Караници и страсти

[anonymous708973]

Ние сме заедно от година и 8 месеца и сме в абсолютно същата ситуация... Сега от няколко дни има момент на затишие, дано да продължи така

По-добре е отколкото да не се чувате и виждате.

[Lorein]

Във всяка сериозна връзка има такива моменти. Важното е дали отношенията ще се запазят след тази 'буря' или тя ще изкорени и разруши всичко. Ако връзката е достатъчно силна, няма да има проблем.
Според мен не става въпрос за омръзване, нито пък решението е да се разреждат срещите и т.н.
Прочетох, че имате сериозни планове за бъдещето, които предполагам включват и съвместно съжителство. Ако живеете заедно и настъпи отново такъв период, какво ще правите? Единият си стяга багажа и си отива, докато работите не се успокоят?! Това няма да е решение.
Не знам как е за другите, но за мен караниците са хубаво нещо. Когато се карам с приятелят ми, разбирам едни такива дребни неща за него, които няма как да разбера по друг начин. След всяка караница и двамата чувстваме, че сме опознали още една малка част от другия.
Вярно, че е имало моменти, в които ми се е искало да тегля чертата на всичко, но не съм го правила. Той ми е казвал, че в такива моменти и той е искал отношенията ни да прекъснат. Както прочетох, ти си написала, въпреки караниците, не си представяте живота един без друг. Така сме и ние, за това сме се измъквали от тези периоди без последици и още по-сигурни във връзката си. Знаем, че има още много изпитания пред нас, но това не ни притеснява.

Вие щом се обичате, няма нужда да се притеснявате от нищо.
Вярно, че сега са много главоболия, но след това ще видите, че всичко си е струвало.
При нас няма конкретна причина за тези караници, идват и си отиват като шарка. А след това тялото вече имам изграден имунитет.
Съжалявам, че стана толкова дълго. Просто искам да те уверя, че всичко ще се оправи.

Благодаря за успокоението. Както си бяхме казали, че ще разредим срещите, така още същата вечер се видяхме и всичко беше наред. Знам, че ако го минем този период, всичко ще бъде наред. Да, плановете ни включват съвместно съжителство и съм сигурна, че и тогава отначало ще имаме проблеми, защото когато една двойка заживее заедно, винаги изникват такива. Все пак ще разберем и нови работи един за друг. Но това е в малко по-далечен план. Мисля, че просто трябва да се запазва самообладание при тези караници, за да може да не се казват или правят работи, които не искаме или не мислим.
Между другото не знам дали изобщо е вярно, но който е гледал филма Сексът и градът 2 - там Кари говореше за проблемите около втората година от сватбата. Просто като се загледам повечето двойки започват по-сериозните караници и проблеми след като мине 1 година, т.е. между 1та и 2рата година от връзката. Ха дано всичко да се оправи след това.

[JustAngel]

Аз също не мисля,че раздялата или по-малкото срещи са решение.Ние с приятеля ми още нямахме годинка заедно,когато се преместих да уча и живея в друг град.Виждахме се 1-2 пъти в месеца за няколко дни.Това си е доста рядко,но пак се караме като сбъркани Е,поне доказахме,че връзката ни е силна и здрава,и че се обичаме въпреки разстоянието.Сега,лятото,с� �е като сиамски близнаци,абсолютно неразделни и пак се караме От всичките неща,които съм преживяла,мога да ти кажа,че едно от най-важните е да не говорите или правите неща,за които после ще съжалявате.Човек в яростта си може да оплеска всичко.Като се замисля,разбирам,че точно караниците ни правят още по-близки от преди.Точно те ни помагат да изградим по-добре връзката си и колкото и да са ни досадни,трябва да преминем през тях,за да се заздравят отношенията ни още повече.Понякога като тръгнем да се караме с приятеля ми,той казва,че вече би трябвало да сме надживели повечето караници,защото и двамата знаем,че не си заслужават и че няма да се разделим заради тях.Един последен съвет,за който се сетих.Доказано е,че прегръдките заздравяват една връзка.Затова е добре още в началото на една караница да се гушнете и да останете в прегръдките на другия няколко минути.Поне аз после се чувствам много по-спокойна и понякога готова да забравя за спора.Надявам се нещата между вас да се оправят.Пиши ни тук,когато ти хрумне някое съветче,което би ни било от полза

