Губили ли сте роднина?

**cunt** · 04-11-2011, 13:21

Губили ли сте роднина? Близък човек? Приятел?
Как сте преживяли смъртта му?

**VaMpiRKaTaaa** · 04-11-2011, 14:20

Губила съм първи братовчед,който беше само на 18,просто се иска МНОГО време,търпение и страшно силна психика,зада не попаднеш в депресия.

**Greennight** · 04-11-2011, 14:34

Преживял съм 2 прабаби,2 прадядовци и дядо ми...За прабабите не тъгувах,чак толкова,но за дядо ми много трудно го преживях...

**mynichka** · 04-11-2011, 17:00

Губила съм да, все още ми е трудно и не мисля, че съм го преживяла- но времето лекува малко или много.

**Colouring** · 04-11-2011, 17:04

Нямам останали баба и дядо.Преди няколко месеца баба ми почина.Преживях го много тежко,тъй като тя ме беше отгледала,така да се каже.Като малка не съм била на детска градина,защото тя ме е гледала всеки божи ден.Как можеш да не страдаш,когато такъв човек си отиде?
Освен тях съм губила и братовчедка.За съжаление,това е още по-трагично.Не казвам,че загубата на баба и дядо не са лошо нещо,но да видиш човек,който си отива тоолкова млад..това е ужасяващо.Да си имал мечти до вчера,да си мислил за бъдещето си и на следващия ден да не си на този свят.. и то не по твоя грешка,а по грешка на един идиот(колкото и остро да звучи).Мога още много да говоря,но предполагам не му е времето.

**Biskfitka** · 04-11-2011, 17:49

Еми да....имала съм дядо (всъщност аз не...баща е на майка ми и е починал,когато тя е била на 14-15..) една прабаба почина преди 10-11 години,след това дъщеря й (не баба ми,а сестра й) .Преди няколко години и братовчедка (беше бебе),след това вуйчо ми(преди 3г.),а преди 1 друга моя прабаба.То има и още,но тия са ми доста по-близки.
С времето минава,но все още най-много ми е гадно за вуйчо

**kokosety** · 04-11-2011, 18:36

Еми , да баща ми , който не познавам , но всъщност и не искам. Прабаба ми, която почина 2 седмици преди да стане на 100. Тя ме е отлгедала научила ме е да чета, беше ми мн тежко. И един, който попринцип е на леля ми баща , но понеже леля и мама не са от един той не ми се пада никакъв, но съм кръстена не него не знам при него бях по-малка и не беше тоолкова тежко...

**Nakadah** · 04-11-2011, 20:03

Преглътваш го и продължаваш на преде!

**buzzzz** · 04-11-2011, 20:30

Дядо ми почина преди 8 месеца, имам и други близки, които вече не са на този свят, но най-много ми беше гадно за дядо. Но постепенно времето лекува. Просто трябва да приемем, че смъртта е неизбежна.

**Dannue** · 04-12-2011, 13:07

прадядо ми, но не го помня добре, за това и тъгата ми не е силна .. само когато баба ми разказва за него, тогава ми става гадно ..

**wasch0** · 04-12-2011, 17:59

дядо ми Васил - преди 3 дена направи 5 години

и прадядо ми - декември месец ще станат три години

преди месец и един ден загубих адски добър приятел, може да се нарече бифшо гадже ...

Но животът продължава..Не можем да направим нищо.

**billytalent** · 04-13-2011, 15:36

Скоро загубих дядо си. Честно казано още не съм го преживяла, бяхме изключително близки и не мога да свикна с мисълта, че няма да го видя повече.

**iiordanova** · 04-14-2011, 10:01

Първоначално написано от billytalent

Скоро загубих дядо си. Честно казано още не съм го преживяла, бяхме изключително близки и не мога да свикна с мисълта, че няма да го видя повече.

При мен е същото. Много ми липсва!

**bloodyF** · 04-14-2011, 17:22

3 прабаби засега..едната почина преди няколко дни дори..

а с едната бях близка, доста се е грижила за мен..най-добрата баба си ми беше..да почива в мир..

**BlackEyedPeas** · 04-15-2011, 04:44

Изгубих един от най-важните хора пред 7 години - Баба ми. Тя се грижише за мен, никога няма да я забравя как идваше да ме взима. Може да се каже, че тя ме е отгледала.

Преди 5 месеца баща ми почина...

**SisiStrange** · 04-15-2011, 08:32

Да. Много е трудно и дълго време сънувах кошмари. Много обичах човека и смъртта му ме потресе. Преживях го чрез писане - едно от хобитата ми. Съчиняването на истории и попадането, макар и за кратко, в друг мой си свят, ми помогна много.

**fUcKsMiLe** · 04-15-2011, 11:03

Да, двама дядовци. С единият бяхме супер близки, но болестите не прощават..

**Monnie** · 04-15-2011, 16:32

Ами едните ми баба и дядо са починали млади, още преди да се родя.. А другият ми дядо - още докато съм била бебе.. А сега ми остана само една едничка баба..

**ch0c0late44** · 04-15-2011, 17:01

Един дядо (по бащина линия) - не го познавам,починал когато тате е бил бебе.
Две прабаби и един прадядо - за тях не ми е толкова мъчно,някой не ги помня много

За щастие няма други..

**dreamwalker** · 04-16-2011, 11:59

Първоначално написано от Monnie

Ами едните ми баба и дядо са починали млади, още преди да се родя.. А другият ми дядо - още докато съм била бебе.. А сега ми остана само една едничка баба..

+

**iLovePussyJuice** · 04-16-2011, 14:56

да. роднина и приятел (твърде млад)
кофти се преживява...

**smoker4e7o** · 04-16-2011, 15:00

Губила съм много добър приятел. Тогава и двамата бяхме на 13.

**Evie** · 04-17-2011, 10:41

На 7 години загубих дядо си, с който прекарвах много време и много обичах. Предполагам, че понеже бях малка и не разбирах съвсем какво става ми беше по-лесно да го преживея. Сега, когато съм по-голяма ми е мъчно, че не съм успяла да го опозная по-добре като характер, защото знам, че е бил много добър човек

**3motion** · 04-18-2011, 09:41

Двете ми пра-баби. Бях на 9 и на 10 съответно. И те двете са ме възпитавали. Много ми липсват, да не говорим принципно за шока, който изживяваме, когато някой супер близък си отиде. Само времето лекува.

**UniCoWN** · 04-20-2011, 14:43

Да, преди ~7 години почина дядо ми, ~5 г. - прабаба ми, и 3~ - баба ми; всичките по бащина линия. тежко ми беше, макар че не бях ного близка с тях.

Тема: Губили ли сте роднина?

Контрол над темата

Търси тема

Изглед

Губили ли сте роднина?

Правила за публикуване