КАК ДА НАВИЯ ТАТКО ЗА КУЧЕ..

[kaRamella]

Здравейте. Имам малък проблем. Много искам куче. На 16 съм, момиче и живея в апартамент с мама и татко. Майка ми е на 100% ЗА куче, но баща ми не иска .
Моля ви дайте ми съвет , как да накарам татко да ми разреши да си взема кученце

[mischelle248]

Амии, първо разбери защо не иска и тогава ще говорим Убеди го, че ще се грижиш за кучето сама и ще го разхождаш и че ще помагаш за гледането с част от джобните кажи, че ще си вземеш малка порода куче, че няма да му се пречка, и може да се съгласи Но ако има алергия или фобия от кучета, тогава не повдигай въпроса повече И аз съм на 16 и искам от наш'те да ми вземат куче, но никога няма да се съгласят да ми вземат... Дано при теб е по-различно Успех! Пиши после какво е станало

[Rikity]

при мен е обратното тати дава мама не

[malkasladka]

Едно куче, в зависимост от това как го гледаш, си има своите разходи, отговорности и грижи. Може би на баща ти не му се дават пари за куче? Ако е така може да си вземете бездомно, поне ще знаете, че сте спасили живот. Може би пък не е сигурен в това дали желанието ти за куче няма да се изпари на 2та седмица от както го имаш и ще спреш да се грижиш за него??? Ами тук мога само да ти каже и ти самата да се замислиш много сериозно каква отговорност ще трябва да поемеш, помисли си дали имаш времето за едно куче, ако си сигурна се опитай да му го докажеш.
Например моите кучета се хранят по часове, меню и т.н. , разходки, тренировки, също така се хранят с храна от най-висок клас, но просто няма начин, всичко това е както вече казах време, пари и изключителна отговорност. Моля те само, ако баща ти се съгласи, да се информираш добре преди да си вземеш куче и в никакъв случай не го взимай от зоомагазин или просто някаква обява в интернет, ако разбира се искаш породисто куче такова куче се купува само и единствено от легитимен развъдник, ако пък си решила да направиш добро-на улицата има много страдащи! Късмет, ако нещо по специално те интересува, пиши ЛС!

[xoxi]

Аз моята котка я взех без да питам или да казвам предварително.
В началото беше много напечено положението, но сега нашите я обичат сякаш е част от семейството. Да не говорим, че баща ми, който беше против, сега й обръща повече внимание, отколкото на мен.

[loca10]

оофф аз майка ми я навивах 6 години за куче....

[Milly4]

За рождения ти ден дай пари на твои приятелки и им кажи да ти вземат, но не казвай на баща ти той като види кученцето ще се смили над него и няма да го изхвърли.

[TheNewReligion]

Ако имаше универсална рецепта, досега у нас да е станало кучкарник.
Има вариант в студена, дъждовна вечер да се прибереш с малко кученце в ръце и насълзени очи от мъка, че то си няма дом. При мен подейства с котенце.
Като подарък за рожден ден...не е много удачна идея. Не е сигурно, че баща ти ще се смили. Бях свидетелка как майка на рожденичка врещеше от ужас при вида на хамстера-подарък и незабавно искаше да го върнат обратно в магазина. Баща ти може и да не врещи, ама няма да му е кеф да го поставяш пред свършен факт. Татковците, които си променят мнението при вида на сладкото създание и милите личица на децата, са мит. Съществуват само в "Бетовен 1, 2, 3..".
По-добре разбери защо толкова не иска куче и се постарай с убеждаването. Не обещавай, че ще го разхождаш само ти, че ще го храниш и поиш само ти, че ще му плащаш ваксините, консервите, каишките, играчките, изпоядените столове и скъсаните тапицерии със собствените си джобни и такива неща. Всички са с ясното съзнание, че тая работа няма да стане и ще се наложи вашите да поемат всички разходи.
Да не говорим, че има голяма вероятност т'ва просто да ти е станало фикс идея и да не съзнаваш за момента, че кучето е живо създание, което се нуждае от любов и истински грижи. Да не стане накрая така, че да се чудиш в коя градинка да го зарежеш и в кой сайт да го обявиш за подаряване.
Може и да успееш да убедиш башата ти, но ако не осъзнаваш отговорността, която поемаш за възпитанието (ако си гледала "Говорещият с кучета", знаеш за какво ти говоря и живота му, по-добре се откажи.
И все пак: ако се получи, по-добре си осинови кученце, а не го купувай. Едно, че често пъти ги дават болни от магазина и ще страдаш, ако се случи най-лошото, ами и безплатно ще спасиш живот.

[lemonademouth123]

Ох, и на мене ми е гадно, щото искам котенце,80% сигурно ще имам, но 20% са си доста.. Дано се съгласят

[JustaLittleKid]

И при нас беше нещо подобно.
Със сестра ми много искахме кученце, мама беше съгласна, а баща ми по принцип не харесва животните.
Но незнайно как мама просто заяви, че ще имаме куче и той, горкият, ще, не ще... се съгласи.
А сега много му се радва, сякаш е част от семейството.
Само ме дразни, че пред други хора се държи сякаш не може да понася Чочи, а вкъщи само го гали и го прегръща.
Успех!