[flowerlina]

Ние сме от около 2 години заедно и зимата минахме през този период, да беше изключително трудно, но сега виждам, че не е имало сериозна причина да се караме толкова. Просто това е неизменна част от една връзка и отминава. Разреждането на срещите не е решение според мен. Проблемът е в начина на мислене и на двама ви и това как по отделно приемате ситуацията. За 2 години се познавате достатъчно, за да знаете какво дразни другия. Аз мога да предвидя на ~98% как ще реагира приятелят ми на нещо. Просто не е толкова трудно да се стараете да избягвате нещата, които ви дразнят. Успех

[Lorein]

Съгласна съм с всичко. Определено се познаваме много добре. Заедно сме от повече от 2 години, но се познаваме от 3, като преди време пак ходихме за малко. Преминали сме през страшно много неща, даже като се замисля, се радвам, че сме ги преживели, защото както казвате - това заздравява връзката. Преди доста време той даже ми беше казвал, че една малка част от него се радва, когато се караме, защото после ни е много по-хубаво заедно. Докато бяхме на училище и се случваше да не се виждаме по няколко дена, защото сме заети ( а поначало всяка свободна минута сме заедно ). И тогава си спомням как като се виждахме след няколко дена и ни беше толкова хубаво заедно, все едно току-що сме се събрали. Но сега като се замисля това няма да е същото сега, защото ако сега си дадем "почивка", докато не са ни много добри отношенията, може и да стане по-зле.
И да, при нас почти никога няма сериозна причина за каране. Винаги са някакви абсолютни глупости и после като се замисля и ми става тъпо, че сме се скарали за това. Самообладание и повече компромиси трябва да има. Въпреки че прекалено много компромиси също не е добра идея - така другия свиква, че това, което прави или казва е нещо нормално и продължава по същия начин. Повече разговори, старание да не дразниш другия и много любов.
Благодаря на всички за мненията. Само от това, което чета и пиша тук, ми става по-добре!

[flowerlina]

Опитайте се да си припомните, кое ви е впечатлило у другия и ви е накарало да се влюбите, а не да си мислите за отрицателните черти, които изпъкват при караниците. Не знам какъв друг съвет да ти дам. Вярвам, че този период ще отмине.

[dontcare]

И при нас имаше такъв период,но май в по-лек вариант.Просто за каквато и глупост да се сдърпаме,осъзнавам,че е глупост.Прегръщам го,целувам го,поплаквам си там квото имам да си изплача и му казвам,че го обичам.Докато се караме просто осъзнавам,че ако евентуално се разделим ще ми бъде много по-тежко и не искам да го загубя и него,и това,което имаме.

[JustAngel]

Искам да подкрепя мнението на flowerlina и да кажа,че аз също познавам много добре гаджето си и точно това е една от причините за караниците.И двамата знаем слабите си места,знаем недостатъците на другия и какъв ефект биха могли да имат думите и действията ни.Друга важна точка е,че и двамата споделяме всчико по между си,което ни прави още по-близки и уязвими.Уязвими,защото се разкриваме напълно пред другия и по този начин излизат наяве както плюсовете,така и минусите.Защо например не се караме толкова с приятелите си?Защото вече сме допуснали един единствен човек в сърцето си.

[Lorein]

Много хубаво казано.
Така е, аз нямам друг по-близък човек от него. Той ми е всичко и именно затова ми пука толкова много, дори и за дребните работи... Но не трябва да се отдаваме на дребните емоции, за да не загубим това, което имаме.

