- отговарям и поглеждам гневно към майка ми. Изведнъж се взе за голямата работа, след като диамантеният пръстен се озова на ръката й.





22:30ч.

-Не съм подозирал, че вуйчо ми е такъв човек.- казва А., когато се настаняваме, вече сами, в един клуб и даваме поръчките си на сервитьорката.

-Какъв?

-Романтичен! Да действа толкова прибързано не е в негов стил.

-Мислиш, че той греши, нали?

-Не! Просто ми е странно.

-Ако си против този брак, аз те разбирам напълно.- казвам и отново го поглеждам в очите.

-Ти против ли си?

-Не, но знам какво е на твоето място. Сигурно много жени са опитали да прелъстят вуйчо ти, а до колкото разбрах той ти е като баща.

-Продължавам да не разбирам.- казва А. и ми се усмихва.

-Баща ми си намери втора жена, когато се разделиха с мама. Някаква касиерка в супермаркета. Той не разполага с толкова средства като Г., но за българските стандарти е заможен. До ден днешен мисля, че тя не го обича. Новото 20 е, че се е помислила за модна дизайнерка. Знаеш ли как се облича?- питам иронично и вадя телефона си, на който имам нейни снимки от откриването на бутика.

-Уау!

-И естествено баща ми плаща за бизнеса й. Така че, ако имаш същите притеснения по отношения на майка ми ще те разбера.

-Знаеш ли, Поли, мъжете са по- глупави от жените, а когато са и влюбени са пълни кретени, но Г. е голям човек и аз нямам намерение да му се меся. А и майка ти ми изглежда свясна.

-Така е.

-Добре, да сменим темата. Как се чувстваш в Англия?

-Много добре, имах нужда от малко почивка. Плюс това никой в България няма да ми липсва, така че бързо реших да замина с мама.

-Аз пък летя за София другата седмица. Ще ви погостувам малко, трябва да свърша някои неща тук.

-По работа ли ще пътуваш?

-Не, трябва да взема дъщеря ми, но изникнаха едни неуредени въпроси и ще трябва да остана тук.

-От къде да я вземеш?- да, знам, че трябваше да възкликна „Дъщеря!”, но ми се стори глупаво.

-От майка й, с нея сме разделени и доста рядко виждам малката.

-На колко е?- питам любезно.

-На 4... почти. Обещал съм й цял месец да не пътувам и на Коледа да сме заедно. Много ме обича.

-Това е чудесно! Знаеш ли, малко съм уморена. Искаш ли да си тръгваме?

-Радвам се, че го предложи! Капнал съм от умора.