Живота е като лист хартия,на които пишеш всеки ден.

Много хора минават през живота ни,но само истинските приятели остават следа в сърцата ни.

Годините минават живота си тече,понякога той е като бурно море,

и се бориш със силните вълни,за да оцелееш ти.

След проливен дъжд винаги се появява пъстроцветната дъга,

със своите седем цвята радва твоите сетива..

Да живееш е изкуство,в което нямаш гумичка,за да изтриеш лошите спомени от съзнанието си,

но времето минава и всичко се забравя.

В погледа се разчитат много неща,само трябва да разкодираш думите,

които се визират през сълзите,усмивката или прокрадналата се тъгa.

Има моменти,когато дъхът ни спира,но има мигове когато сърцето и душата ни от мъка се съдира.

Всеки сам е сценарист на своята съдба,трябва да се бориш и отстояваш принципите си

с високо вдигната глава.

В живота ни пътищата се преплитат,понякога се озоваваш на кръстопът,

вслушай се в сърцето си и няма да сгрешиш - то неще те подведе, и в правилната посока ще те отведе.

За тревогите забрави и просто се усмихни,спомни си за веселите детски дни

- изпълнени с много емоции,смях,игри и веселие до зори.