[marin4itu]

Сетих се още нещо да напиша аз

Недейте да си разреждате срещите, защото е по-трудно. С моя не сме се виждали вече от седмица, което за нас е много, въпреки че сме от различни градове. Но аз сега карам шофьорски курс и карам всеки ден, за да мога да свърша по-бързо, за да отида да живея при момчето ми, а той ходи всеки ден на работа с един почивен ден в седмицата, в който няма как да пътува, за да може края на август, когато аз се преместя да почива повече дни един след друг. И в момента си липсваме, той се нерви на работа и сме едни раздразнителни и ми идва за зарежа всичко и да отида при него поне за една вечер, но после като знам, че тези 2 дена могат да ми отложат преместването, се спирам..

Малко дълго стана, но мисълта ми беше, когато имате възможност, виждайте се, защото ако не се виждате това си е някакво допълнително напрежение..

[Lorein]

Ами да, това с разреждането на срещите отпадна. Смисъл мислехме си да го направим, но още същата вечер се видяхме, вчера пак, днес пак ще се виждаме и така. Мисля обаче, че няма да стане всичко от раз, ще ни трябва време да се стабилизираме.
Колкото до вас - изтрайте още малко, за да може после да ви е по-хубаво. Ако и двамата имате камери, може да пробвате някой друг разговор по тях.

[marin4itu]

.. Ами нямаме камери, ама се справяме за сега, защото знаем, че остава още малко и да се спре с пътуването, ама това малко най-трудно се дочаква..

Мимка, искам да се запознаем с тебе на живо, честно ти казвам! Съгласна ли си?

[anonymous708973]

Малко дълго стана, но мисълта ми беше, когато имате възможност, виждайте се, защото ако не се виждате това си е някакво допълнително напрежение..

Тъпото е, че като се видим, не си говорим въобще за проблемите, а иначе се ядем с парцалите. Като днес...

[tonito97]

Ако казваш,че се карате за дреболии,мисля,че ако се обичате наистина много,може би след известно време ще спрете да обръщате внимание.Има и такава възможност - да не успеете. Ако наистина ти е омръзнало от всичките тези караници може би не бива да сте заедно повече.Може би е най-добре да изчакаш още малко и ще разбереш как да постъпиш

[marin4itu]

Пантерке, как така? По телефона ли се изяждате?

[Lorein]

.. Ами нямаме камери, ама се справяме за сега, защото знаем, че остава още малко и да се спре с пътуването, ама това малко най-трудно се дочаква..

Мимка, искам да се запознаем с тебе на живо, честно ти казвам! Съгласна ли си?

Съгласна съм, ще ми е интересно да се запознаем на живо.

Иначе по темата - няколко дена нещата бяха добре и вчера пак... Не знам какво да правя, всичко пак се повтаря, а знам, че ако се разделим - ще съжаляваме ( както стана преди 1-2 седмици за няколко часа ). Може би пък трябва да пробваме да не се виждаме 1-2-3 дена, защото иначе всеки ден сме заедно. Трябва да се поуспокоим и както някой беше казал по-горе - после като се видим няма да ни е до караници, надявам се... Че и след 1-2 седмици той ще идва с мен и нашите на почивка, не може и пред тях да се караме така, трябва да се научим и двамата на повече самоконтрол.

[anonymous708973]

Пантерке, как така? По телефона ли се изяждате?

Последният път беше с смс-и.

[Lorein]

Пантерке, как така? По телефона ли се изяждате?

Последният път беше с смс-и.

И ние сме се карали и с смс-и, и по скайп, и по телефона. Зависи в каква ситуация сме.

[marin4itu]

И ние се караме повече по телефона, някак си на живо не сме така. Но по телефона като говорим нито можем да се гушнем и да се успокоим, нито нищо... Но като се видим определено си ценим всеки миг заедно, защото така сме от началото, разстояние какво да правиш..

Връзките са компромиси, няма как..

