Кръв

**Lexynnka** · 07-13-2011, 23:04

В една прекрасна лунна нощ,
безсънна като всички други,
аз гледах още кървавия нож
и мислех дали наш'те да събудя.

Огледах се - цял в кръв ми беше пода,
леглото също, дрехите, стените,
но да изчистя всичко аз не мога -
твърде много бяха там щетите.

Изпуснах ножа, свлякох се и седнах,
подпрях се на стената омърсена,
изплаших се, ръцете си погледнах,
установих, че аз съм променена.

Но как, кога, какво е променило
пространството, в което се намирах?
Май нещо важно беше се стопило -
усмихнах се, разбрах го, аз умирах.

В ръката лява стисках силно нещо,
а то се бавно отпуска и свива,
първоначално пареше горещо,
но после почна бързо да изстива.

Замислих се какво бях причинила
на себе си, на него и на всички,
но първо греховете бях простила
и слушала в хор пеещите птички.

Замислих се аз как преди живеех
и радост във живота си откривах,
на слънцето се радвах и се смеех,
щастлива бях... Сега сама умирах.

Усещах как стабилно омалявам
и силите напускат ме последни,
и сетен дъх поемам и оставям
тук само вик, кръв, сянка и надежди.

Прости ми, мили, шепна аз без думи,
прости, не ме съди и не забравяй,
ти сам живота и душата ми погуби,
но моля те, вратата не затваряй.

Усещах болка, стенех, но не чувах,
опитвах се ръката си да вдигна,
но няма смисъл, аз вече пътувах
към мястото, което ме въздигна.

Издъхнах аз, очите си затворих,
понесох се в мъгла на вдъхновение,
усетих как на Бога отговорих
"Това беше възход, а не падение!"

Видях се отстрани, видях трупа си,
кръвта навсякъде и свитите ръце,
там все още изливаше кръвта си
изтръгнато от тялото сърце...

Бях нещо в не мн добро настроение, та... да. Критикувайте смело