Ми имам по-различни разбирания за талант. Имам приятел, които се е отдал на това да разбива тия митове и да изучава как хората усвояват информация и умения. В сферата на езиците де. Отделно на мен ми е интересна психологията, защото планирам да се занимавам с изкуствен интелект и затова се мъча и аз да нищя тези неща.

Ако приемем, че таланта ни е умението да вършим нещо по-добре от другите, без да сме се занимавали с това, гаранция ли е, че по-бързо ще надградим?

Един пример със Christian Sommer, треньор на олимпийския отбор по гимнастика в Щатите. Обяснява как на млада възраст е имал огромен потенциал - още като е влязъл в залата е имал по-високи резултати от много от атлетите там. Те си били обикновени деца, които с бавни стъпки се развивали. Дали му на него същата програма, която и другите следвали, и при него не проработила. Наложило му се с години теория и практика да разнищи нещата до основите, за да намери отговорите и правилният начин на трениране. Търсейки го, той не само го открива, но и разбира, че всеки има шанс да постигне резултати по него. В книгата си той споменава, че много от възпитаниците му са талантливи. Имал е и достатъчно "безнадеждни" (в очите на останалите) деца, които с времето и с много усилия са постигали резултатите на талантливите.


Имам много познати, на които им се смеех първоначално, че не стават за нищо. Всъщност всички им се смеехме и сега са много, много добри в това, което правят и се струпват хора около тях да им ръкопляскат. Номер 1 бийтбоксър в страната, национални състезатели и европейски шампиони излезли от залата по таекуондо в която тренирах, брейкари с които сме си пили бирата и са в топ crew-тата на Балканите, познати които станаха манекенки на големи фирми, познати с които израснах и сме играли на жуменка, а сега се снимат в местни продукции. Всеки един от тях не е спирал да си преследва мечтите - не само вяра, а постоянни усилия. С години прекарват половината си ден правейки това, което е главен приоритет в живота им. Интересно ми е след 5 години къде ще са. Дано все още се поздравяваме.



Животът ни учи. Днес може да си лигльо и да си представяш, как ще си принцеса или рицар на бял кон. Не знаеш какво ще ти бъде поднесено и дали няма да те промени толкова, че да обърнеш мирогледа си на 180 градуса. На цената на усмивки, на цената на сълзи, на разбити сърца, на глад, на болка, на екстаз. Може да няма правилната нагласа сега, но през форума няма какво да променим. Човек трябва да се опари, за да разбере.



ПС: Нямам намерение да говоря помпозно, малко съм придобил дефект от учебниците и средата, в която се движа.