[insane7]

Братовчед ми и той беше в същата ситуация. Накрая му писнало и донесе едно кученце и все залъгваше леля 'Само за няколко дни е при нас', 'Айде още малко да остане, седмица, две' и така кучето си порасна и леля се привърза към него. Братовчеда доволен, леля не толкова, но се свиква.

[gummybear]

кажи, че ще се грижеш за него ,ще го разхождаш и т.н .. кажи ,че искаш за РД :P

[ccdesigns]

Кажи му, че двете кучки в къщата си искат партньорче.

[SurfSky]

при мен е обратното тати дава мама не

еми разменете си родителите,така поне в едното семейство и 2мата родителя ще бъдат за

[westiebubble]

При мен беше обсолютно същата ситуация с тази разлика, че преди 3 години кучето ни почина на 16 години (аз бях на 13). Татко го беше гледал от бебе и беше привързан до болка. Кучето беше по-интелигентно от половината население на България, но...естествен цикъл на живота. Та в последните му месеци (най-тежките) аз се грижех за кучето, което включваше извеждане по 7-8 пъти на ден на ръце, триене из цялата къща, хранене от ръка. С това до някаква степен доказах, че съм отговорна и че се справям с трудностите. Точно заради това през февруари тази година уж плахо попитах тате дали може пак да си вземем куче (като бях на 100 % убедена, че проблем няма да има) ииии...чук. Тате почна да вика, да се тръшка, запъна се стабилно, изход няма. Аз как ли не го молих, убеждавах, плаках, тръшках се и аз, но не-нищо нищо нищо. Развиваше ми теории, че кучето щяло да страда, че ще стои само по 4-5 часа на ден, после дойде елемента на непреживяната мъка от старото ни куче, после беше "Не, много ще се привържем и като отидеш студентка кучето ще си умре от мъка". Най-накрая като спасителна сламка беше "Безотговорна си, не си готова за подобно задължение". И така един обяд у баба и дядо всичките роднини се застъпиха за мен, защото са страшни кучкари и татко вдигна ръце с условието, че няма да го занимавам. Така сега от 2 седмици имам кученце, в което татко е безгранично влюбен. Разбира се, бях си събрала пари и досега стотинка не съм поискала нито на мама, нито на татко и за в бъдеще възнамерявам да е така. Също така изцяло аз се грижа за нея и не занимавам никой друг. Важно е да докажеш, че си отговорна, да избереш малка достъпна порода, по възможност да разполагаш със свои собствени финансии и ако баща ти обича животни ще склони : )))

[Vladel]

Баща мииииииииииииииииииии ао не ми дадеш пари за куче отивам да събирам на магистралата!!!

[Uncontrollable]

Преди 1 година си бях взел едно куче и баща ми вика: Бахти сладкото, ела да те погаля, за нищо на света няма да те пусна, и кучето скочи на спалнята и се изсра и после го гледах как летеше до съседния двор ся съм с папагали от 3 години.

[SmilezZz]

Помоли майка ти да ти помогне да го убедите да ти купи куче. А всъщност: Защо не иска ? . Или просто поговори с него.
А ,да. А ти сигурна ли си,че ще можеш да поемеш такава сериозна отговорност ? Кучето си има доста "нужди" (да го наречем). Ако е така - просто убеди и баща си в това.

[Queenie]

При мен нашите са съгласни , но съседката ..

[martin97]

оофф аз майка ми я навивах 6 години за куче....

нави ли я?

[martin97]

При мен нашите са съгласни , но съседката ..

Какво ти пука за нея?

[pressiana]

При нас тати нави мама и взехме. Даже не съм им мрънкала.
И ето, днес стават 2 години откакто имам куче.

[Djenka]

Ние със сестра ми го навивахме коолко време, тъкмо се бяхме спряли, и той каза да потърсим обяви.. и се сдобихме с псе!! Жалко само, че я взехме от зоомагазин.. Но, слава Богу, засега си е здравичка

Успех с навиването

[RainbowGirl]

Много исках куче, ама наще все казваха, че няма да имам време за него и че няма да се грижа за него. Обаче няколко години им мрънках, че ще се грижа сама за него, и те накрая ми поставиха условие, че ако влезна в някоя хубава езикова гимназия след 7 клас, ще ми вземат кученце. И ето, че влезнах в немската и след месец ще си вземем йорки, защото още не е достатъчно пораснало. Иии.. хепи енд.

А за теб.. пробвай да донесеш във вас кученце.. без да казваш. Обаче не знам каква ще е реакцията на родителите ти. Но.. трябва много да помислиш дали наистина ще имаш възможност да се грижиш за кучето, защото то все пак е живо същество, което си има нужди.. и все пак не може да говори, за да каже какво иска. И не си взимай куче от зоомагазин.. почти винаги животните взети от там се оказват болни!!!

[Queenie]

При мен нашите са съгласни , но съседката ..

Какво ти пука за нея?

Ами ние сме в къща , в смисъл общ двор имаме и тая не иска да лае куче над главата , защото иска спокойствие . И нали вече имало некви оплаквания , и ако си вземем на 100% , че се оплаче.