Съгласна съм с всичко. Определено се познаваме много добре. Заедно сме от повече от 2 години, но се познаваме от 3, като преди време пак ходихме за малко. Преминали сме през страшно много неща, даже като се замисля, се радвам, че сме ги преживели, защото както казвате - това заздравява връзката. Преди доста време той даже ми беше казвал, че една малка част от него се радва, когато се караме, защото после ни е много по-хубаво заедно. Докато бяхме на училище и се случваше да не се виждаме по няколко дена, защото сме заети ( а поначало всяка свободна минута сме заедно ). И тогава си спомням как като се виждахме след няколко дена и ни беше толкова хубаво заедно, все едно току-що сме се събрали. Но сега като се замисля това няма да е същото сега, защото ако сега си дадем "почивка", докато не са ни много добри отношенията, може и да стане по-зле.
И да, при нас почти никога няма сериозна причина за каране. Винаги са някакви абсолютни глупости и после като се замисля и ми става тъпо, че сме се скарали за това. Самообладание и повече компромиси трябва да има. Въпреки че прекалено много компромиси също не е добра идея - така другия свиква, че това, което прави или казва е нещо нормално и продължава по същия начин. Повече разговори, старание да не дразниш другия и много любов.
Благодаря на всички за мненията. Само от това, което чета и пиша тук, ми става по-добре!