[Lorein]

И ние се караме повече по телефона, някак си на живо не сме така. Но по телефона като говорим нито можем да се гушнем и да се успокоим, нито нищо... Но като се видим определено си ценим всеки миг заедно, защото така сме от началото, разстояние какво да правиш..

Връзките са компромиси, няма как..

Нормално е при вас да е така. Вие наистина сте се научили да цените времето заедно, заради разстоянието, което ви дели. А при нас е така, че си знаем, че по всяко време може да си тръгнем и после бързо и лесно може да се видим пак...

[BumpyRide]

Може да си тръгнете по всяко време...но това няма да оправи нищо - от опит го казвам.. И ние с моето момче имаме периоди, когато се караме до отчаяние!! Просто .. Но пък се обичаме..наистина се обичаме и правим планове за съвместното ни бъдеще.. Дано да е все така.. Караниците са нож с две остриета.. до един момент си мислите, че заздравяват връзката ви, щом ги преодолеете, но може да дойде такъв, в който чашата за един от двама ви да прелее и всичко, колкото и хубаво да е било, да свърши.. Нашите караници вече са по-рядко, защото и двамата се учим от грешките си.. Аз лично не смятам, че ако започнат чести караници това непременно означава, че връзката се е изчерпала. Връзката няма да се изчерпи дотогава, докато двама души се обичат и залагат много неща един на друг. А по постовете ти разбирам, че се обичате.. щом е така заедно винаги може да намерите изход. Разчитайте на това истинско и красиво нещо, което ви свързва - любовта ви.

[malkasladkaku4ka]

и аз съм в същата ситуация . опитай се поне ти да предотвратяваш постъпките с които разпалваш скандала ??

[dami666]

Хаха,колко познато..И ние с приятеля ми сега се караме постоянно,защото е далече и това мен много ме изнервя и буквално сме водили един и същи спор поне 10 пъти Няма да е лошо да се опитате да намерите първопричината за тези караници за дреболии и какво всъщност ви пречи на връзката..

[lugera]

Lorein пробвай известно време дори да те дразни ти да си мила да си мила и ако продалжи той а не някои друг да ти прави дните черни или незнам точно как е тогава няма да се спре. Но минимум един месец си траеш даржиш се добре и ако тои не се кротне Може да си дадете кратка почивка защото чак когато изгубиш нещо го отценяваш и тои и ти ще го направите

[Lorein]

BumpyRide, и аз знам, че от тръгването нищо не се печели. Но понякога толкова много се ядосвам или просто ми писва да се караме и да си повтаряме едни и същи реплики, че просто си хващам нещата и си тръгвам... Да, обичаме се, именно заради това не мисля, че тази връзка е изчерпана. Просто сме в някакъв такъв период, че не знам как и кога ще излезем от него... Искрено се надявам да е скоро.

malkasladkaku4ka, опитвам се... Обяснявам каквото имам спокойно, на него му става тъпо, после нещата се преобръщат и пак се караме.

dami666, и ние сме водили едни и същи спорове по няколко пъти. Затова понякога просто му казвам, че не ми се говори повече, защото няма смисъл да си повтаряме споровете. Щом 1, 2, 3 пъти не сме успели да се разберем, няма и да го направим след още толкова пъти. Колкото за първопричината - няколко човека от форума вече го предложиха, но идея си нямам откъде идва всичко това. Може би защото дълго време нямахме никакви караници, никакви спорове ( говоря в началото на връзката ) и всичко, което ни е дразнело и т.н. сме го запазвали за себе си, за да не се караме. Явно в един момент ни е писнало да си траем и веднъж като се отвори вратичката, трудно се затваря, както някои хора казват. Не знам дали е това, но е единственото нещо, с което си го обяснявам.

lugera, това с милото държание ми мина през главата. Даже единия път съвсем на скоро се опитах всичко да стане спокойно, но някои негови реплики просто ме провокират и не мога да си замълча. За почивката не знам... Много пъти сме си казвали айде почивка, да се поуспокоим, ала-бала, но още на следващия ден се виждаме...